Мария Грипе
Нощният татко (14)

Нощният татко

На сън можеш да си какво ли не. Ето че аз бях Измислица — която на всичко отгоре сбъркала пътя. Как беше станало, така и не разбрах. Нямах понятие ни къде се намирам, ни откъде идвам или накъде отивам, знаех само, че се бях загубил. А за това какво представлява една Измислица, дори и не се замислях. Чисто и просто бях една измислица, и нищо повече, никакви тревоги, ни за туй, ни за онуй.

А „Онези“ щяха да ме търсят. Кои бяха „Онези“ не зная. Просто се казваха „Онези“ през цялото време. Юлия, разбира се, реши, че това са Ула и Онези, но аз не съм сигурен. Можеха да са кои ли не, въобще не ги видях — Онези, само чух да се говори — за Онези, че Онези ме търсели. И това ми се струваше глупаво, защото никой от Онези не знаеше как изглежда една Измислица, и никой не знаеше къде се намирам. За да знаят трябваше Онези да са ме измислили, но никой от тях не бе го сторил, във всеки случай никой не искаше да си признае.

Хм — ето как беше и изобщо много объркано, както биват сънищата. Юлия също участваше в съня ми — беше ми сърдита.

— Та кажи ми поне кой те е измислил — рече тя.

— Мислех, че си ти — отвърнах аз, защото се надявах да е така. Тогава всичко би било много просто. Но тя се разсърди още повече, като го чу.

— И през ум не би ми минало! — изфуча тя. — Достатъчни са ми моите собствени измислици.

Каквото си е право — достатъчни са й!

(Когато разказвах съня си на Юлия, тя точно тук ме прекъсна:

— Сигурно никога не бих могла да измисля такъв като теб!)

Както и да е, чувствах се доста объркан в съня си. Никак не е забавно да те търсят. Пък и на всичко отгоре — сърдитата Юлия.

Но тогава се появи Янсон — капитанът от миналото — и подаде глава от комина на старата си шхуна. Димът се виеше край ушите му, без да му прави ни най-малко впечатление, напротив — видът му беше внушителен… Опули се насреща ми и оповести, че той ме бил измислил и аз съм Най-Добрата Измислица На Света.

Но сега пък аз се ядосах.

— Слушай, Янсон. Мен няма да излъжеш! — възкликнах аз.

И внезапно разбрах каква беше работата: Та аз сам бях се измислил! Ето защо никой не можеше да ме познае. Ето защо никой не можеше да ме намери, както и да ме търсеха Онези. Колко хитро от моя страна! И ясно като бял ден! Ех, колко радостно ти става, като разбереш изведнъж как стоят нещата! И как са свързани помежду си! Побързах да разкажа на Юлия как се бях измислил сам. Но тя само поклати глава. А после рече нещо изумително:

— Друго и не очаквах от теб. Тогава няма да получиш сос ванилия към десерта.

Откровено казано, помислих, че нещо й хлопа, но в същия миг се събудих. И усетих, че наистина мирише на ванилия.

До прозореца стоеше Юлия. Държеше в ръка запалена свещ. До нея седеше Смугел. Пламъкът осветяваше Царицата на нощта, която най-сетне бе цъфнала. Каква красива гледка. За миг помислих, че пак съм заспал и сънувам.

Царицата на нощта е много недействително цвете.