Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Многотрудная, полная невзгод и опасностей жизнь Ивана Семёнова, второклассника и второгодника., 1962 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Божана Георгиева, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Лев Давидичев
Заглавие: Горе ръцете! Или враг №1
Преводач: Божана Георгиева; Славчо Донков (стихове)
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДП „Тодор Димитров“
Излязла от печат: 30.11.1979
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Петър Балавесов
Художник: Генчо Симеонов
Коректор: Албена Николаева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1449
История
- — Добавяне
Трета глава
в която за първи път се появява Аделаида, а Иван Семьонов се опитва да се представи за лунатик
На Иван му хрумва нещо
Милиционерът Егорушкин отнесе Иван у тях, предаде го на родителите му и каза:
— Приберете си вашия хубостник. Набесня се и накрая захърка.
Разбира се, Иван се беше събудил, но се преструваше на заспал. Той почака да си отиде Егорушкин, всички в къщи да заспят, промъкна се тихичко в кухнята, похапна си здравата и пак си легна.
И се
размечта.
Да вземе и да изучи
за един ден всички
учебници за всички класове!
А? Ех, чудесно ще бъде! Прощавай,
скъпо училище! Абитуриентска вечер, Иван
седи в президиума, точно в центъра, а завършва
само той, Иван. Свири духов оркестър. Излиза
директорът и казва: — Другари, събрали сме
се тук,
за да пуснем от училището на свобода нашия
най-добър
ученик, видния човек на нашето градче, нашата
гордост — Иван Семьонов. На него цял живот не му
вървеше.
Трябва, другари, честно да си признаем, че сме се
държали
лошо с него. Не жалехме Иван ни най-малко.
Мъчихме
го, възпитавахме го, карахме го да учи, не се
грижехме за здравето му. Затова той беше
най-нещастният
човек в целия свят. Но той се стегна и извърши
нечуван подвиг — за един ден завърши всички
класове, цялото училище. Да живее Иван Семьонов!
Ура!
В този миг Иван се сети, че всичко
това се предава по телевизията.
Беше нощем и никой не чу вика му.
Луната светеше в прозореца.
На Иван му се сви сърцето, когато си помисли: „Ами ако не успея да полетя на Луната? Ами ако късметлията излезе някакъв си Коля Веткин? Или Паша Воробьов? Няма да си простя, ако аз остана на Земята, а към Луната полети онзи дребосък Алик Соловьов!… Не, не, и не! Аз ще надмина всички. От утре ставам отличник — ще видите. Само да поискам — всякакъв мога да стана!“
И Иван пак се размечта. Представете си: от горе до долу шестици. Никой вече не му се кара, не го възпитава. Всички го гледат с уважение. Върви из училището и чува как учениците от горните класове казват за него:
— Това е Иван Семьонов, прочутият отличник.
Иван заспа здраво, сладко.