Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (11)

Глава 11
Разговор с Тимофей

Павлик плачеше. Топлата вода се лееше от крана със звънлив шум. Тимофей учудено и със съчувствие гледаше с кръглите си очи през пролуката под вратата. „Какво ти е? — сякаш искаше да попита котаракът. — Защо плачеш? Сби ли се с някого? Или някой те обиди? Само ми кажи, очите му ще издера!“

Слава богу, никой освен Тимофей не видя как Павлик плачеше! Какво пък, може и да си поплаче, щом никой не вижда. Защото обидата всъщност е голяма! Хайде да видим как бихте се чувствали вие, ако ви нарекат Кюфте! И при това пред очите на собствената ви братовчедка! И главното, за какво? Буквално за нищо!

Впрочем с прякорите винаги е така. Тях рядко ги дават заслужено. Лепнат някакъв глупав прякор на човека и така той, горкият, го мъкне със себе си цял живот и страда, без да знае за какво.

Тук ни идва на ум историята на една наша позната. Тази позната ни разказа как през детството си също имала прякор.

Излязла тя, седемгодишно момиченце, да се поразходи из двора, а в ръцете си държала хляб с мармалад, майка й го била дала за закуска. Видели я децата с този хляб и без да мислят много-много, я нарекли Мармалад. Оттогава, щом излезела на двора, и всички в един глас започвали да крещят: „Мармалад! Мармалад!“.

На нашата позната й било обидно и дори вече не излизала да се разхожда на двора. По-късно нищо особено не се случило. Порасла, постъпила в университет, сетне почнала работа и отдавна вече никой не я нарича Мармалад.

Но ние се отвлякохме.

За чест на Павлик трябва да кажем, че той не плака дълго. Съвзе се, изтри очите си, спря водата и каза високо и с бодър глас:

— Люс, ей сега ще изляза. Взех си един душ.

Павлик пооткрехна вратата. В банята безшумно влезе Тимофей.

Люска я нямаше никъде. Значи, беше си отишла.

— Извинявай, Тимка, че те ритнах — рече Павлик, като взе котарака на ръце и завря лице в топлото пухкаво кълбо. — Не го направих нарочно. Не ми върви в живота, разбираш ли? Мислех си, че в новата квартира ще започна нов живот, а ме нарекоха Кюфте! Ама че нов живот!

„Мър-р-р, не се огорчавай, в живота всичко се случва. — Тимофей потърка глава в брадичката на Павлик. — По-добре да отидем да изпием млекцето, то успокоява. А колкото за лоста, не се тревожи. Лостът е празна работа. Ти, ако поискаш, много бързо ще се научиш!“

Влязоха в кухнята, пийнаха мляко. След това Павлик отиде до прозореца и шумно го затвори.

— Ще има да видят те какво Кюфте съм аз, нали, Тимка?

Тимофей скочи на перваза на прозореца, изви гръб, погледна към двора и заканително измяука.