Глава 9
Запознаване
След няколко минути братовчедите седяха в непознатия двор на зелената пейка и нареждаха копчетата.
— Те няма да дойдат — вълнуваше се Павлик. — Напразно като глупаци изнесохме копчетата!
— Бас държа! — рече Люска и взе да върти пред себе си копчето, като бърбореше високо: — Ах, какви красиви копчета! За чудо и приказ!…
Същевременно с крайчеца на окото си поглеждаше към лоста.
А имаше какво да види!
Андрей като цирков артист правеше на лоста „слънце“. Братята близнаци Петльови го гледаха със светнали, немигащи очи, а мършавата, дълга като върлина Светка даже тъничко изпискваше от вълнение, притиснала ръце към бузите си.
Във възторга си никой не забелязваше ни Павлик, ни Люска, нито копчетата „за чудо и приказ“.
— Ах, така ли?! — разсърди се Люска. — Почакайте малко! Ей сегичка ще ви науча! — И без да се стеснява, закрещя с все сила, както викат на пазара лелките с дебели ватенки: — КОПЧЕТА!!! КОПЧЕТА!!! НАЙ-ХУБАВИТЕ НА СВЕТА КОПЧЕТА!!!
— Спри! Как не те е срам! — разпалено зашептя Павлик, но работата беше свършена. Близнаците, Андрей и Светка в надпревара полетяха към зелената пейка.
— Видя ли? — Люска бутна с лакът Павлик. — Гледай сега какво ще стане!
— Ах, какви копчета! — ахна Светка. — Какви са хубавички! Къде ги намерихте такива? От магазина ли ги купихте? А? От магазина ли?
— Ама че го рече — „от магазина“ — презрително изсумтя Люска. — Нима можеш да купиш такива копчета в магазина? Това са старинни, царски, трябва да разбираш от тия неща! На него са му останали от прадядо му!
— Ей, че хубаво! — забърбориха близнаците. — Значи неговият прадядо е бил цар? Цар ли е бил прадядо ти, а? Хайде, кажи!
— Не — скромно отвърна Павлик. — Моят прадядо е бил аптекар. А копчетата е събирал просто ей така. Хоби, нали разбирате?
— Умен човек е бил твоят прадядо! — рече Андрей.
— Чудесни копчета! — с уважение казаха братята. — А какви са тези патки, нарисувани по тях?
— Вие сте патки! Това са орли! Ето тези копчета са ги носили военните, а тези — цивилните. Нали така, Павлик? Моят братовчед, впрочем, има най-хубавата колекция в света! Ето какъв е той. Разбирате ли? Ние с него сме като брат и сестра. Той сега ще живее тук, при вас.
— А ти?
— Аз — не.
— А как се казвате?
— Люска и Павлик.
— Павлик, а ти можеш ли да се превърташ?
— Той всичко може!
Павлик смушка с лакът Люска, но беше късно. Момчетата скочиха.
— Хайде на лоста!
— Защо?! — изплаши се Люска.
— Как защо? Да се превъртаме!
Близнаците и Андрей хванаха Павлик за ръце и го повлякоха към лоста.
Волю-неволю, наложи се Павлик да подскочи и да се хване за студеното желязо. Честна дума, той никога в живота си не беше се качвал на лост.
— Едно-о-о — започнаха да броят братята. — Две-е-е…
Люска с опулени от учудване очи гледаше Павлик.
С огромно усилие на волята той се повдигна втори път… и изведнъж силите го изоставиха, тялото му се наля с желязна тежест, отслабналите, несвикнали с лоста пръсти сами се разтвориха и Павлик тупна на земята, направо в локвата под лоста.
— Три! — пронизително извика Светка и всички се захилиха.
Целият изпоцапан, мръсен, Павлик седеше на земята и не можеше да помръдне от срам.
Червена като рак, Люска се хвърли към него.
— Ставай по-скоро! — злобно закрещя тя. — Нали ти казвах, не ходи на лоста! Виж го ти, майстор на спорта се извъди!
Люска дръпна Павлик за ръката и взе да го чисти от полепналия по него пясък.
Близнаците и Светка примираха от смях.
— Това не ти е да играеш на копчета! — презрително присви очи Андрей. — Три пъти даже не се повдигна! Ама че Кюфте!
— Кюфте! Кюфте! — започна Светка да дразни Павлик зад гърба му. — Пашка-Кюфтето!
— Кюфте! Пашка-Кюфтето! — дружно подеха братята.
Дишайки тежко, Павлик стоеше срещу Андрей. Той го гледаше и присмехулно се хилеше.
— Е, какво стоиш?! — вълнуваше се Люска. — Дай му да разбере! Какво чакаш?
Но Павлик никога не би вдигнал ръка да удари човек, който се смее!
Той гледаше Андрей, а Андрей най-спокойно гледаше него.
— Тлъсто Кюфте! Мършава Спица — на Кюфтето сестрица! — закрещя Светка.
И близнаците в един глас подхванаха:
— Тлъсто Кюфте! Мършава Спица — на Кюфтето сестрица!
— Ах, значи така?!! — разлюти се Люска. — А вие… вие… знаете ли какви сте? Да се махаме оттук, Павлик! Повече не искам да ги видя!
Люска улови Павлик за ръкава и възмутено го повлече към къщи.
— Светка-табуретка! Петльовци-глупчовци! Андрей-зло-дей — гълта жаби като змей! — подвикваше тя вървешком и заплашваше всички с малкия си, здраво стиснат юмрук.
— Ха-ха-ха! — смееха се Светка и близнаците.
— Пфу! — показа се на прозореца Светкиният дядо Дмитрий Ферапонтович. — Колко е грозно! Момиченце, пък какви глупости дрънка! Лошо са те възпитали родителите ти!
… До входа един от близнаците настигна Люска и Павлик.
— Ей, забравихте глупавите си копчета — рече той и пъхна в ръцете на Павлик басмената торбичка.
Вратата зад Павлик и Люска с трясък се затвори.