Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (64)

Глава 7
Милиционерът Милюков

И точно в тази секунда оглушителен лай проехтя в апартамент №37 и рижавият пес с черно петно се хвърли върху Рошавия и го одраска по ръката.

Той извика и пусна рамото на Павлик.

— Документите ви! — раздаде се строг звучен глас и пред изтръпналите престъпници се появи милиционер с бели вежди и месест нос. — Вашите документи, моля! — строго повтори милиционерът и насочи дулото на пистолета към престъпниците.

Съвършено объркани, те започнаха да ровят по джобовете си. Като се мъчеше да изглежда спокоен, Рошавия поднесе паспорта си на кварталния. Ръката му леко трепереше — сигурно паспортът беше фалшив.

Кварталният Владимир Павловия го отвори и свъси вежди.

— Така-а-а… Рюмкин Генадий Василевич… Къде работите, гражданино Рюмкин?

— Аз ли?… Извинете, другарю милиционер, но какво значи това? Длъжен ли съм да ви давам обяснения?…

— Къде работите, гражданино Рюмкин? — повиши глас милиционерът Милюков.

— Е, щом толкова ви се иска да знаете — в едно списание.

— В какво списание?

— В списание „Младост“.

Милиционерът вдигна вежди и строго огледа Рошавия.

— Така-а-а… В списание значи?… Ей сега ще изясним това… Вашите документи, моля! — обърна се той към Брадата.

— В момента не са у мене. Останаха вкъщи. Но Генадий Василевич може да потвърди, че с него работим заедно. Колеги сме, другарю милиционер.

И в това време иззад гърба на кварталния се показа спотайващата се дотогава Люска.

— Не им вярвайте, Владимир Павлич! — завика тя. — Никакви колеги не са! И двамата са шпиони! Ето този искаше да отвлече момичето, а този му е дошъл на помощ!

— Става все по-сложно! — възкликна Лена. — Чуйте само какво дрънка това момиченце! Гена, чувате ли? Излиза, че вие сте искали да ме отвлечете!

И тук стана нещо странно. Нещо, което надхвърляше всякакви граници.

— Да, Лена, аз наистина с удоволствие бих ви отвлякъл! — внезапно заяви Рошавия, усмихвайки се глупаво, с широко отворена уста.

— Ето, виждате ли! — зарадва се Люска. — Той самичък си призна! Самичък!

— Не се меси, Люся — строго каза кварталният. — И без тебе ще се разберем!

Тогава заговори Павлик Доматов.

— Тя не излъга — горещо и развълнувано се намеси той. — Тези хора наистина са престъпници. Отдавна съм ги проследил и знам всичко за тях. Този има прякор „Старчето“, а този — „Брадата“, пък имат и помощничка с прякор „леля Фарида“…