Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (40) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Представи си,

че сме на необитаем

остров. Ако не

успеем бързо и без суматоха

да си сготвим, то ще загинем.

Голяма работа ли е да се обелят картофи?

Оказа се, че е голяма. Картофът е кръгъл и така му се иска да се изплъзне

от ръцете ви и да се търкулне под масата!

Вие — скок след него, но на раменете си носите

глава и ето че тая глава се старае да се чукне

в нещо. Ножът не реже картофа, но с удоволствие

реже

пръстите ви. Едвам успяваш да ги отдръпнеш.

— Браво — похвали

го Аделаида, когато той се справи с втория

картоф. — Останаха още десетина парчета. А на Иван

ръцете

трепереха от мъка и яд. Той реши: ако картофът

се

изплъзне, няма да го търси — ще вземе друг. Но

картофът беше по-хитър от него. Той се изплъзна

едва тогава, когато по него почти не

остана кожичка. Сами разбирате, че

е жалко да го изхвърли човек. Иван така

се разсърди, че реши твърдо:

„Всички пръсти ще си

порежа, но нито един картоф

вече няма да

изпусна!“.