Робърт Дугони
Необходими жертви (47)

47.

Заемащите цяла стена прозорци в кабинета на Робърт Майерс откриваха смайваща гледка към сивкавите води на Пъджет Саунд. Фериботът от Сиатъл за Виктория в Британска Колумбия се плъзгаше покрай остров Бейнбридж като воден бръмбар, оставяйки V-образна диря между няколко бели триъгълника — сновящи из залива платноходки. В далечината голям шлеп караше разноцветни десетметрови контейнери на юг към пристанището.

Планината Олимпик, все още с петна от нестопил се сняг, се издигаше на хоризонта.

Сиатъл вече не беше непознатият скъпоценен камък, който прадядото на Майерс навремето открил. За голямо съжаление на местните останалата част от нацията откриваше Смарагдовия град. „Уайерхаузер“, „Боинг“ и „Макдоналд Дъглас“ оставаха главни играчи в региона и на националната сцена. Като дядовци на семейно събиране те продължаваха да настояват за усилен труд, постоянство и стабилност.

Но интернет и „Майкрософт“ с милиардите на Бил Гейтс и Пол Алън и треската за напреднали технологии бяха направили много хора милионери буквално за една нощ и това вдъхна на хората предприемачески дух и убеденост, че всичко е възможно. Те промениха Сиатъл, както златната треска от четирийсетте години на деветнайсети век е променила Калифорния — бяха привлекли не само хора, търсещи лесно забогатяване, а и нови възможности за дребен бизнес, който да ги поддържа. Хората идваха в най-северозападния щат заради възможността да забогатеят, после се задоволяваха с по-скромните жилища и пълноценния начин на живот, свързан с природата.

Интернет, клетъчните телефони и мобилната електронна поща правеха страната и света по-малки. Местоживеенето на човек вече не влияеше върху шанса му да спечели президентски избори. Мисълта, че щатът, който навремето е бил почти изолиран от политическата сцена в страната, може да даде нов президент, вече не беше мечта.

Клинтън беше от Арканзас, Джими Картър — от Джорджия. И двата щата нямаха голяма електорална тежест. Майерс чувстваше, че е дошло време да бъде избран президент от северозапада. Останалият два мандата на президентския пост Чарлс Монро щеше да си отиде, без да може да се похвали с някакви съществени постижения през осемгодишното си управление и републиканците нямаше да могат да излъчат кандидат, способен да спечели или дори да заинтересува американските избиратели. Демократическата партия също смяташе да играе с добре познати стари имена. Бяха помолили Майерс да си чака реда, предложиха му влиятелни и престижни постове в сената, за да го усмирят. Намекнаха, че бил твърде млад и неопитен. Убеждаваха го, че една загуба щяла да се отрази зле на бъдещата му кариера.

Той беше непреклонен. Нямаше намерение да загуби. Отговаряше, че американците искат една смела и новаторска Америка, и резултатите от последните социологически проучвания, които сега бяха на бюрото му, показваха, че е бил прав. От обявяването на кандидатурата му бе изминала една седмица и процентът на демократите, посочили, че ще гласуват за него, бе скочил на трийсет и осем. Не се съмняваше, че когато кампанията навлезе в разгара си, този процент ще се увеличи.

Майерс винаги е бил уверен в себе си. Това беше още едно качество, което баща му възпитаваше в него. Когато наследи семейното имение, Майерс поръча да издигнат железобетонна пристройка, свързана с къщата чрез трийсетметрова колонада, която вестниците сега наричаха „Западното крило на Западното крайбрежие“. Там бяха кабинетът му, кабинетите на седемте му помощници, работни места за секретарки, заседателна зала с петдесет места, филмов център и бална зала и трапезария за близо четиристотин гости. В този комплекс движението на Майерс и жена му се следеше от контролна система в мазето, използваща най-модерната техника за охрана, и обучени хора — главно бивши рейнджъри и „тюлени“. Нямаха проблем да свикнат с постоянното наблюдение, в което щяха да живеят до края на живота си след избирането му.

По кашмирен пуловер, дънки и мокасини, Майерс седеше зад бюрото си, ръчно изработено от дърво, взето от изоставен сред арктическите ледове кораб. Плавателният съд бил намерен от американски китоловци един век след изчезването му и след неуспешен опит да го извлекат, решили поне да спасят дървения материал. Бюрото и други мебели в кабинета на Майерс бяха изработени от него. Той вдигна очи от текста на речта, която в събота вечер щеше да изнесе пред поддръжниците си в хотел „Феърмонт Олимпик“, и погледна часовника на полицата. Посегна към телефона и натисна предварително програмиран бутон.

— Господин Бутейр дойде ли вече?

Дежурният от охраната отговори, че Питър Бутейр още не се е обадил да докладва и всички опити да бъде намерен на тайния му мобилен телефон са били неуспешни. Не беше в стила на Бутейр да не е на разположение.

— Изпратете да проверят в апартамента му. Щом се появи, незабавно да ми докладва.

Майерс затвори и отново се опита да се съсредоточи върху речта, но не можеше да откъсне поглед от встъпителното изречение.