Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Старичок в клетчатых брюках, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Пенчо Чернаев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Ирина Пивоварова
Заглавие: Старчето с карираните панталони
Преводач: Пенчо Чернаев
Година на превод: 1983
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: повест
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15.XII.1983 г.
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Васил Вълчев
Коректор: Мая Халачева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2945
История
- — Добавяне
Глава 6
Сцената в кухнята
Стиснал с една ръка папката, а с другата вазата, младият човек спря на кухненската врата, с израз на крайно изумление върху лицето си.
— Ти ли си? — тихо рече той и устата му взеха да правят такива движения, каквито прави рибата, изхвърлена на брега.
Рошавия се задави с чая и скочи.
Девойката зяпна и забрави ютията върху ризата. Под ютията се разпълзя кафяво петно.
В жилището замириса на изгорено.
— Старче, какво правиш тук? — смутено произнесе младият човек, спрял най-сетне да отваря и да затваря уста.
— Пия чай, както виждаш — отвърна Рошавия, като кашляше мъчително. — По-добре ти ми кажи, Брада, как попадна тук?
— На мен ми казаха, Старче, че тук… се подготвя някакво престъпление! Че ти… искаш… нещо… да откраднеш.
— Кой е могъл да ви каже такова нещо! — възмутено кипна девойката.
— Ей това момче! — Младият човек се обърна и тримата видяха зад гърба му Павлик Доматов.
„Трябва да се спасявам, да бягам, докато не е късно!“ — със страх помисли Павлик, но в тази трудна минута краката му отказаха да го слушат, те изобщо не можеха да се отлепят от пода…
— Ама това е пак оня хулиган! — закрещя Лена. — Дръжте го, Гена! Трябва да го заведем в милицията!
Павлик още веднъж опита да отлепи краката си от пода, но напразно. Краката му бяха железни, а подът — магнитен.
Рошавия застрашително се приближаваше. Неговите студени сиви очи сякаш пронизваха Павлик.
— Аха, падна ли ми!!
Грубата ръка легна на рамото на Павлик. Пръстите го стиснаха като клещи.
— Не ни трябва милиция — процеди през зъби Рошавия, навеждайки се към Павлик. — Ей сега сами ще си поговорим с него! Е, как са гъсениците, живи и здрави ли са?
— Старче, но ти си в такъв вид! — намеси се Брадата. — Най-напред да се беше облякъл!
— Да се облека ли? Нали този дяволски хлапак ми заля ризата с компот! — викна Рошавия и със страшна сила раздруса Павлик за рамото.