Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (2) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Как избраха шпионина

Никой не се съмняваше, че най-добре е да изберат първокласника Алик Соловьов. Него и лесно ще го пипнеш, и всеки миг можеш да го натупаш, ако рече да спори. А като имате предвид, че Алик никога не клевети, става ясно: по-добър шпионин не може да се намери.

Наистина, беше малко бъзливичък. Веднъж играеха на американския летец шпионин Пауърс. За Пауърс избраха Алик. Качиха го на покрива на бараката — уж че лети със самолет — и взеха да стрелят по него с камъни (тоест с ракети)!

С дванайсетия изстрел улучиха — изскочи му цицина!

Както се казва, добре си поиграха. Но той се боеше да се смъкне обратно.

Как ли не му крещяха, почнаха пак да го замерят с ракети.

Довтаса милиционерът Егорушкин. Покатери се да хване Алик, но се сгромоляса от покрива.

Здравата си изпатиха децата.

И все пак по-подходящ шпионин от Алик не може да се намери.

Освен това той не може да произнася правилно приставката „пре“.

Излиза така:

— Пер-скочих.

— Пер-гладнях.

— Пер-бягах.

— Пер-несох.

Значи може да се смята, че Алик говори чужд език.

Всички си знаеха кой и този път ще бъде шпионинът. Ама само за фасон решиха да гласуват и така се разкрещяха, че Алик викна:

— Пер-станете!

Млъкнаха за миг и пак се разгълчаха.

После почна бой.

Боят беше задето Иван нарече Колка цаца.

— Каква цаца? — попита Колка обиден.

— Маринована — отговори Иван — или в собствен сос. Нула лв. и петдесет ст. кутията.

— Бил съм цаца, а? — и без много приказки Колка му удари един ритник. — Видя ли цацата?

Някой се застъпи за някого и пламна бой.

Като се биеш, най-важното е да не си затваряш очите.

А един приятел на Иван — Паша Воробьов — винаги жумеше в разгара на боя, изправен като пън с прибрани ръце. Какъв пердах само ядеше!

Иван обичаше да се бие. Не е от тия, дето му мислят кой кум, кой сват. Важното е да пада бой — маха с ръце, с крака понякога, на всички страни, че дори мушка с глава. И много често помагаше на противника да спечели сражението, защото биеше своите.

Но сега всичко стана наопаки. Не забравяйте, че в тоя бой беше абсолютно невъзможно да се разбере кой кого бие. Всеки си каза: чудо голямо, в боя ще видим кой е наш, кой е враг.

Паша по навик зажумя, но ръцете му заработиха от само себе си.

Първия удар в живота си Паша нанесе на своя приятел — на Иван.

Иван зяпна от изненада. А Паша, нали не вижда кого бие, отново — фрас по същото място, тоест, по челото.

Иван така се смая, че изкрещя:

— Свой биеш!

А Паша не може ни да спре, ни да отвори очи: страх го е.

Тогава Иван също взе да жуми. Какво точно стана после, с никакви думи не можеш описа!

Децата толкова се умориха, че боят завърши от само себе си. Никой не можеше да си отвори устата: един си прехапал езика, на друг отекла устната. И никой не си спомняше за какво точно се налагаха един друг.

Изведнъж изникна учителката.

— Какво става тук? — попита тя.

Алик Соловьов махна с ръка:

— Пер-биха се.

Сами знаете, че когато трябва бързо да се определи виновникът за боя, винаги излиза оня, който е ял най-голям пердах. А тоя път здравата натупаха Иван.

— Семьонов, след часовете да дойдеш в учителската стая — каза Ана Антоновна и си отиде.

— Така ти се пада — рече Колка, — друг път не наричай човека цаца. И още, че струва нула лв. и петдесет ст. кутията.

Иван искаше да отговори, но Колка закрещя с цяло гърло:

— Да изберем Иван за шпионин; който е за, да вдигне крака!

В това време удари звънецът.

Децата — туп на гърба и заритаха с крака. Това нещо те наричаха гласуване.

Така избраха Иван за шпионин.

Алик Соловьов каза:

— Пер-красно.