Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (28) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Трета изненада

Ако някога ви поканят да участвате в предаване по телевизията, да не сте се облекли дебело! Горещината в студиото е страшна!

Срещу вас ще насочат всевъзможни лампи, безброй лампи, които изпускат светлина и топлина.

Не може да се диша.

Имаш впечатление, че са те похлупили с горещ тиган.

Цял час Иван репетира с Антон Сергеевич (така се казваше актьорът).

Нямате си представа колко беше интересно!

Антон Сергеевич играеше ролята на учителя, а Иван — ролята на ученика. Научи бързо текста наизуст и го казваше като по вода.

И ето, предаването започна.

Иван седи на масата с Антон Сергеевич, а срещу тях са насочени оръдия — телевизионните камери.

— Някои деца смятат — говори Иван, — че може да се учат, е, ако не лошо, то средно. Те смятат, че и без да се учат добре може да станат например летци. Тези деца грешат. Пръв дълг на ученика е да се учи отлично.

Всички наоколо се усмихват, кимат — бива си го редника гвардеец Иван Семьонов.

Той също се усмихва: сам зная, че си ме бива.

Но изведнъж като че буца му заседна в гърлото — пречи му да говори.

Иван се изплаши. Започна да се оглежда на всички страни, като че питаше: какво става с мене?

И взе да се запъва, едва ли не на всяка дума:

— Всички ний… ние… мечтаем за подвизи. На всички ни… на всички нас… ни се иска да станем герои… Но тия-ония… тоест ония-тия… не, тези-онези… от нас, изобщо…

— Някои деца смятат, че може да станат герои случайно, нали? — попита Антон Сергеевич, за да помогне на Иван. — А кой, според тебе, може да извърши подвиг?

— Този, който… който този… ъ-ъ… който има воля на силата…

— Сила на волята — поправи го Антон Сергеевич.

— Да. А също… който може да се бори с тези… ъ-ъ…

— С трудностите?

— Да — отговори Иван умърлушен.

— А мързеливият може ли да стане герой?

Иван поклати отрицателно глава.

Много се разстрои, макар че всички го поздравяваха, хвалеха, утешаваха и дори не му се скараха, дето в края на предаването се смути и забрави текста.

А той се смути, не защото беше забравил текста, а го досрамя и ако предаването беше цветно, всички щяха да видят как се изчерви. Защото той разбираше, че няма право да играе тази роля!

Иван пак седеше в синята „Волга“ на предната седалка до шофьора.

Беше му тъжно.

А също така се чувстваше виновен, само че в момента не можеше да разбере за какво именно.

Ами ако децата кажат:

— Мързелан, двойкаджия, пък за какъв се представя? Да го натупаме, та друг път да знае!

Иван слезе от колата, огледа се наоколо, като че ли някой можеше да го дебне.

И се шмугна във входа.