Робърт Дугони
Необходими жертви (3)

3.

След като слезе от асансьора, тя заобиколи през северозападния край на сградата, за да не мине покрай клетката на Марвин Крокет. Промъкна се в кабинета си почти незабелязано и затвори вратата. Бюрото й беше претрупано с юридически документи, договори за сътрудничество и резолюции на многобройните клиенти на „Стронг и Търмонд“. Крокет не спираше да я товари, тласкаше я към границата на възможностите й, опитваше се да я принуди да вдигне ръце, да напусне или просто да се провали.

Нямаше да му достави това удоволствие. Никога в живота си не се беше отказвала от нещо, което е започнала, и не смяташе да прави изключение заради тоя мръсник. Остави куфарчето си на пода, още усещаше убождането на иглата.

Подът потрепери. „За вълка говорим, а той…“ Вратата се отвори със замах.

— Виждам, че си се появила.

Марвин Крокет влезе. С ръста си от метър и седемдесет, сто и десетте килограма и голото теме, шефът й приличаше на топка за боулинг. Той не ходеше, а се търкаляше и идването му винаги се предшестваше от характерен микроземетръс — предупреждение за сътрудниците, че звярът е излязъл от бърлогата си. Надхвърлил петдесетте, Крокет беше мечта за всеки психолог, жив пример за всевъзможни комплекси — нисък, плешив и дебел. Не беше обаче човек, с когото можеш да си правиш шеги. Добре прикриваше излишните килограми под скъпите дрехи и шеметния си успех. Като основен съдружник в „Стронг и Търмонд“ той работеше неуморно — с над две хиляди и осемстотин ефективни часа годишно — и осигуряваше клиенти за фирмата, носещи над шест милиона годишни приходи. Осигуряваше постоянна заетост на Дана и на още дванайсет съдружници, сменяше ги като пристрастен пушач цигарите — всяка година изхвърляше по няколко употребени фаса. Днес беше особено кисел, защото бе поканил на презентацията на Дана един потенциален клиент, когото смяташе да добави към менажерията си.

— Искам да прегледам презентацията ти.

Тя му подаде папката. Слава богу, че Линда бе направила няколко копия. Крокет пое папката, сякаш можеше да го ухапе, седна на креслото срещу бюрото й и набързо прелисти материалите за презентацията. Явно не намери за какво да се заяде, защото затвори папката и измърмори:

— Дон Бърнсайд ще дойде.

Вече шест месеца Крокет ухажваше Бърнсайд като влюбен юноша.

— Знам, Марвин. Вече ми каза.

— Документите на „Фелдман“ също трябва да са готови днес.

— Подадох ги още вчера.

— Първоначалната продажба на акции от „Айвърсън“ е след три седмици.

В понеделник имаше среща с клиента.

— Цялата необходима документация ще е на бюрото ти до довечера.

Крокет изпитваше органична неприязън към Дана. След като роди Моли, тя премина на тридневна работна седмица, поставяйки майчинството над кариерата, което за него означаваше, че не е достойна за тази професия. Другите акционери във фирмата също не бяха доволни, макар и по друга причина. Дана беше изгряваща звезда сред двеста петдесет и петимата съдружници в „Стронг и Търмонд“, от онези млади служители, които началниците показват пред клиентите — красива, способна юристка, която знае кога да погали и кога да удари.

След като не намери за какво да се залови, Крокет попита направо:

— Къде беше тази сутрин? Търсих те.

— Трябваше да попиташ Линда. Имах час при лекар.

— Да не би пак да си бременна?

Дана се зачуди дали този човек някога се е замислял над израза полова дискриминация.

— Не, Марвин. Още не съм. Но пръв ще узнаеш.

Крокет кръстоса краката си.

— За какво ходи на лекар?

„Сам си го изпроси“ — жлъчно си помисли тя.

— Ами, получих някои смущения в цикъла, петна… и болки. Реших да се прегледам навреме.

Той почервеня. Изръмжа и се надигна от креслото.

— В пет нула нула да си в заседателната зала — изсъска и излезе.

Дана затвори вратата и седна зад бюрото си. Не знаеше да се смее ли, или да плаче. Списъкът със задачите й за днес се беше разпрострял на три страници. Май по-уместно бе да заплаче. Тя се загледа към снимката на Моли върху една от полиците на библиотеката. При мисълта, че може би има рак, че момиченцето й може да остане сираче, очите й се напълниха със сълзи. Шест години неуморно се беше трудила за двайсет и петимата акционери на „Стронг и Търмонд“, работеше през почивните дни, осигуряваше сериозни приходи, развиваше бизнеса. Мислеше си, че кариерата в една от водещите адвокатски кантори в Сиатъл е сбъднатата й мечта. Раждането на Моли обаче промени всичко. Не знаеше какво да прави. Грант не я подкрепяше. Каза й, че ще имат финансови затруднения, ако тя престане да работи, че няма да успеят да изплатят обзавеждането и вноските за новата къща. Дана обаче се чувстваше виновна към Моли, че се налага да я води на ясли и да работи през почивните дни. Имаше усещането, че лъже дъщеричката си. Че лъже себе си. Затова се отказа от работата като партньор и премина на тридневна работна седмица.

Отделът на Марвин Крокет бе черната дупка, в която фирмата я заточи.

Телефонът й иззвъня и тя натисна копчето на високоговорителя.

— Съпругът ви — обяви секретарката.

— Благодаря, Линда, свържи ме. — Остави високоговорителчето включено. — Здравей, Грант.

— Дана, цяла сутрин те търся — упрекна я той, което потвърди подозренията й, че е забравил за часа й при лекаря. — Слушай, обаждам се да ти кажа, че вземането на показания в Евърет ще се проточи. Свидетелят шикалкави и е донесъл цяла камара бумаги. Няма да успея да взема Моли от яслата. Ще трябва ти да отидеш.

Земята сякаш се разлюля под краката й.

— Не, Грант. Казах ти, че днес не мога. Имам презентация.

— Защо не помолиш Мария или майка си?

— Не мога. Когато ти изяви желание да отидеш, освободих Мария. Майка ми ще играе бридж вечерта.

— Не знам какво да ти кажа, мила.

— Ти се съгласи да я вземеш днес. Уговорихме се преди една седмица.

Съчетаването на програмите им бе сложно като управление на полетите от диспечерски пункт.

— Не може ли друг да направи презентацията ти?

Дана едва сдържа гнева си.

— Това е моя презентация, Грант. Трудила съм се над нея и Крокет вече ми диша във врата. Не можеш ли да прекъснеш разпита и да го отложиш за друг ден?

— Няма как, Дана, това е случаят „Нелсън“. Адвокатът на защитата е мръсник. Не искам да си въобрази, че ми прави услуга. Освен това няма други възможни дати. Всеки ден до началото на процеса имаме разпити на свидетели. Трябва да свършим този днес.

— По дяволите, Грант, не можа ли да ме предупредиш по-рано?

— Не ме обвинявай, Дана. Положението е сериозно. Толкова ли е важна тази проклета презентация? Защо просто не я отложиш?

— Ще присъстват трийсет души и Крокет е поканил един потенциален клиент. Не мога да я отложа, той ме държи на мушка, много добре знаеш.

— Виж какво, Дана, не мога да ти върша работата. Не си малка. Оправяй се с Крокет и престани да ми се оплакваш.

— Защо просто не напусна, а, Грант?

Това беше скритият й коз. Без нейната заплата, която бе по-голяма от неговата, той не можеше да си позволи беемвето или къщата в Медисън Парк.

— Почивката свърши. Трябва да вървя. Направи каквото сметнеш за добре.