Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (38)

Глава 10
Леля Фарида

Притиснал ухо до стената, тъй че то побеля и се вкочани, страхувайки се да не изпусне ни дума, Павлик изслуша целия този разговор.

„Дали не са шпиони? — тревожно мислеше той. — Изглежда, че са шпиони. Да-да, напълно е възможно.“

От филмите Павлик знаеше, че „шеф“ най-често наричаха ръководителя на чуждо разузнаване, че изразът „ценен материал“ можеше да означава, че са събрани голямо количество ценни шпионски сведения, а пък думата „фирма“ от само себе си се разбира, че значеше само едно — шпионска организация.

Оставаше засега неясен странният израз „ще пусне на страница“, който Павлик не бе срещал нито в една книга и нито в един филм за разузнавачи.

Момчето реши през свободното си време да помисли върху този израз и може би при удобен случай да поразпита някой от по-възрастните, а засега продължи да слуша.

Но зад стената внезапно млъкнаха.

— Чуваш ли? — каза Брадата.

— Чувам! Леля Фарида се връща от задача.

В същото време и Павлик дочу шляпащи стъпки по стълбището.

„Ама те тук имат цяла бърлога!“ — помисли той.

Стъпките приближаваха.

Връщайки се от задача, леля Фарида тежко пъшкаше и нещо мърмореше.

Ако се съди по гласа й, изглежда, не беше вече млада.

„Сигурно е най-опитната“ — реши Павлик.

Притихнали, престъпниците очакваха нейната поява.

Павлик също чакаше.

Най-сетне стъпките на леля Фарида зашляпаха по площадката.

— Нинди каранге, лампочка даленде^[1] — ядосано рече леля Фарида на непознат за Павлик език. — Да счупи леля Фарида главата в тъмното…

— Лельо Фарида, ти ли си? — подвикнаха зад стената.

— Аз… аз… — недоволно отвърна леля Фарида и Павлик почувства как тя хвана дръжката на вратата, зад която стоеше той.

Вратата бавно започна да се отваря.

Павлик се шмугна като мишка зад басмената завеса и се скри там сред бръскалките и метлите.

— Какво направил леля Фарида! Забравил да затвори склад за инвентар! Началник ЖЕК ще се кара! — ядоса се на себе си лелята.

Тя влезе в стаята, гдето зад басмената завеса тревожно туптеше сърцето на Павлик Доматов, и запали лампата.

— От какво си недоволна, лельо Фарида? — запитаха зад стената.

— Мене страх чужд човек метла открадне. Леля Фарида врата не затворил… — И сякаш да поправи пропуснатото, тя извади от джоба си ключ и няколко пъти със скърцане го превъртя в ключалката.

След това леля Фарида събу оранжевите си гумени ботуши и седна на канапето.

— Уморил се леля Фарида — издума тя, като се протягаше. — Уморил се. Двор мел. Началник ЖЕК ще хвали него. Премия даде на леля Фарида — и легна на канапето.

— Ей сега ще започне — рекоха зад стената.