Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- To Fall In Love With Ann, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ангел Иванов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,5 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ан Тейлър
Заглавие: Да се влюбиш в Ан
Преводач: Ангел Иванов
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: английски
Издание: Първо
Издател: „Весела Люцканова“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Абагар“ АД
Редактор: Весела Люцканова
ISBN: 978-954-311-092-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1800
История
- — Добавяне
25.
Животът при тях тримата продължи, както и преди, само Ева стана някак по-затворена и по-угрижена. Пристъпите на повръщане при Ан бяха престанали, но всички забелязваха колко много се е разхубавила. Лицето й се избистри, големите й сини очи не изглеждаха вече така тъжни, усмивка, макар и рядко се появяваше и в тях. Бе споделила тайната си и вече не се чувстваше така изплашена, опряла се на рамото на Ева. Те двете често разговаряха за децата й, дъщеря й учеше в Глазгоу, а синът бе в колеж в Бирнигам. Обикновено тя ходеше при него в неделите. Един ден Ан я помоли да я придружи. И я запита:
— Защо те никога досега не са идвали вкъщи. Да не би нещо татко…?
— Не е заради баща ти, той няма нищо против, но те имат. Не могат да ми простят, че се омъжих повторно — отвърна й Ева.
— Заради собствения им баща ли? Той не се ли е оженил отново?
— Не е. И все се надяваше, че ще се съберем някой ден. — Помълча и добави: — Не че не се обичахме с него, но все се карахме за едно, за друго, като че ли живеехме на две различни планети. Такова несходство на характерите рядко се среща. И бе по-умно да се разделим. Само че и двете ни деца останаха като че ли без почва под краката. И смятат все още, че виновната съм аз, макар че точно аз приемах компромисите, които ми налагаше той.
— А с баща ми как е?
— С него ми е добре. Мислим еднакво в повечето случаи. Имаме и общи интереси. И не се караме за нищо.
— А обичате ли се?
— Той е много мил с мен. И много грижовен. И е добър любовник.
— И това на теб ти е достатъчно?
Ева се засмя.
— Много питаш. След преживяната самота и след като разбирам, че все още не е забравил майка ти, мисля, че ми е достатъчно.
— На мен не би ми било — каза Ан и се замисли.
Животът на една двойка й се видя доста сложен, дори когато и двамата се обичат. А когато единият обича, а другият се оставя да бъде обичан по-просто ли е? Не знаеше. А когато се събираха разумно, пресмятайки предварително всички „за“ и всички „против“ как ли е? И как ли би било при нея и Артър? Но нямаше смисъл да си представя каквото и да било, след като той бе заминал, без да й каже или поне напише думата „Довиждане“.
— А ако някой ден — запита неочаквано Ан и вдигна очи към нея, — срещнеш голямата любов, какво би правила? Би ли напуснала баща ми?
— С баща ти се чувствам сигурна.