Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (21) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

На сутринта

По-право дотича, а не дойде.

Беше го страх. Много. Дори го беше малко срам. Разбираше, че сега никой няма да му повярва, каквито и да ги съчинява за своята страшна болест. Човек без късмет — какво да се прави? Да не би нарочно да се е успал.

Само една надежда му оставаше, че Аделаида също е спала.

Точно тогава тя се приближи. И децата с нея.

— Вчера се чувствах чудесно — каза Иван. — Изгълтах много хапчета. Също и разни прахчета. Помогна ми. Спах цялата нощ. За първи път от много години. А вие?

— А ние през нощта дежурихме — отговори Аделаида — с другаря Егорушкин.

— А също и с песа Билсопашка — добави Паша, — той също е лунатик. Като тебе.

— Лъжльо и фукльо — каза Аделаида. — Знаеш ли какъв калай ядоха те в къщи заради тебе?

Децата въздъхнаха силно.

— След часовете оставаш — заповяда Аделаида, — започваме!

Мравки полазиха по кожата на Иван.

— Правилно! — извика Иван. — Малко ви е било! За такова безобразие всички ви щях да закарам в участъка! За седемдесет дни!

— За какво безобразие?! — изненада се Колка Веткин.

— Пер-каляваш — каза Алик Соловьов. — В милицията карат само пер-стъпници.

— Може пък и вие да сте престъпници начело с тая особа. — Иван посочи Аделаида. — Какво сте се лепнали за човека? — викна той. — Защо не оставите човека да си живее нормално? Защо дори нощем няма мира от вас?!

— Ами че ние… — промърмори Паша Воробьов. — Та ние искаме да му помогнем!

— Не му трябва никаква помощ! — каза Иван, като им обърна гръб. — Той иска да живее човешки!