Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (19)

Глава 6
Сънят на Павлик Доматов

Цяла нощ Павлик неспокойно се въртя в леглото.

В мъглявия и разпокъсан сън му се привиждаха някакви гадни мошеници с лисичи шуби и с блестящи черни цилиндри. Единият държеше в ръцете си сабя, а от пазвата на другия стърчеше револвер.

Като се кривяха и подсмихваха злобно, те един по един крадешком се промъкваха по безкрайни полутъмни зали с излъскани до блясък подове. В залите имаше гоблени и картини, а на етажерките — вази и самовари, и Павлик разбра, че това е музей.

Обслужващата асансьора леля Кати дремеше в ъгъла, седнала на табуретка. Мошениците й извиха ръцете и пъхнаха в устата й огромен бонбон.

„Помощ!“ — искаше да закрещи леля Катя и се преобрази в Павлик.

„Помощ!“ — иска да викне Павлик, но бонбонът е залепил устата му, слепил е зъбите му. А мошениците, като се захилиха подло, подскочиха към една тъмна стена със скрита зад завесата картина.

„Ето я! Аз отдавна искам да се докопам до нея!“ — закрещя единият и дръпна завесата. На картината се усмихваше някогашна дама с роза в ръцете, с плетено жабо и с перлоново яке. На врата й блестеше огърлица от копчета.

„Така ти се е сторило — клатеше глава тя. — Вие, хлапетата, все много фантазирате!“

Но мошениците не й дадоха да се доизкаже. Те свалиха картината от стената и я помъкнаха по улица „Краснобарикадная“.

Павлик искаше да хукне след тях, но отнякъде изскочи Финдлей и започна силно да лае.

А мошениците се отдалечаваха. Единият се обърна, изкриви лице и направи гримаса на Павлик.

— По-добре върви да спиш! — викна другият. — Ей, Кюфте!

„Кюфте! Кюфте!“ — закикоти се дамата, като надничаше през незакопчаното палто на крадеца.

„Да! Да! Да!“ — лаеше Финдлей.