Робърт Дугони
Необходими жертви (28)

28.

Гаврил се е с него.

Това бе заключението на Логан, преди да тръгне от бензиностанцията за Сиатъл. Убиецът се беше гаврил с Маршал Коул. Нямаше друго обяснение. Може би убиецът просто е внимавал, както предположи Мърфи, но той не мислеше така. Коул бе оставил пистолета на казанчето зад тоалетната чиния. Чел е спортната страница — свещено право на мъжа, както отбеляза Мърфи — което означаваше, че не е очаквал да го нападнат. Ако беше вярно, убиецът е знаел, че жертвата не подозира нищо. Този човек беше професионалист, не случаен човек. Логан го чувстваше. Това означаваше, че можеше просто да влезе в тоалетната, да отвори вратата на кабината и да застреля Коул в главата. Но не го беше направил. Също така не го бе измъчвал. Просто си беше поиграл с него като котка с мишка. Беше го оставил достатъчно дълго, за да си помисли, че ще оцелее, и после го бе очистил.

Това убеди Логан, че убиецът на Маршал Коул е същият, който е убил и Лорънс Кинг. Не беше далеч от ума. Съвпаденията бяха твърде много. И в двата случая пистолетът бе 22-ри калибър и никой не беше чул изстрела, никой не бе видял убиеца и както Коул, така и Кинг бяха издъхнали, преди да успеят да реагират. И двата изстрела бяха абсолютно точни и смъртоносни.

Освен това, ако убиецът на Коул просто е бил предпазлив, както предполагаше Мърфи, изводът щеше да е същият. Ако е бил предпазлив, значи е знаел, че Коул е въоръжен. А това знаеше само онзи, по когото Коул беше стрелял с деветмилиметровия си пистолет в мотела „Емералд ин“.

Мотивът не беше грабеж. Убиецът не беше взел парите им. Не беше взел малкото ценности, които имаха — часовници, златни верижки, пръстени. Мотив обаче имаше. Коул бягаше, очевидно в Айдахо, където имаше роднини. Беше тръгнал рано сутринта и след няколко часа каране бе почувствал нужда да отиде до тоалетната и е трябвало да зареди колата. Щом убиецът си е дал толкова труд да настигне и да убие човек, който явно бяга от нещо, значи от самото начало го е бил замислил. Ако не беше заради пари, значи бе за нещо, което Коул е знаел; нещо, в което убиецът е виждал опасност, нещо, свързано с грабежа у Джеймс Хил.

Това обясняваше защо бяха намерили окървавените дрехи и часовника, оставени умишлено в мотела. Убиецът искаше полицията да разбере, че Коул и Кинг са убийците. Явно обаче не искаше никой да научи истинската причина да отидат в дома на Хил и кой ги е изпратил. Това бяха два от въпросите, които Майкъл Логан си задаваше и не знаеше отговорите. Други два обаче бяха много по-важни: къде е Дана Хил и дали е добре?