Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (40)

Глава 12
Павлик в капан

Едва сега момчето се поразмърда. Ръцете и краката му бяха отекли, гърбът го болеше. Предпазливо изпълзя изпод метлите и леко дръпна края на завесата.

На канапето видя леля Фарида — със сиво сетре, бяла забрадка и плетени чорапи.

„Уж портиерка, но и тя е с тях“ — рече си Павлик и тръгна на пръсти към вратата.

О, ужас! Беше заключено и в бравата нямаше ключ!

За миг Павлик… За миг Павлик… Ох, боже господи, какво искахме да кажем? Какво трябваше да направи Павлик? Ние така се объркахме с него, че нужната дума изхвръкна от главата ни. Може би искахме да кажем: за миг Павлик побледня като мъртвец, загуби съзнание и се просна на пода пред желязната врата на „Склада за инвентар“? Не, не, това навярно би било пресилено. Павлик, разбира се, не загуби съзнание и не рухна на пода, макар, честно казано, така да му се разтрепериха коленете, че едва не се строполи.

Но…

„Спокойно. Безизходни положения няма — каза си Павлик. — Щом вратата е затворена, ще се измъкна през прозореца!“

И като направи кръгом, безстрашно се промъкна покрай леля Фарида към прозореца.

… Но там се мъдреше дебела, ръждясала решетка.