Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (2)

Глава 2
Името на нашия герой

За яснота веднага ще ви кажем, мили читатели, че обслужващата асансьора леля Катя не позна фамилното име на новодомците. То не беше Иванови, не беше дори и Петрови, а Доматови.

И тъй, ето какво решихме ние — именно Павлик Доматов ще бъде нашият герой!

Павлик Доматов… Не звучи лошо, а? Или фамилията Доматови ви изглежда малко смешна? И така да е — какво да се прави, хората не си избират фамилните имена! На едного, да речем, фамилията му е Гроздаров, а на другиго — Пъпов, но работата не е в името, а човекът да е добър, нали? А че бил Пъпов или Гроздаров — каква е разликата? Впрочем, наистина понякога по света се срещат странни фамилии! Приказливко-Папагалов например. Или Чехъл-Самоходов… Но в дадения случай това няма отношение към нашия разказ.

И така, запознайте се — Павлик Доматов.

Момче като момче. Нищо особено. Не е много красиво, но не е и грозно. Дори според нас е симпатично.

Не е слабо, но и не може да се каже, че е дебело.

Бузите му наистина са доста закръглени и румени.

Очите му са сиви, с точици.

Миглите са прави, червеникави като на малките телета.

Веждите му са светли.

На ръст е нисък.

Това като че ли е всичко. Няма нищо необикновено. Изчервява се често наистина, и погледът му е малко замислен, но това все пак не подсказва нищо. Пък и изобщо, нали знаете, нима може по външността да се съди за човека? Хайде да видим как нашият Павлик ще се държи, и тогава ще разберем що за човек е той.