Робърт Дугони
Необходими жертви (58)

58.

Кармен Дюпре живееше в квартал, населен предимно с чернокожи. Беше размирен район като родния й квартал в Балтимор. Хората едва свързваха двата края. Имаше добри граждани — честни, набожни, които никой не забелязваше, защото медиите се интересуваха само от бандитите и наркопласьорите. Тук обаче живееха и добри хора и тя се смяташе за една от тях. Работеше усърдно. Майка й бе работила петдесет години като прислужница, баба й — също. Фамилията Дюпре произхождаше от бивши роби и тя не се срамуваше от това. Чистенето на чужди домове беше честен труд. Благодарение на него на масата винаги имаше храна и четиримата й синове винаги бяха облечени. Но най-ценното наследство на Дюпре бе рецептата за ябълков щрудел — тя се предаваше от поколения, още от времето, когато предците й бяха събирали памук на плантациите Южна Каролина. Предаваше се като устна традиция във фамилията. Тайните съставки не бяха записани дори на най-малкото листче хартия. Вероятно тайната щеше да умре с Кармен. Бог не я беше дарил с дъщеря, а синовете й проявяваха интерес само към яденето на щрудел, не и към приготвянето му. Жалко. Благодарение на своя щрудел си бе намерила работа при един от най-богатите хора в щата Вашингтон. Бяха я взели да чисти и да готви. А когато Робърт Майерс Трети се роди, Кармен се грижеше и за него. Детето обаче не приличаше на баща си — беше лошо и тя от самото начало усещаше злото в него. Още по-лошо бе, че го глезеха, оставяха го да си мисли, че може да получи всичко, и в крайна сметка той го получаваше. Кармен го беше плеснала по дупето само веднъж, когато го хвана да измъчва едно коте с кибрит. Той излъга и заяви, че си е измислила всичко, беше толкова убедителен, че родителите му повярваха. Умееше да лъже така, че да изглежда, сякаш казва истината. Роден политик. Забраниха на Кармен да му посяга. Накараха я да му се извини. С удоволствие би ги пратила по дяволите, но имаше четири малки деца и съпруг, който не изкарваше нищо. Затова преглътна гордостта си и се извини. От този момент нататък Робърт Майерс правеше каквото си поиска.

Тя спря колата си на мрачната улица. Нарочно работеше нощна смяна, за да се среща колкото можеше по-рядко с Майерс, главно чистеше и се грижеше за кухнята. Ето как опозна Елизабет. Горката жена обикаляше нощем из къщата като призрак и на Кармен не й беше нужно висше образование, за да се досети защо. Жена, която предпочита да обикаля коридорите, вместо да е в леглото при мъжа си, има лош брак. Сърцето й бе обременено. Кармен често й носеше парче щрудел в кабинета и така постепенно започнаха да разговарят, а покрай разговорите се сприятелиха. Елизабет се превърна в дъщерята, която Кармен винаги бе искала да има. Разговаряха на всяка тема, която биха обсъждали майка и дъщеря — деца, мъже, секс, готвене. Не след дълго Елизабет й сподели за побоите. Това не беше нещо ново за Кармен. Собственият й съпруг я удари веднъж. На следващата нощ тя го събуди с големия кухненски нож и го предупреди да не си позволява повече да й посяга, ако иска да запази здравия си сън. Той не я удари повече. Направо си тръгна.

Дюпре пресече улицата под бледата светлина от малкото останали здрави улични лампи. Въпреки късния час на бетонната площадка пред блока й стояха младежи, разговаряха високо и възбудено. Кармен надуши сладникавия мирис на марихуана, но хлапаците не й обърнаха внимание. Познаваше майките им и не се боеше хубаво да ги насоли, ако се опитат да се закачат.

Когато Елизабет Майерс я помоли за помощ, Дюпре не се поколеба. Не беше нейна работа какво прави младата жена и с кого. Важното бе, че ще подкрепи една нещастна душа, и според нея си струваше риска. Всеки имаше право на искрица щастие. Майка й обичаше да казва, че животът е само миг. Човек не получава втори шанс. Кармен го знаеше.

Когато стигна вратата на блока с евтини апартаменти, чу рев на двигатели и свирене на гуми. Колите се показаха зад ъгъла и се приближиха с бясна скорост. Младежите се разпръснаха във всички посоки като ято уплашени птици. Полицията често посещаваше квартала. Мъжете, които слязоха от колите обаче, носеха костюми. Не бяха полицаи. Кармен ги очакваше. Окото й не трепна.

Прозорците на околните къщи светнаха. Хората бяха свикнали с полицейските акции и бъркотията, която съпътстваше. Всеки се питаше дали този път в затвора няма да отиде някой от близките му. Сега обаче нямаше да видят млад чернокож, заобиколен от бели ченгета. Видяха Кармен, заобиколена от четирима бели мъже с тъмни костюми, насочили пистолети към нея. Познаваха се, но въпреки това те й закрещяха да легне на земята и да държи ръцете си така, че да ги виждат.

— Господа — каза възрастната жена, като скръсти ръце, — нямам намерение да лягам на студения бетон. Ако смятате да ме застреляте, направете го тук, пред Бог и пред хората. Колкото до работата ми, кажете на господин Майерс, че никога не съм го харесвала и предпочитам да отида в ада, вместо да продължавам да му слугувам. А, кажете му също вече сам да си пече щрудела.