Ирина Пивоварова
Старчето с карираните панталони (34)

Глава 6
Бележка на вратата

Ох, това си беше цяло наказание! При всяка стъпка големите домашни чехли се изхлузваха от краката на момиченцето и само за пет стъпала изгубиха, както се стори на Павлик, не по-малко от час!

Беше непоносимо! При такива темпове имаше опасност приключението с момиченцето да завърши едва надвечер и тогава сбогом Павликови мечти и Павликови планове!

Павлик решително седна на стъпалото, смъкна чорапите си, нахлузи ги на босите крака на момиченцето и го метна на гърба си.

— Понесохме се! — зарадва се момиченцето, но веднага високо захленчи. — Дядо, ами котенцето? Без него не иска-а-м!

— Тю, да му се не види! Само котета липсват!

Но трябваше да вземат и котенцето. Павлик го пъхна в пазвата си, под фланелката, и полетя в галоп по стъпалата, но изведнъж, както се бе затичал, се закова на място и се плесна по челото. Ами родителите й? Майката и бащата на момиченцето? Какво ще стане с тях, когато се върнат от работа и не намерят дъщеря си?

Добре че в джоба му се намери къс хартия и огризано парче молив, та той бързо надраска:

Уважаеми родители! Вашата дъщеря се намира на адрес: улица „Краснобарикадная“, блок петнайсети, шейсет и осми апартамент.

След това, като подви сакото, облечено направо върху фланелката, повдигна момиченцето и полетя по улицата.

Котенцето мяукаше и гъделичкаше Павлик под фланелката по голия корем. Момиченцето подскачаше на гърба му като ездачка в цирка и високо се смееше.

— Ура-а-а! Дядо, аз знам кой си ти! — крещеше момиченцето в ухото на Павлик и го държеше здраво за врата. — Ти си Дядо Мраз?! Дий-й! — провикваше се то и пришпорваше Павлик с петичките си, обути във вълнените му чорапи. — Дий-й! Дий-й!

А котенцето лижеше и драскаше корема на Павлик.