Ан Тейлър
Да се влюбиш в Ан (28)

28.

Цялата нощ не мигна. Неизвестността, която я очакваше в Шотландия, преживяното тук, измъкването на Артър от живота й, протяжния рев на Рекс, с който я изпрати, чуваше го все едно е зад зида и тя на няколко пъти става да провери, ожадня, слиза в кухнята на няколко пъти да пие вода и единия път се сблъска с баща си, който я погледна с огромни потъмнели от безсънието очи.

— И ти ли не можеш да спиш? — запита го. — Теб не те очаква никаква неизвестност, всичко ще си е същото, къщата, градината, клиентите ти, преданата Ева до теб…

— Но ти няма да бъдеш. И ще ми липсваш ужасно. Никога досега не сме се разделяли дори за един ден.

— Но нали тази раздяла е за добро? Ще се върна завършила, с професия…

— Може да пожелаеш да работиш другаде.

— Възможно е — съгласи се Ан, — но това не означава, че няма да се виждаме.

— Не е същото. Никога повече няма да бъдем заедно, както сме били.

— Но с теб ще бъде Ева, а аз заминавам сама.

— Не е същото — повтори той и се прибра в спалнята им, а тя в своята, за да се върти още дълго в леглото, без да може да заспи и да си поплаче. Сутринта я събуди Ева.

— Време е — погали я по косата. — Беше ми една от най-добрите, няма да ме изложиш и там. Джули ще ти помогне да навлезеш в новия си живот, и аз каквото мога ще правя от тук, както и баща ти. Ще ти пиша за всички новини, както и ти ще ни пишеш и ще се виждаме на екрана от време на време, за да съм сигурна, че си добре. Е?

— Какво е?

— Съгласна ли си?

— Ще ми пишеш за Артър, когато се върне. Ще отидеш да видиш и Рекс, нали? И за него ще ми пишеш, и за татко. Грижи се за него, аз ще се справя някак и сама.

— Може да разчиташ за всичко на Джули. Ще я предупредя.

Тогава влезе баща й, гладко избръснат с костюм и вратовръзка, отдавна не го бе виждала така.

— Ти да не отиваш на коктейл? — засмя се.

— Ще изпращам любимата си дъщеря, а тя трябва да ме запомни в най-добрия ми вид.

Най-сетне Ан се разплака, осъзнала изведнъж колко тежка е раздялата и за двама им. Би ли я нарекъл любима дъщеря, когато научи тайната й или ще се отрече от нея, ще я загърби и няма да иска да я погледне? Не знаеше, но знаеше, че той не прощава дори на хората, които най-много обича. Беше ли простил на майка й? Избягваше да говори за нея, но бе обиждал Артър непрекъснато, наричайки го как ли не. Как ли би нарекъл нея самата, когато научи?

И тя бягаше от него. Също като Артър. А грях ли бе любовта?

Не можеше да е грях най-светлото, най-истинското човешко чувство.

— И внимавай там. Освен да се омъжиш, друга глупост не можеш да направиш. Ученето е сериозна работа.

— Робърт — пресече го Ева. — Не травмирай излишно момичето! И без това е напрегнато.

Куфарът чакаше до вратата, Робърт го вдигна като перце и погледна към двете, за да ги подкани да вървят. Ан се бе обърнала нагоре към стаята си с овлажнели очи, но покорно тръгна, за да прекрачи в градината. И в нея спря и погледна огромния зид, в чиято сянка се прислушваше в рева на лъвовете и все бе мечтала да види какво се случва зад него. Бе видяла какво се случва там, бе се запознала с животните и със сър Ленард, бе се влюбила в мъжа, когото баща й смяташе за стар, а за нея бе принцът на живота й, без когото не би могла да живее. И след онази единствена любовна нощ, когато тя вече смяташе, че са свързани завинаги, той бе избягал като последния страхливец без дори да се обади. Трябваше ли да го зачеркне и тя? Но дори да трябваше, не знаеше как.

Сбогува се с къщата, с градината, със зида, с преживяното зад него и смяташе, че ги напуска завинаги, а сърцето й бе изтръпнало от болка.