Робърт Дугони
Необходими жертви (42)

42.

Дана започна от най-новите статии и постепенно се връщаше към по-старите, търсеше интернет страници, съдържащи думите „Майерс“, „сенатор“, „Елизабет Адамс“. Лесно намери няколко статии в архивите на „Сиатълския Поуст Интелидженсър“ и „Сиатъл Таймс“ — семейство Майерс бяха любимци на пресата и след обявяването на кандидатурата на сенатора за президент вестниците пишеха за тях повече от обичайното. Читателите като че ли не можеха да се наситят на новини за атрактивната двойка. Местните и националните вестници публикуваха статии на теми от смелите планове на Майерс за икономиката и външната политика до любимите му ястия. „Таймс“ бе публикувал статия, подробно описваща тапетите и комбинациите от цветове, които Елизабет Майерс бе избрала за дома им в Хайланд — строго охранявано имение за осемнайсет милиона долара. Имаше илюстрации с мостри от тапетите. С дълга тъмна коса и мургаво лице Елизабет Майерс бе съвсем различна от наперения си съпруг, който изглеждаше като спасител на плажа. В статиите я описваха като скромна и кротка, което също контрастираше с харизматичния му чар. Нищо чудно, че както с външността, така и с поведението си Елизабет напомняше младата Джаклин Кенеди, а фактът, че току-що бе навършила трийсет и пет, само даваше повод за още сравнения. Дана осъзна, че Адамс е основният повод медиите да нарекат президентската му кампания „Завръщане в Камелот“.

Дана не знаеше какво търси в тези статии, но описанието на Уилям Уелс за Елизабет Майерс още не й излизаше от ума. Подозираше, че някъде ще открие отговор за смъртта на брат си и следа към истинския му убиец. Водеше си бележки, опитваше се да намери връзка, някаква зависимост, но за момента нямаше нищо.

В събота Майерс и жена му щяха да обявят официално началото на предизборната кампания на тържествена вечеря с цени от по пет хиляди долара за ястие в ресторанта на хотел „Феърмонт Олимпик“, но и цялата им седмица бе напрегната. Беше посетил Калифорния, Орегон и Аризона, след което се бе върнал в Сиатъл, за да участва в церемонията за откриване на младежка спортна площадка, която щеше да носи името на фамилията му. Във всички тези мероприятия съпругата му послушно го придружаваше.

Чу се звън. Прозвуча като звънчетата навън. Дана си спомни, че Логан щеше да изпрати полицай да наблюдава къщата. Тя премина по един висящ мост, който потрепери като пода на кабинета й, когато Марвин Крокет ходеше из кантората. Слезе по стълбището при входа. Водата ромолеше по стената от речни камъни и тя зърна оранжевата опашка на златна рибка. Отвори вратата, но вместо красотата на природата видя нещо много грозно и зловещо.