Мария Грипе
Нощният татко (11)

Юлия

Пак трябва да пиша за Ула и Онези, макар и да не искам. Стават все по-лоши и по-лоши, и скоро няма да мога да ги трая. Сега пък взеха да ме дразнят заради нощния ми татко, постоянно, ама постоянно ме дразнят. Туй било най-голямата глупост, която били чували, заявяват те, той не можел да бъде истински татко. Ясно било, че сънувам, щом идвал само нощем.

Как можах да им кажа, много сглупих! Нали си знаех, че така ще стане. Те никога не вярват каквото им казвам, била съм най-лъжливата на света и за всичко щели да ми отмъстят, заканват се те.

После пък решиха, че ако той наистина съществува, както аз казвам, тогава би трябвало и през деня да е някъде. Дали съм знаела къде е през деня? Ето какво ме попитаха, и аз отговорих с „да“, разбира се, защото зная. Нали съм ходила у него, нали отидохме заедно да вземем Царицата на нощта.

— Знаеш ли пътя? — попита Ула.

— Да — отвърнах аз и пак сглупих.

— Ами тогава да тръгваме — закикотиха се те, защото не ми вярваха.

Идеше ми да умра от яд, дето им казах. Започнаха да ме принуждават, ако не ги заведа, туй щяло да е доказателство, че лъжа, заявиха те.

Как ще отида там, особено пък с тях, какво би казал той? Какво би си помислил за мен? Освен това искам да си остане както е, толкова е хубаво. Искам да се срещаме вечер, както до сега, така през целия ден имам за какво да си мисля. Като им го казах, те ми се присмяха още повече.

Викат му нощен морук. Ужасно! Била съм бълнувала. А пък аз не искам никой да знае къде живее и как живее, да види ключа и всичко останало, та това са си лични работи!

Но когато продължиха да нахалстват и да се подиграват, страшно се обърках, не знаех какво да им кажа, и затова се съгласих да му се обадим. Имам му телефонния номер, в къщи го има записан, но аз го научих наизуст, искам да го знам. Понякога, през деня, си мисля за номера, понякога си го написвам на листче и веднага го скъсвам, тъй че го помня, но не го казвам никому, никому. Какво си мислят те, та това е тайна!

Отидохме у Ула да се обадим по телефона. Много внимавах, докато набирах номера, някоя от тях да не види числата и не ги видяха, макар и да се опитваха. Страшно се уплаших като чух сигнала, а те стояха близко, тъй близко, че също го чуваха. Толкова бяха любопитни, че ме зяпаха със зинали уста и очи. Сърцето ми заби лудешки. Ужасно беше.

Той не се обади веднага, сякаш изтече цяла вечност. Надявах се да не го намеря, но той си беше в къщи, пък аз и дума не можах да обеля когато се обади, дори гласа му не познах, толкова далечен прозвуча.

— Кажи нещо! Хайде де, кажи нещо! — съскаха Ула и онези в ухото ми.

Но не можах.

Той викаше „ало“ и „кой е?“, пък аз мълчах. Обаче трябва да е чул как онези през цялото време дърдореха. После Биргит взе слушалката, правеше се на безстрашна и се закиска колкото можеше.

— Ало! Нощният морук ли е?

След това тръшна слушалката и всички се запревиваха от смях.

Тогава си избягах в къщи.

Уф, никак не ми е весело. Докато пиша, той седи оттатък и чете. Струва ми се страшно мълчалив тази вечер, сигурно се чуди кой му се е обадил. Може би мисли, че аз съм го нарекла нощен морук. Ами ако наистина го вярва? Нищо не е споменал за разговора, а и аз не искам да му казвам, ако не е чул какво казаха. Те ужасно се кискаха и сигурно се е чувало лошо, може би е помислил, че някой е набрал погрешно…

Не знам какво да правя? Не ми се и пише след всичко това, пък не съм и сигурна. Глупава съм. Срамувам се, задето набрах неговия прекрасен номер на глупавия, стар, идиотски телефон на Ула.

Иска ми се да имам един от ония сребърни телефони, дето ги има по музеите, и по него да му се обаждам. Тогава бих знаела какво да му кажа…

А Царицата на нощта и тя не щѐ да цъфне. Пъпката почти никак не е пораснала, откакто пренесохме саксията. Положително не биваше — това също беше моя грешка, аз врънках да я донесем тук и сигурно само заради това е престанала да расте, горката, горката…

Мисля да вляза при него и Смугел, и да седна да плета. Мразя да плета, то е най-противното нещо на света и затова ще плета, толкова съм глупава, че трябва да си правя всичко напук, инак върша само глупости.