Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Старичок в клетчатых брюках, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Пенчо Чернаев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Ирина Пивоварова
Заглавие: Старчето с карираните панталони
Преводач: Пенчо Чернаев
Година на превод: 1983
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: повест
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15.XII.1983 г.
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Васил Вълчев
Коректор: Мая Халачева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2945
История
- — Добавяне
Глава 19
„Искам при дядото!“
— Каква дъщеря? — обърка се Марина Сергеевна. — Ах, да, извинете, там спи някакво момиченце!
Мъжът и жената се втурнаха в стаята.
— Анютка! Щерко! — извика жената и измъкна от постелята съненото дете.
Момиченцето се събуди и от уплаха взе да реве.
— Анютка! Слънчицето ми! Как се изплаших! — ридаеше жената.
Мъжът стоеше до нея, местеше слисан поглед от плачещата си дъщеря върху плачещата си жена и съвсем ясно бе, също силно се вълнуваше.
— Извинете, моля ви — плахо каза Марина Сергеевна, — но вие… Можете ли ми каза вие как дъщеря ви е попаднала тук?
— Ние трябва да ви питаме! — закрещя жената. — Защо сте я отвлекли? Защо?
— Аз никого не съм отвличала — смути се Марина Сергеевна. — Сигурно има някакво недоразумение! Преди пет минути се върнах от работа, а това момиченце, вашата дъщеря, спеше в леглото ми!
— Но по какъв начин все пак нашето дете е попаднало тук? — учуди се мъжът. — Анютка, детенцето ми, кажи как попадна тук!
— Дя-а-дото ме донесе — провлечено отвърна момиченцето, като хленчеше капризно и разтриваше с юмручета сънените си очи. — Искам при дя-а-дото! Къде е дя-а-дото?
— Какъв е пък този дядо? — едновременно възкликнаха мъжът, жената и Марина Сергеевна. — Детенце, какъв е този дядо?
— Дядо Мра-а-з… Искам при него, да ме носи на ръце. — Момиченцето изкриви устни и отново силно захълца.
Потресените родители и не по-малко поразената Марина Сергеевна се гледаха един друг с широко отворени очи. Какъв Дядо Мраз? Какъв е този Дядо Мраз?
— Детенце, нещо не бъркаш ли? — ласкаво попита мъжът. — Какво представлява този Дядо Мраз? Има ли ботуши, брада?…
— Ня-а-ма брада… Той е добъ-ъ-р… Косите му са от конци…
Ох, ние няма да описваме края на тази сцена! Ще кажем само, че в последна сметка нищо не се изясни нито след десет минути, нито след половин час и всички участници, всички действащи лица останаха, както се казва, в същото неведение, в каквото бяха и в началото.
Накратко, работата свърши с това, че родителите заедно с момиченцето напуснаха дома на Доматови и Марина Сергеевна най-сетне остана сама.