Хървое Хитрец
Смоговци (31) (Романче за малко по-големи деца и за малко по-малки юноши)

Глава 31

За това, как в новата къща на Врагецови, над която беше надвиснала опасност, се настани една личност, чийто корем беше по-голям от този на Буцо

Знаете как стават тия работи: някой казал на някого, той пък казал другиму и така научиха и онези, чието задължение е да научават, а именно, че новата къща на Врагецови е построена без разрешително, незаконно както се казва и един не така прекрасен ден братята получиха син плик, в който имаше доста дебело писъмце, по-точно формуляр, написан на пишеща машина…

Къщата подлежи на събаряне!

Така пишеше в него.

И въобще, както казаха на Драгец, когато отиде в съвета, в най-скоро време целият Квартал щял да бъде съборен и затова никой нямал право да строи на това място. Там щели да бъдат издигнати пет-шест противни небостъргача, в които ще получат жилища и обитателите на Квартала.

Драгец не отиде на работа, а в „Пешченица“ и там се налива два или три, а може би и четири часа. Когато си тръгна, ходеше като Чарли Чаплин, но лицето му беше сериозно като на Бъстър Китън. Беше сърдит на целия свят, споменаваше и държавата в един по-сексуален смисъл, което впрочем напълно й прилягаше, а когато срещна Дългоносия, Дадо и малкия боксер, въобще не ги поздрави. Само излая срещу бедното кученце!

        — Я го виж ти — спря се Дългоносия и погледна след Драгец. — Как лае само.

* * *

Осем дни след това лаене пред новата къща на Врагецови пристигна групата за събаряне. Но там я чакаше страхотна изненада. На всеки прозорец на къщата стоеше по един Врагец, а на вратата — главата на семейството, Драгец, с една млада жена под ръка, която несъмнено чакаше дете, но то очевидно се беше забавило малко повече в корема й. По всичко си личеше — умно дете…

Откъде се взе сега тая жена, ще попитате вие.

Ето как стана това.

Когато на другата сутрин след онова лаене изтрезня, Драгец отиде при адвокат. Адвокатът живееше на улица „Месничка“ и тъкмо тая сутрин си беше залял панталона с кафе, затова беше ядосан. Освен това и недочуваше, но не от кафето, а по рождение.

— С нищо не мога да ви помогна, младежо — каза той, когато най-сетне разбра за какво става дума. — С нищо! Каквото сте дробили, това ще сърбате.

Но междувременно Драгец размаха под носа му една по-едра банкнота, която поуспокои стария хитрец и той седна на креслото. Хвърли още един поглед към банкнотата и каза:

— Тоест, да. Съществува един изход. Имате ли бременна жена вкъщи?

— Не… Нямаме… вкъщи.

— Какво казахте?

— Че нямаме… вкъщи.

— Е, това може да се уреди. Може би у съседите има някоя бременна жена.

— Добре — поколеба се Драгец, доста смутен. — Да речем, че имаме… това с какво променя нещата?

— Какво казахте?

— Това с какво променя нещата — кресна Драгец.

— Какво крещите — ядоса се адвокатът. — Променя ги и още как. Ако в къщата има бременна жена, нямат право да я съборят.

Драгец остави банкнотата на масата и тя в миг изчезна.

Когато се върна в къщи, разказа на Перо, Мацалото и Дуня (последните двама имаха хубав тен от костренското слънце), че им е необходима бременна жена.

— Слушай, Дуня — започна предпазливо Мацалото, — какво ще стане, ако ти сложим…

— Какво! — викна Дуня.

— Такова… ако ти сложим възглавница…

Дуня се изчерви, взе си книгата от канапето и сърдито изскочи навън.

— Не се притеснявайте — обади се тогава спокойно Драгец. — Ще имаме бременна.

Той тайнствено се усмихваше.

Братята го погледнаха така, сякаш беше откачил, но нещо в гласа му ги накара да повярват, че знае какво говори.

— Та значи — продължи Драгец с наведена глава, така че тя почти опираше в гърдите му, — аз не исках да ви кажа, докато не завършим къщата… че аз… такова… се ожених…

Те го гледаха с ококорени очи.

Мацалото тихо подсвирна.

— Такова… аз, значи, там, на работата, се запознах… такова… И ние… всъщност тя… забременя де, и тогава, както се казва… сключихме брак.

— Оная русата, дребничката ли? — попита бързо Перо.

— Оная русата, дребничката — потвърди Драгец.

— А защо не каза?

— Така се бяхме уговорили с нейните родители… Да остане при тях, докато завършим къщата. Не можех да я доведа в тая кочина. Пък и в края на краищата, какво ви засяга вас, хлапетата.

— Че това е гениално — викна Мацалото радостно. — Значи си имаме бременна.

— Имаме си… Ето, виждаш ли — въздъхна Драгец. — Всяко зло за добро.

И така един ден, преди да дойде групата за събаряне, дребната руса словослагателка се пресели в новата къща на Врагецови. Тя имаше дълга коса, няколко петна на носа си и червени, леко подпухнали бузи.

— Всъщност е по-хубава — оправдаваше се Драгец, натоварен с десетина пакета, докато братята се ръкуваха с новата си роднина, а през това време с второто такси пристигна останалата част от зестрата.

— Соня — трябваше да повтори много пъти дребната блондинка, промъквайки се през шпалира на Врагецови, докато не се добра до вратата. Харесаха я от пръв поглед, особено Буцо.

— Чудесно — каза Буцо, — сега вече няма да ме подигравате заради корема ми. Нейният е по-голям от моя.

— Да — каза Перо, — ама нейният ще изчезне, а твоят ще си остане за цял живот, бъчва такава.

— Как така… ще изчезне? — чудеше се Буцо.

Но никой не му отговори и той дълго си блъска главата. Тая мисъл не го напусна и когато отиде да спи в стаята, в която Перо още не беше успял да инсталира хитроумните изобретения на Тесла. Защото дребната руса словослагателка с големия корем естествено получи единствената завършена стая.

Та така значи. Сега ви е ясно откъде се взе младата жена, която стоеше на прага на къщата под ръка с Драгец, когато пристигна групата за събаряне. Но за това голямо събитие ще прочетете в една от следващите глави.