Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (39) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Бабата пак се бунтува

— Напразно се караш с мене — каза Аделаида по пътя. — Не разбирам за какво трябва да се караш с мене?

— Да дружа с тебе ли ще ми заповядаш?

— Защо не?

— Ще заповядаш, може би, и златен зъб да си сложа? — Иван изхъмка. — Не и не. Няма да го бъде!

— Твоя работа. Но аз на твое място щях да се сприятеля с мене.

„Пък аз на твое място — помисли си Иван — бих оставил добрия човек на мира.“

— Я си върви у вас — каза той, — аз и без теб ще си науча. Като вчера.

— Нещо не ми се вярва.

Насреща им се зададе Егорушкин. Той козирува и каза:

— Привет на лунатиците!

— А вчера той си научи уроците! — съобщи радостно Аделаида.

— Какво важно събитие — продума с насмешка Егорушкин. — Пък аз едва не умрях от срам пред телевизора. — И добави сериозно: — Желая нови успехи! — Козирува и продължи нататък.

— Събитие, събитие — промърмори Иван. — А защо ми се подиграва?

— Да забравим този печален случай — предложи Аделаида. — Най-важното е, че ти май не си УИ.

— Тъй вярно, да се забрави този печален случай! — съгласи се весело Иван.

За негово учудване вратата на квартирата им се оказа отключена. Влязоха, надникнаха в кухнята — няма никой, надникнаха в стаята.

Бабата лежеше в леглото. Като видя внука си, тя запъшка силно.

— Какво ти е? — попита Иван изплашено. — Още ли си болна?

— Да извикаме лекар — предложи Аделаида.

— Не трябва — едва чуто отговори бабата. — Тук лекарите няма да помогнат. Обидиха ме.

— Кой? — учуди се Иван. — Кой може да те обиди?

— Всички. Цялото семейство. Ясно е, че на никого не съм нужна. Стойте тогава без обед. Ще разберете какво е без мене.

— Значи да гладувам? — Гласът на Иван трепна. — Защо?

— Защото си против баба си. — И тя затвори очи. — Оставете ме. Нужен ми е абсолютен покой.

Иван и Аделаида постояха, постояха и отидоха в кухнята.

Седнаха. Помълчаха.

— Да-а — проточи глас Иван. — Ама че работа. И всичко това само защото един път човек се е събудил сам.

И той разказа сутрешната история.

Аделаида помисли и заяви решително:

— Има изход от положението. Трябва да приготвим обед.

— А какво ще стане с баба?

— На баба ти няма да й е добре. Но другояче не може. И нея трябва да възпитаваме. Иначе ще те разглези до безобразие.