Робърт Дугони
Необходими жертви (38)

38.

— Искал подарък за жена си — каза Дана.

Логан седеше на ръба на леглото и търпеливо чакаше да чуе разказа й. Тя замълча, за да намери правилните думи.

— Бил богат бизнесмен от известна сиатълска фамилия.

Погледна през прозореца и си спомни как Уелс седеше спокойно, с наведена глава, като старец, който е заспал на стола.

Тя се върна при него.

— Спомняте си я, нали?

— Да — каза той, отговаряйки само на въпроса, който му беше задала. — Спомням си я.

Дана пак седна, сърцето й биеше силно.

— Ще ми кажете ли името й, Уилям?

След няколко минути Уелс вдигна очи и се вгледа в нейните.

— Елизабет Майерс — изрече след дълго мълчание. Дъхът й секна. След като се опомни, попита, не вярвайки на онова, което беше чула:

— Жената на Робърт Майерс? На сенатор Майерс?

Уелс леко сви рамене, лицето му остана безизразно.

— Не знам.

— Но нали казахте…

— Знам какво казах, госпожо Хил. Какъв е този човек сега, не ме интересува. — Заклати се ритмично на стола, като галеше Леонардо по гърба. — Искаше да й направи подарък за годишнина от сватбата им. Да я изненада. Но както казах, аз никога не създавам нещо, преди да видя човека, на когото ще принадлежи. Отначало той не ме разбра, пък и не съм очаквал. Накрая склони. Прекарах един следобед с нея. Очарователна жена, като вас, но изпълнена с жестока мъка. Накрая бижуто много му хареса. Мислеше, че танзанитът кара очите на жена му да изглеждат още по-сини.

Дана отново погледна Логан:

— Преди шест години човекът, който е платил за тези обици, е станал сенатор. Преди седмица обяви кандидатурата си за президент на Съединените щати — изрече тези думи без емоция. След като Логан не каза нищо, добави: — Уилям Уелс е направил обиците за жената на Робърт Майерс, Елизабет.

— Дана…

— През целия полет насам съм мислила за това, Майк. То обяснява защо Лорънс Кинг беше убит. Обяснява защо са отишли да оберат човек, който нямаше почти нищо ценно в дома си. Обяснява защо Даниел Холмс — или който се представяше от негово име, дойде в дома на брат ми и е претърсвал бараката. Той търси обицата. Знаят, че Елизабет я е изгубила. Сигурно са я следили на всяка крачка.

— Възможно ли е да има и други, Дана? Възможно ли е да има дубликати?

Тя поклати глава.

— Не и с гравираните инициали. На света няма друг чифт от тези обици, носещ инициалите на Уилям Уелс. Уникати са. Лорънс Кинг и Маршал Коул сигурно е трябвало да я вземат от къщата на брат ми.

— Мислиш, че Робърт Майерс ги е изпратил, така ли?

— Да, мисля, че той стои в дъното на всичко.

— Може би тя ги е изпратила.

Дана поклати глава.

— Майерс е бил.

— Това е страшно тежко обвинение, Дана.

— Намери Маршал Коул и го попитай, Майк.

Логан се подвоуми, преди да отговори:

— Маршал Коул е мъртъв. Намерихме го убит в тоалетната на една бензиностанция в Якима.

Тя затвори очи и поклати глава.

— Якима ли?

— Явно е отивал в Айдахо при близките си.

Дана отвори очи и заяви убедено:

— Всичко се подрежда, Майк. И двамата знаем, че се подрежда.

Логан се почеса по брадичката.

— Това може би обяснява някои неща, Дана, но за да обвиняваш Робърт Майерс, че е наредил да убият брат ти, защото е имал любовна връзка с жена му, ще ти трябват повече доказателства от една обица.

— Знам, Майк.

Той прокара ръка през косата си.

— Да започнем отначало. Разкажи ми какво стана в Мауи.

