Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (8) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Горе ръцете! Ще стрелям!

Шпионите, в чиято квартира се озова Иван, преобърнаха всичко в стаята с краката нагоре да търсят пистолета.

„Ще преброя до сто четирийсет и три — реши Иван — и ще гръмна право във вратата!“

А в същото време коленете му треперят и зъбите му тракат. Едно е да гледаш шпиони на кино, а съвсем друго — да срещнеш живи шпиони.

— Ама как така? — питаше единият от тях. — Отлично помня, че го сложих ей тука. Без него съм загубен. Колко пъти ме предупреждаваха… Главата ми ще отрежат.

— Трябва веднага да си признаеш.

„Значи ей сега ще си отидат — отдъхна си Иван, но тутакси сбърчи чело в недоумение. — Те ще си отидат, а с моя подвиг какво ще стане? Не, и не, аз трябва да стана герой!“

Иван ритна вратата, насочи пистолета и викна:

— Горе ръцете! Ще стрелям!

Пред Иван стояха двама мъже: единият висок и стар, другият нисък и по-млад.

Ръката на Иван с пистолета трепереше.

— Стреляй, стреляй — каза дългият и седна.

— Цели се добре — посъветва го вторият.

Иван натисна спусъка.

— Бум! Бум! — присмя се дългият. — Как попадна тук?

Иван разбра, лошо му се пише, хукна в коридора, дръпна вратата и…

Намери се в банята.

Резето скръцна зад гърба му и се чу глас:

— Стой сега, докато дойде милиция.

Като видя ваната, Иван си рече радостно: „Ще се удавя!“. Затвори вратата с райбера и пусна двата крана.

— Какво правиш?! — чу се зад вратата. — Веднага отваряй!

От единия кран бликаше гореща вода, от другия — студена. Иван се зарадва: да се удавиш в топла вода е къде-къде по-приятно, отколкото в студена.

Започна да се съблича.

А зад вратата крещяха. Тя се тресеше от ударите.

Иван съблече всичко, освен гащетата и се пъхна във ваната.

Щом се потопи в топлата вода, веднага се отказа от давенето. Да не е глупак? Отначало ще се изкъпе, пък после ще му мислим. Разбира се, по-добре е да се удави. На погребението ще се събере цялото училище. Директорът ще излезе напред и ще се разреве. А после ще каже:

— Спи спокойно, скъпи Иван Семьонов. Прости ни. Ние сме виновни за твоята смърт. Ти бе добър човек, макар и мързеливец. Напразно те мъчихме. Напразно не ти дадохме да се пенсионираш…