Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Старичок в клетчатых брюках, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Пенчо Чернаев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Ирина Пивоварова
Заглавие: Старчето с карираните панталони
Преводач: Пенчо Чернаев
Година на превод: 1983
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: повест
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15.XII.1983 г.
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Васил Вълчев
Коректор: Мая Халачева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2945
История
- — Добавяне
Глава 20
„Какво става?“
„Какво става? — мислеше Марина Сергеевна. — Какви дяволщини се вършат в моя дом? Откъде се е взело това момиченце? Кой го е подхвърлил в леглото ми? Нищо не разбирам! Ще се побъркам? И къде в края на краищата е собственият ми син? Или по цели дни стои вкъщи — не можеш да го изтикаш навън, или изчезва вдън земя и никакъв го няма! Къде се е дянал? Просто не знам какво да мисля!“
Дзъ-ъ-н!… — иззвъня телефонът.
— Ало! — сграбчи слушалката Марина Сергеевна.
— Здрасти, лельо Марина, аз съм, Люся! Павлик вкъщи ли е?
— Няма го! Нямам представа къде се е дянал, пък вече е късно…
— Не се тревожете, лельо Марина. Престъпници го… Ох! — запъна се Люска.
— Какво? — закрещя Марина Сергеевна. — Повтори, не чух добре!
Дзън-дзън!… — дрънна звънецът на вратата.
Марина Сергеевна захвърли слушалката и изтича да отвори. На прага я очакваше нова изненада.
— Боже мой, Павлик, защо си навлякъл тази вехтория?! — ужасена се развика тя. — Какво става с тебе? Какви са тези бои по лицето ти? Гримирал ли си се?! Не, аз няма да издържа, ще полудея! Какъв е този безумен ден! Ту някакви Дядомразовци посред лято ми подхвърлят чужди деца! Ту собственият ми син се прави на бостанско плашило и изчезва не знам къде! Казвай къде беше? Защо си облякъл дядовото си сако? А? Защо мълчиш?
Но можеше ли Павлик да разкаже къде е бил?
Можеше ли да разкаже, че проследявайки шпионите, се е заклещил в прозорчето на леля Фарида?
Че двама санитари с голям зор го измъкнаха оттам?
Че Клара Макаровна, като се спусна да го прегръща и видя отблизо лицето му, припадна и се наложи да я откарат в болница с колата на „Бърза помощ“?
И че в тази голяма неразбория той едва успя да се измъкне?
Не, всичко това Павлик не можеше да го разкаже. Съгласете се, че не можеше. Затова той само тежко въздъхна и взе да съблича влажното сако.
— Бях у Слава Ферапонтов — рече Павлик. — Играхме на домино.
Строполи се на дивана и веднага заспа като мъртъв.