Валерий Медведев
Сватбен марш (26)

XXV.

— Когато бях млад — каза весело баща ми, — имах един приятел, пишеше стихове за морето, беше доста талантлив поет, в миналото фронтовак и моряк. Той беше измислил такава теория за дружбата, че и при дружбата, като при морето, има приливи и отливи. Приливите на този приятел към мен бяха винаги когато му се свършваха парите, а отливите започваха, когато намираше пари. Такъв приятел беше, но не ми е думата за това. Сега искам да напомня нещо съвсем друго. Искам да кажа, че ми се случи да изпитам в живота това, което на никого от вас, слава богу, не се е случвало и, не дай боже, някога да се случи — аз знам какво е изпитвала птицата Феникс, превръщайки се в пепел…

И даже за това баща ми говореше весело днес, като учен за някакъв научен експеримент.

— Всичко би могло да свърши дотук — продължи все така весело баща ми, — ако не беше един човек, който ми помогна да разбера какво е изпитвала птицата Феникс, възкръсвайки от пепелта.

Някак си по кучешки предано той погледана към Иван Иванович и каза:

— С една дума пия за Бон-Иван, за добрия Иван! За един от най-добрите Ивановци на света. Пия за дружбата без лъжливи приливи и подли отливи!

Всички пиха и само Бон-Иван нерешително погледна в чашата си, после към Левашов старши и каза:

— Аз вдигнах тост за Фьодор, а се налага да пия за себе си — каза и не пи. Помисли, огледа масата и добави, гледайки към майка ми: — Щом ще пием за добрите Ивановци, тогава и за Мариите — повтори той. После спря погледа на Наташа и седналия до нея Юрий Игоревич и каза: — Следващият тост ще произнесе нашата мила Наташа. Преди тя да почне да говори, нека всички да я поздравим, че скоро ще дебютира в Малий театър в пиесата на Островски, в ролята на Юленка. Не за пръв път балерини стават драматични актриси, или даже киноактриси. Какво ми се иска да пожелая на милата Наташа, която попадна в драматичния театър, защото талантът й, както тя благоволи остроумно да забележи, преминал от краката в главата й. Иска ми се да й пожелая нейният талант да спре в главата, защото са ми известни някои случаи, когато талантът преминавайки от краката в главата кой знае защо не се спира при достигнатите успехи, а от главата преминава във въздуха и изчезва в неизвестна посока. Наташенка не я заплашва такова нещо, разбира се, но си струва да й се напомни за това. И така, тостът на Наташа.

Наташа прошепна нещо на Юрий.

— Изключете най-после този телевизор — каза Бон-Иван на Финист.

Върлинестият младок не участваше в разговора. С крайчеца на очите си той гледаше някакво спортно предаване.

— На вашите години — каза Бон-Иван, — ние не сваляхме очи от момичетата, погледнете какъв ангел седи до вас, ако не я ухажвате, ще отлети на небето…

Изключиха телевизора.

Наташа каза:

— Ние с Юрий имаме общ тост, нали може? — Бон-Иван кимна в знак на съгласие. — Говори, Юра.

— В Дубна построих синхрофазотрон — каза Юрий Игоревич. — Наскоро беше посетен от първата чуждестранна делегация. След разглеждането излезли на двора, и някой от педантичните чужденци забелязал върху тухлената стена на сградата загадъчна формула, нарисувана с боя. Формулата означавала: Т + В = Л. Чужденецът попитал какво значи това. Преводачката превела, обяснявайки, че най-вероятно това значи „Таня плюс Ваня е равно на любов“. Та тъй… ние с Наташа вдигаме тост за това, което е равно на любовта — каза Юрий Игоревич, — формулата на живота…

— Или както е казал Чехов — Наташа продължи тоста на Юри, — както би казал Чехов — поправи се Наташа: — Нека всичко бъде като в живота, хората обядват, просто обядват, тоест вечерят, а през това време се съзиждат съдбите им, възвръща се дружбата, любовта им. — В гласа на Наташа се появи пукнатина и той зазвуча по-глухо, но все така прекрасно наситен. — Да, възвръща се любовта им… и затова вдигам чаша аз! За любовта на моята майка към моя баща, за моята любов, за любовта на моя брат Валентин…

Аз се обърнах и заобикаляйки вилата, тръгнах към отворения прозорец на моята стая.