Лев Давидичев
Животът на Иван Семьонов (7) (Трудният и претруден, пълен с несгоди и опасности живот на Иван Семьонов, второкласник и второгодник, описан въз основа на личните наблюдения на автора, на разказите, които е чул от участниците в излаганите събития, и на известна доза фантазия)

Защо се разсърди милиционерът Егорушкин

В градчето се сещаха за милиционера Егорушкин само когато трябваше да се отведе някой хулиган или пияница или да се хване крадец.

Когато в градчето всичко вървеше наред, никой дори не си спомняше за Егорушкин. Случеше ли се нещо неприятно, всички почваха да мърморят:

— Къде гледа Егорушкин? За какво му плащат?

Но той не се обиждаше от човешката несправедливост, защото бе умен човек.

Като че ли нищо не бе в състояние да го ядоса.

Усмиряваше развилнелите се хулигани с такъв спокоен и гнуслив израз на лицето, с какъвто ние махаме муха от мухоловка.

И неочаквано милиционерът Егорушкин излезе от кожата си. Човекът, преследвал цяла нощ с мотоциклета си автомобила на трима въоръжени бандити, днес загуби самообладание.

Разгневи го не някой друг, а нашият скъп Иван.

От всичко на света Егорушкин мразеше най-вече безделниците, защото тъкмо от безделниците се излюпват мошеници. Разбира се, не всеки безделник става мошеник, но всеки мошеник е безделник.

Новият номер на Иван — тъмни очила, „Не разбирайт“, „Бум! Бум!“ — разсърдиха Егорушкин, но той се въздържа.

Освен това, жена му се върна от магазина и взе да разказва… Жената на Егорушкин е продавачката, по която Иван гърмя.

— Добре… — процеди през зъби Егорушкин. — Ще ти дам аз едно гутен так, шпиндел!