Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (53)

Глава 5
Тайнствената дума

Оттук се откриваше прекрасен изглед точно към прозореца, който му трябваше. Щорите бяха вдигнати, на масата светеше настолна лампа с красив абажур.

Павлик коленичи и вдигна бинокъла към очите си.

Девойката бе склонила русата си глава над масата. Правите й коси се спускаха от двете страни на строгото й съсредоточено лице и почти докосваха безбройните линии, начертани на белия лист хартия.

Пред окулярите на театралния бинокъл сякаш затанцуваха едри, красиви, четливо нарисувани букви.

Отгоре на листа бяха написани само две думи, едната къса, другата много дълга.

— „Проект…“ — по букви прочете Павлик първата.

Охо! Проект!

От силно вълнение той се размърда.

— Проект! План значи? Тя чертае план! Чакай, а план за какво? Какъв план?

Отново вдигна бинокъла към очите си и продължи да чете по-нататък.

— „Проект ЦНИИ…“ Какво? Какво пише там? „ЦНИИ… Строй… ремонт…“

На това място се обърка и започна отначало:

— „Цниистройматремонтпром…“

Думата не свършваше. Тя беше безкрайна. Неразбираема и тайнствена, тя продължаваше отгоре през целия бял лист и колкото и да се опитваше да я прочете, нищо не излизаше. Вече се объркваше.

— Уф! — прокара ръка Павлик по изпотеното си чело. — Какво значи тая дума и как звучи в края на краищата?