Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Старичок в клетчатых брюках, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Пенчо Чернаев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Ирина Пивоварова
Заглавие: Старчето с карираните панталони
Преводач: Пенчо Чернаев
Година на превод: 1983
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: повест
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15.XII.1983 г.
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Васил Вълчев
Коректор: Мая Халачева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2945
История
- — Добавяне
Глава 4
Павлик се качва на покрива
Вечерта не се забави дълго.
Тя беше чудно хубава юнска вечер!
Пристъпи в двора, кимайки с цъфналите клончета на касиса, топла като прясно мляко и окичена с първите, още едва забележими звезди.
Влезе в двора на блок №15 на улица „Краснобарикадная“ и седна на пейката заедно с обслужващата асансьора леля Катя.
— Добър вечер, лельо Катя! — учтиво каза вечерта. — Как живееш? Как е работата?
— А? — не дочу старицата.
— Как е работата, питам? — повиши глас юнската вечер.
— Добре е, миличко! — радостно отвърна леля Катя. — Вовка, внукът ми, замина в командировка. Изпрати ми колетче. Две кърпи за кухнята и кутия шоколад „Лято“.
— Добър човек е Вовка! — рече юнската вечер, помаха с ръка и ароматът на цъфналия касис се разнесе из двора на блок №15.
— Сериозен е Вовка! — като ехо откликна леля Катя. — Учи в техникум.
Но юнската вечер не я чу. Тя учудено гледаше Павлик Доматов, който излизаше крадешком от входа с театрален бинокъл на шията и се озърташе. Като не забеляза никого в двора освен глуховатата леля Катя, той се запъти към двуетажната каменна постройка, издигната неизвестно за какво точно между двата пететажни блока. Заобиколи я и смело почна да се катери нагоре по старата стълба, подпряна до тухлената стена.
Минута, две — и момчето беше на покрива.