Робърт Дугони
Необходими жертви (23)

23.

Логан седеше зад бюрото си, пиеше кафе и чоплеше от кифлата с боровинков конфитюр, докато преглеждаше лабораторните резултати от дрехите, които бяха намерили в „Емералд ин“. Според заключението на експертите, пръстта по дрехите можела да се намери почти навсякъде из щата Вашингтон. Голям извод, няма що. Той можеше да им каже откъде е пръстта. Някога се е намирала в дупка някъде зад мотела. Беше се оказал прав и в предположението, че кръвта по дрехите е на Джеймс Хил. Изследването на ДНК го доказваше. Криминалистите бяха намерили и косми, които не принадлежаха нито на Хил, нито на Лари Кинг. Макар че нямаха ДНК проба от Маршал Коул, дрехите почти със сигурност бяха негови. Логан не се нуждаеше от биохимични изследвания, за да го докаже. Кинг беше едър мъжага, метър и осемдесет висок и тежеше почти сто килограма. Нямаше как да се побере в дрехите, особено в дънките, които бяха много малък номер. Според досието му Коул бе висок метър и седемдесет и два и тежеше шейсет килограма.

Телефонът иззвъня. Логан вдигна, без да отмества очи от доклада на патоанатома.

— Майк? Дана се обажда.

Той се усмихна. Вечерята в ресторантчето „Фей“ в Рослин бе минала много приятно. Тя дори се съгласи да опита от пилешкото. След това не се наложи да я убеждава за щрудела. Дана изяде цяло парче, после, тъй като никой от двамата не бързаше да се прибира, останаха още близо час. Детективът я гледаше на бледата светлина от залязващото слънце, проникваща през прозореца, и това, което видя, затвърди първоначалното му впечатление от срещата им пред дома на брат й. Беше красива и за пръв път от смъртта на жена си Логан се почувства виновен, когато си го помисли. Съжали, че е свалил венчалната си халка, преди да се срещнат във фирмата за недвижими имоти. Още в първия момент, когато я видя, почувства нещо, което не беше изпитвал в присъствието на друга жена. Дана Хил имаше голямо, но непристъпно сърце. Когато се усмихнеше, сините й очи заблестяваха, но само за кратко, игривите искри бързо гаснеха, сякаш някаква болка помрачаваше радостта й. Дана дълго разпитва Логан за него и полицейската му кариера, но избягваше по-личните въпроси. Може би това беше добър признак. Той не знаеше. Отдавна не беше излизал с жена — със съпругата си ходеха още от гимназията — и нямаше опит в ухажването. Подчиняваше се на инстинктите си, но нито една жена след съпругата му не го беше привличала достатъчно. Дана Хил обаче бе сестра на жертва, чието убийство Логан разследваше. Освен това беше омъжена и имаше тригодишна дъщеричка, макар бракът й да не изглеждаше много успешен. Тя избягваше да говори за съпруга си и никога не го споменаваше по име. На Логан му бе направило впечатление сдържаният й тон, когато му се обади от ресторанта. Между тях нямаше топлина, нямаше любов. Звучеше като делови разговор. Каквото и да ги беше събрало в миналото, вече не ги свързваше.

„Не се съмнявам, че късметът ще е на твоя страна.“

Не беше нужно да си детектив, за да разбереш, че това е предупреждение към съпруга й, че знае за тайните му похождения. После затвори, без да изчака отговора му.

Логан притисна слушалката до ухото си.

— Не те чувам добре. Има много шум.

— На „Сиатъл — Такома“ съм.

— На летището ли? Къде отиваш?

— В Мауи. След малко излитам.

— Браво на теб. Ще вземеш ли Моли?

— Не. — Той долови колебание в гласа й. — Мисля, че намерих следа към обицата. Ще разбера със сигурност, когато стигна.

Логан свали краката си от бюрото и се изправи.

— Дана, чакай. Не намерихме никого, отговарящ на описанието, което двете с Бернадет Джордж дадохте. Даниел Холмс е плешив и нисък. Изобщо не е ходил в дома на брат ти, нито в агенцията, а телефонният номер и адресът на визитната картичка са фалшиви. Ако съдим по състоянието на бараката, този човек е професионалист или има връзка с такива хора. Много е опасно, Дана.

— Предупреждаваш ме да внимавам, така ли?

— Искам да ти кажа, че съм съгласен с предположението ти, че Коул и Кинг са само примамка. Ако приемем тази хипотеза, значи са били изпратени в къщата на брат ти с някаква задача, но нещата са били нагласени така, че да го убият. Сега някой се е заел да ги очисти и да премахне всички следи, водещи към истинския престъпник. Сред тях може да е и скъпата обица, собственост на някоя жена. Ако съм прав, Коул и Кинг са били изпратени да я вземат. Непознатият, който е отишъл в къщата на брат ти и в бараката, също я е търсил. Така по всяка логика ти ставаш следващата им мишена. Ти си сестра на жертвата.

— Обиците са със запазена марка, Майк. Няма друг такъв чифт в света. Ако намеря майстора им, той може да ми даде информация за кого са били поръчани.

Логан чу глас като от оповестителна система на летище.

— Трябва да тръгвам, последно повикване за полета ми.

— Човекът, който е претърсил бараката, може също да го знае, Дана.

— Точно затова не бива да губим време, Майк. Това е единственият директен полет до Мауи за деня.

— Значи и онзи тип може да е в самолета.

— Тръгвам, Логан. Трябва да го направя. Ще ти се обадя по-късно да ти кажа какво става.

Той не се отказваше.

— Този човек е отличен стрелец, Дана. Вероятно е добре обучен. — Погледна часовника си. — Вземи по-късен самолет. Ще дойда с теб.

Тя затвори.

Логан стисна слушалката.

— По дяволите!

Затвори. Телефонът иззвъня в момента, когато го остави.

— Дана?

Патрик Мърфи го поздрави с една от обичайните си груби забележки:

— Мамка му, трябваше да се досетя, че си седиш удобно в кабинета, докато аз тичам насам-натам да разследвам твоите случаи.

На Логан не му беше до заяждане.

— Ако ти разследваш случаите ми, значи сериозно съм загазил.

— Сигурно си голям късметлия. Попаднахме по дирите на твоя приятел Коул. Оказва се, че има приятелка в Обърн и живее във фургон. Отива й на гости, когато му се прииска да топне чушката.

— Имаш ли адреса?

— Съмняваш ли се в мен?