Тя се съгласи, защото знаеше как разсъждава детективът и че единственото, което можеше да го убеди, бяха фактите. Заговори неуверено, като описваше подробностите. Разказа за пътуването си до острова, за усилията си да намери Уилям Уелс и за разговора им. Не беше трудно. Не спираше да мисли за срещата си с бижутера.

— Каза, че синият камък отразявал сините очи и красотата й, а диамантът изобразявал сълза — една от многото, която била проляла и щяла да пролее.

— Защо?

— Не знам. Но Уелс каза да се вгледам в себе си, за да разбера смисъла на бижуто. — Тя се обърна и погледна през прозореца, неудобно й беше да го гледа в очите. — Бракът ми не върви, Майк. Така е от известно време. Досега просто не исках да го приема. Сега нямам избор. — Погледна го. — Съпругът ми ми изневерява. Вероятно го е правил и преди. Проляла съм много сълзи заради брака си и вероятно ще пролея още.

Логан замълча за момент, докато осмисли думите й.

— Мислиш, че Елизабет Майерс също има нещастен брак и затова Уелс е направил обиците такива?

— Предполагам, че това е причината.

Той потърка брадясалото си лице, замисли се.

— Откъде Уелс ще знае такива неща за теб? Ти ли му каза?

— Не.

— Откъде тогава знае?

— Нямам представа. Трябваше да дойдеш, Майк. Трябваше да го видиш. Той знаеше. Отнякъде знаеше.

Детективът се покашля:

— Ако си права, Дана, защо Майерс не е казал на жена си, защо не я е накарал да престане да излиза с брат ти? Защо просто не я е заключил вкъщи? При охраната, която има, това е възможно. Защо да убива брат ти и да рискува всичко, което е постигнал?

— Защо ли? — Беше мислила над този въпрос. — Защо Джак Кенеди е спал с Мерилин Монро в Белия дом? Защо Бил Клинтън се е измъквал от губернаторското имение в Арканзас, докато жена му е спяла? Защо е рискувал да го хванат, че прави секс в Овалния кабинет? Защо Никсън, безспорният фаворит във всички социологически проучвания, е дал заповед за разбиването на главната квартира на демократите?

Тя замълча, остави го да разсъждава над тези въпроси. Искаше да зададе и други, например защо „Енрон“, „Артър Андерсън“ и други световни фирми правят такива неща.

— Хората на властта се мислят за всемогъщи, Майк. Мислят се за недосегаеми и че законите, които управляват останалата част на обществото, не се отнасят за тях. Правят, каквото си поискат, защото никой не им е казал, че не могат. Може би Елизабет Майерс е проблемът, за който Джеймс искаше да разговаря с мен.

— Да, но да нареди да убият брат ти, означава да рискува…

— Ако се разчуе, че жена му изневерява, това не само ще разтърси брака на Майерс, а и целия свят, Майк. Ще разбие образа, който той и политическите му съветници са създали, за да може да се издигне там, към където се стреми. Завръщането в „Камелот“ е фарс, Майк. То е като къщичка от карти, която ще се срине, ако издърпаш една от тях. Майерс много добре го знае.

Логан закрачи из стаята, отново започна да мисли като полицай.

— Този човек от Мауи готов ли е да свидетелства? Ще разпознае ли обицата и ще каже ли за кого я е изработил?

Дана поклати глава. От окото й се търкулна сълза.

— Бях купила билета си с кредитната карта. Ти беше прав, Майк. Аз бях следващата логична цел. Някой ме е проследил на острова и го уби.

Мисълта, че някой е отнел живота на Уилям Уелс, силно я измъчваше. Той беше добър човек — твърде добър за този свят и затова бе създал свой.

Логан си пое дълбоко въздух и потърка тила си.

— Това е проблем — измърмори, без да изкаже онова, което и двамата знаеха.

Ако Дана беше права, на света имаше само двама души, които можеха да свидетелстват кой е собственикът на обицата. Единият беше мъртъв, а другият едва ли щеше да се осмели.