Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (24) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Коварният план на Иван

— Добре! — Иван махна с ръка и каза весело: — Да вървим!

Тръгнаха.

Отпред подскачаше неочаквано развеселилият се Иван и вдигаше прах.

Подире му, като милиционер зад крадец, крачеше намръщена Аделаида, готова всеки момент да го сграбчи.

На няколко крачки от нея ситнеха децата вкупом.

„ЩЕ ИЗБЯГАМ! — мислеше си Иван. — Да ми се подиграва — няма го майстора! И то кой, моля ти се! Крокодилската щерка, ето кой! Никакъв влекач!“

— Да не си посмял да бягаш — каза Аделаида. — Няма смисъл — ще те хвана.

До училището никой не каза повече ни дума. Спряха се пред входа. Децата бяха с изплашени лица.

— Ами ако той пак ни пер-метне? — попита Алик.

Аделаида сви рамене, но златният й зъб блесна като прожектор.

— Ваня — повика го Алик, — ти такова… е… пер-търпи… не бива.

— Разбира се, не бива — добави Паша.

— Какво му пълните главата! — възмути се Колка. — Като че ли е малък! Научи ли си уроците, детенце? Да ти дам ли бонбонче? Нани-нани-на, мъничкият Ванка ще нанка ли?

И тогава се случи нещо неочаквано: Иван не отвърна. Дори не погледна Колка. Той кроеше коварен план, за да се отърве от Аделаида.

— Не се сърди — промърмори смутен Колка. — Върви, научи тия пусти уроци.

— Добре, добре — отговори весело Иван, намигна на децата и се заизкачва по стъпалата.

Аделаида тръгна подир него.

— Ще се пер-бият — прошепна Алик.