Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nattpappan, 1968 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Павел Стоянов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Мария Грипе
Заглавие: Нощният татко
Преводач: Павел В. Стоянов
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: Шведски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: Роман
Националност: Шведска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“
Излязла от печат: 10.06.1981
Редактор: Теодора Джебарова
Редактор на издателството: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Любомир Чакъров
Коректор: Маргарита Събева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1836
История
- — Добавяне
Юлия
Друг път не си четем каквото сме писали, но той ми позволи да прочета съня му веднага, защото бях страшно любопитна. Нали е странен?
Но според мен, Царицата на нощта си е действително цвете, макар и да ти се струва недействително.
Сега ще разкажа какво стана после. Доста е трудно да го опиша, но искам да го сторя аз, защото на нощния ми татко му е доста по-трудно — той сякаш още не се е съвзел, жал ми стана за него тогава, и пак ми става тъжно като си помисля колко жална беше цялата история.
Стояхме и гледахме цветето, дълго го гледахме, и ни се струваше, че през цялото време расте и става по-голямо. Не искахме да го оставим и да си легнем. Пускахме му музика, такава една тайнствена, която предварително бяхме избрали и решили да му пуснем, когато цъфне. Такава една нощноцветна музика.
Нощният ми татко каза:
— Наистина мирише страшно силно…
Съгласих се — като че ли на човек му ставаше нещо от миризмата, сякаш сънуваше, а и той го усети.
— Направо може да ти се замае главата — рече той. — Да отворим прозореца, а?
И го отвори. Олекна ни, замириса много по-приятно, когато нощният въздух нахлу и се смеси с уханието на цветето — вдишвахме ли, вдишвахме, а той притвори очи, защото беше тъй хубаво…
После чухме пърхане на криле над главите си. Ала едва след миг се усетихме и аз извиках:
— Смугел! Ще излети! Спри го!
Но Смугел не можеше да бъде спрян. Носеше се вече далеч над покривите. Летеше към камбанарията. Не го беше грижа за нас. А ние викахме ли, викахме. Аз също.
— Смугел! Смугел! Върни се! Ела…
Отначало го виждахме, по-тъмен от небето. Но после го изгубихме от очи. Той просто си отиде, изчезна, дори не изхохока, нито изчоп-чопа. Отлетя без звук, не помисли за нас…
Не ми се пише повече за това — споменът не е весел. Не се сърдех на Смугел, задето избяга, не е това, мъчно ми беше за нощния ми татко. Дълго си говорихме, почти цялата нощ. Разказах му една глупава приказка, защото не можах да измисля с какво да го утеша — не толкова нещо, на което да повярва, а от което да не му стане още по-тъжно; друг по-добър начин нямаше, какво можех да му кажа?
„Окей“ — рекох си аз, „Смугел го няма, така си“, а на глас:
— Все ще се оправи някак.
Беше тъжна нощ. Прозорецът стоя отворен до сутринта, но никой не дойде. Беше тъмно, луна нямаше и цялата нощ миришеше на ванилия…