Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (21)

Глава 8
Пъргавите гъсеници

Без да се замисля, Павлик сграбчи първото нещо, което му попадна под ръка (а то беше сакче за ловене на пеперуди), и се втурна към двора.

Като се привеждаше ниско и притичваше предпазливо от дърво до дърво, той започна да се приближава до храстите, в които се криеше непознатият. По всичко изглежда, че беше един от вчерашните. Павлик ясно видя гърба му с кафяво карирано сако.

След като направи още две крачки, Павлик тихичко приклекна зад храста.

„Ако ме забележи, ще се престоря на малък и глупав, ще излъжа нещо“ — реши той.

През клоните Павлик виждаше замисленото лице на девойката. Тя седеше полуизвърната, кръстосала крак върху крак, и нещо пишеше в тетрадката.

Свалил фотоапарата, непознатият я гледаше втренчено. След това се наведе и щракна. Отмести внимателно клончето и щракна още веднъж. После издърпа от фотоапарата някаква дълга тръба, отново я насочи към момичето и пак щракна.

Павлик седеше приклекнал и затаил дъх. По врата му пълзеше буболечка, гъделичкаше го, но той търпеше.

Изведнъж клончето под крака му изпращя! Непознатият рязко се обърна и очите му се впиха в очите на Павлик. В тях пламна злобен огън!

— Какво правиш тук? — запита той с груб, глух глас.

— Аз, чичко, ловя гъсеници — запъвайки се, отвърна Павлик и почна да се прави, че удря със сакчето по земята.

Непознатият се усмихна.

— Изглежда, твоите гъсеници са пъргави! — каза той. — Знаеш ли какво, приятелче, хайде иди да ги търсиш на друго място! Пречиш ми, разбра ли?

— А вие, чичко, какво правите? — запита Павлик с най-глупашки вид (за това той наистина се постара!). — Врабците ли фотографирате?

Непознатият прихна. Помисли навярно, че Павлик е някакъв кретен.

— Позна! Хайде, върви, върви, нали ти казах!

Имаше зловещ вид. Черните му рошави коси стърчаха на всички страни. На главата му едва се крепеше модно кепе от мъхната кожа. Той втренчено загледа Павлик в очите, сякаш искаше да го прониже. Честно казано, момчето се видя в небрано лозе. Вече искаше да се измъкне, когато Рошавия изведнъж изкомандва:

— Я-я, я почакай малко! — вдигна фотоапарата си и засне Павлик.

След това като тигър изскочи от зеления гъсталак и изчезна в блок №12.