Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (43) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Как Иван получи „Осмица“

Ужас!

Иван се успа!
        ИВАН СЕ УСПА!!!
                УСПА СЕ ИВАН!!!

Той се втурна в кухнята и видя баба си усмихната.

— Добро утро, внученце — каза тя. — Не посмях да те събудя. Извинявай. Закъсня. До часовете остават десет и половина минути.

Иван бързо-бързо се облече и — хоп на улицата.

Откъм ъгъла се зададе мотоциклет. Караше го Егорушкин.

— Беда! — извика Иван с променен глас. — Закъснявам! Успах се! Спасете ме!

— Сядай — заповяда кратко Егорушкин.

Вятърът искаше да издуха Иван от седалката, но Иван се задържа.

Тогава вятърът се разсърди и духна фуражката от главата му.

Фуражката цопна в една локва.

Иван не се обади — след часовете ще си я вземе.

Егорушкин докара Иван до входа на училището. Иван слезе от мотоциклета и каза:

— Благодаря ви от все сърце!

— За пръв и последен път — каза Егорушкин. — Не обичам, когато се закъснява.

За най-голяма своя радост Иван успя докато избие звънецът, да се побори с Паша, да се скара с Колка, да грабне на едно момиче чантата, да я метне на шкафа и пак да я свали.

Когато Ана Антоновна влезе в клас, Иван каза:

— Аз пак си научих!

— Зная — каза Ана Антоновна. — Сега ще раздам тетрадките с вчерашните упражнения.

— Кой има петица? — попита Колка.

— Семьонов! — извика го Ана Антоновна.

— Не може да бъде! — викна Колка.

— На двете работи ти написах тройки — каза Ана Антоновна на Иван. — Мръсно и некрасиво написано. Но за старанието си получаваш две петици.

— Три и пет прави осем — заяви Паша. — Ни веднъж в живота си не съм получавал осмица.

— Мъничък си още — каза гордо Иван.

— Е, това се казва бележка! — жално и със завист извика Колка.