Ан Тейлър
Да се влюбиш в Ан (31)

31.

Точно когато му каза, че ще бъде баща на детето й, Ева й писа:

„Артър се върна. С мулатка, някъде около четиринайсетте. Бил я откупил от племето й, за да не я убият. Убивали онези, които никой не ги иска, навършат ли определена възраст. Смята, че от нея ще излезе чудесна икономка, гувернантка или господ знае каква. Пита за теб. Иска да знае къде си и да те открие. Призна пред баща ти, че дори иска да се ожените, а той настръхна. Само че не знае за твоето състояние. Какво да правя? Да им кажа ли истината? И на кого най-напред? Този път ще трябва да ми отговориш! Искаш или не искаш!“

Искаше или не искаше ще трябваше да й отговори. Написа й:

„Обичам Артър повече от себе си, но вече не му вярвам. Той замина, без да ми се обади и след като ние бяхме заедно. Би могъл да предположи, че мога и да зачена, доста по-голям е, докато аз… не разбирах какво точно се случва. Тук срещнах мъж, който ме обича и е готов да обича и детето му като свое. Струва ми се, че да се омъжа за него е най-доброто решение и за трима ни. Нека Артър си гледа неговата мулатка, от която може да излезе чудесна икономка, гувернантка или Господ знае каква.“

Ева й отвърна:

„Ревнуваш, нали? А не трябва, едва ли си виждала нещо по-грозно и черно. Той е луд по теб, момиче! Дори баща ти го призна. Разминеш ли се сега с тая лудост, наречена любов, разминаваш се с нея завинаги. И започваш да пресмяташ «за» и «против», а това е математика. Премисли още веднъж. Не сме му казали къде си. Не би могъл да те намери, но може би ти би искала да те намери. Само ми пиши какво искаш. И преди да пишеш, премисли добре. Това ще бъде животът ти от тук нататък. Ева.“

Ан се вкамени.

Искаше Артър. Знаеше го много добре, но не му вярваше.

Искаше детето й да има баща, на когото да вярва. А и тя да му вярва.

Искаше Артър за себе си. Искаше Макс за детето си.

Кое бе правилното?

Артър? Макс? Макс? Артър?

Ева: „Премисли добре, преди да решиш.“

Ан отвърна:

„Все още се колебая, но ти ми пиши за всичко, което се случва около вас. И аз ще пиша… Имам съвсем малко време… докато…“

„Имаш достатъчно време да решиш! Не искам да ти влияя и няма да ти влияя, но твоето решение ще определи животът ти оттук нататък. Дали ще избираш компромиса или истината. Едното прави животът ти по-лек, другото — по-труден. Но ти решаваш сама!“

Така че… Ан, решавай!

Решавай, Ан, крещеше в ушите й и Джули.