Ан Тейлър
Да се влюбиш в Ан (29)

29.

„Джули те е посрещнала, настанила те е в общежитието, пише, че си добре, а от теб още няма нито ред. Какво става? Как се справяш? Обади се поне по скайпа, ако не ти се пишат имейли. Тревожа се за теб. При мен новини няма. Ева“.

И отново:

„Джули ми пише всеки ден, от теб все още няма нито ред. Издържала си интервюто. Поласкана съм, че си избрала екологията, мислех, че ще е нещо свързано с изкуството или някоя филология. С баща ти сме добре. А ти? Добре ли си? Пиши! Ева“

След няколко дни нетърпение.

„Момиче, какво става? Обидихме ли те? С нещо сгрешихме ли? Защо не се обаждаш? Пиши, само че си добре, ние с баща ти не искаме друго. При нас новини няма. Всичко е както когато замина. Ева“

И отново.

„Пиши! Пиши! Пиши! Не мога да си обясня мълчанието ти. Джули пише, че колегите ти от курса са те приели много добре. Дори имало влюбени в теб. Дори един вече ти е предложил да се ожените. Искам ти да ми напишеш как е. И най-вече ти как си. Забрави ли ни? Или ни отписа? При нас новости няма, все същото. Ева“

И после след още няколко дни.

„Мина месец, а ти все още не си драснала нито ред. Какво става? Ако моите имейли ти досаждат, ще престана. И ще ти пиша чак, когато има някакви новини. Но ние с баща ти се тревожим, особено аз като знам състоянието ти. Защо мълчиш? Джули казва, че се виждате често и ти все повече се разхубавяваш, но все по-трудно се врежда от ухажорите ти. Така ли е? Пиши! Ева“

А след няколко дни последва… Ева явно не се предаваше лесно.

„Бях в зоологическата. Видях Рекс. Неузнаваем е, отслабнал и като че ли оплешивял. Позна ме веднага и се проточи такъв рев на болка, като че ли му изтръгват вътрешностите.

Ан, той линее по теб, а лъвицата е бясна. Озъби се насреща ми и ако имаше как, би ме разкъсала, навярно и тя ме свързва с теб. Пиши ми как си. Други новини при мен няма. Ева“

Ан вървеше по пътеката от учебната зала към общежитието след часа си по озеленяване, когато я настигна гласът на преподавателя й:

— Ан! Изчакайте ме!

Навярно бе излязъл веднага след нея, за да я настигне и тя спря.

— Да? — каза изненадано, а не бе изненадана. Този мъж я фиксираше с очи през всичките им часове досега. Знаеше, че го привлича и бе решила да му каже истината за състоянието си, това или щеше да го откаже или да го настърви. Но което и да бе от двете, нея не я засягаше. Все още не бе приела теорията на Ева за сигурността. И затова не й пишеше, защото знаеше какво ще я посъветва, а тя обичаше Артър, но обичаше и нероденото му дете, което не искаше да се роди копеле. — Да? Нещо забравихте ли, господин Макс?

— Исках да поговоря с теб, Ан…

Все още се задъхваше, но бе се изравнил с нея и в очите му прочете решителност.

— Слушам ви… — каза тя.

— Забелязах те от първия миг и кой ли не би те забелязал… — въздъхна и си наложи да продължи: — Много си красива. И не си омъжена, нали?

Тя само кимна в знак на съгласие.

— Аз бях два пъти женен. Първата ми жена много искаше дете. Смяташе, че аз не искам. И ме напусна. Втората също много искаше да имаме дете. Казах й, че и аз искам. Когато две години не се получи, се подложихме на изследвания. И се оказа, че аз съм… безплоден.

— Защо ми разказвате всичко това? — осъзна се Ан.

— Защото… ти не си омъжена, а чакаш дете! — изрече той на един дъх, преди да е загубил смелостта си.

— И? Дори това да е така?

— Готов съм да се оженя за теб, Ан. И да гледам детето ти като свое.

Тя не отвърна нищо. Бе готова да заплаче, но просто махна с ръка.

— Вървете си!

Той не се предаде, навярно бе очаквал реакцията й.

— Ще си тръгна — каза, — но те обичам и ще обичам и детето ти като свое. И ще чакам твоето решение.