Арчибалд Кронин
Приключения в два свята (27)

Глава XXVII

В големия град лекарят се сблъсква постоянно с разбити и разстроени бракове, докато в северните провинциални части на страната и в миньорските селища в Уелс, където бях практикувал преди години, семейната институция е поставена на несравнено по-здрави основи; там, в ония отдалечени области, дето хората работят задружно, за да изкарат от земята или от мината препитанието си, семейството е основният камък на обществото, основната и самостоятелна клетка, без която това общество не може да съществува. В Танокбре например и родители, и деца ставаха сутрин рано и всеки се залавяше за определената му работа: почистваха и хранеха добитъка, дояха кравите, оряха и брануваха нивята, печаха хляб и готвеха, правеха консерви, търкаха подове и перяха бельо. В този труден и прост живот всеки чувстваше, че носи някакво задължение и всички живееха като добри християни, а се събираха вечер за обичайната семейна молитва. Развлеченията бяха редки, но хората умееха да се забавляват и веселят и въпреки усилената ежедневна трудова дейност семейството представляваше сплотена, задоволена и почти неразрушима социална единица.

В Лондон обаче картината беше съвсем друга. Всичките тия удобства, удоволствия, развлечения и вълнения, които така наречената цивилизация полага в тоя огромен метрополис, упражняваха силно разрушително въздействие върху дома. Тук почти липсваше онова вътрешно сцепление, което в по-примитивните общества поддържа спойката между отделите членове на една фамилия, и поради това голяма част от семействата, които познавах, съществуваха само формално.

Съдилищата непрекъснато даваха разводи и аз наблюдавах редица трагични случаи на разбити семейства. Тия разводи носеха такава мъка за всички, така разочароваха и объркваха децата, предизвикваха толкова озлобление, че човек неволно се питаше как могат хората с капка здрав разум да позволяват да се стигне до тях.

Главната причина за разпадането на толкова бракове е безспорно това, че хората се женят прекалено лекомислено, прекалено прибързано, със съвсем погрешни представи за истинското значение и цели на тази социална институция. За нещастие убеждението, че сексапилът лежи в основата на брака — убеждение, облечено в блудкав романтизъм и подсладено със смешната надежда за един безкраен меден месец — представлява съществен елемент в копнежите и мечтите на модерния човек.

Без съмнение физическото привличане има своето значение в брака: аз познавам случаи, при които то не е изчезнало в продължение на двадесет, тридесет, дори четиридесет години. Но съществуват други качества, много по-важни от рубиновите устни, искрящите очи или толкова рекламирания „млечно прасковен“ тен на лицето. Трънливият път на живота изисква по-здрави одежди от лъскавата копринена нощница, по-солидни обуща от изящните пантофки с високи токове. Любовта от пръв поглед е опасна илюзия. „Ожени се набързо, за да съжаляваш с години!“ Ако бъдат своевременно обяснени всички тия неща на младите хора, които още при първите стрели на славея падат прималели в обятията на своя партньор, колко много „разочарования“ след брака биха могли да се спасят! На всеки влюбен младеж, готов да се изправи пред олтара, бих цитирал сентенцията на Киплинг за жената: „Една дрипа, една кост и едно валмо коса“; на всяка младоженка пък бих казал: „Вашият герой, вашият любим е само обикновен мъж“.

Тоз безсмъртен герой, Векария от Уейкфийлд^[1], още с първите си думи се приближава почти до сърцевината на въпроса. „Аз избрах жена си — казва той, — тъй както тя избра венчалната си рокля: с оглед на трайността, а не на лъскавината й“. Обърнете внимание — не заради красотата й! В моята родина Шотландия, толкова чест обект на иронична критика, на ухажването се гледа като на много сериозен въпрос. Двама млади обикновено „излизат“ заедно в продължение на няколко години, опознават се, стават добри приятели, разискват най-подробно бъдещето си, пестят пари и правят практически приготовления за бъдещия си семеен живот, така че когато след тоя период на изпитание решат най-после да се оженят, са изградили вече здрава основа, споена от взаимно разбирателство и уважение, са отстранили всички ония опасности, които толкова често помрачават отношенията на брачните двойки още в началото на съвместния им живот.

Първите месеци при всички женитби са безспорно най-критичните. Вълненията около брачната церемония са изчезнали, опиянението от медения месец е намаляло и много често младоженците „падат на земята“ с неочакван трясък. Те не са свикнали да живеят заедно, нито пък са добили опита или навика да се нагаждат към едно ежедневие, което — за тяхна изненада — се оказва изпълнено с неизбежните реални факти на съжителството: материални и домакински проблеми, съмнения и затруднения от сексуален характер, въпроси, свързани с роднини и религия, и дори вече леки раздразнения по отношение на личните навици на съпругата или съпруга. И двамата са вярвали, че трябва само да се оженят, за да си осигурят вечното блаженство. И двамата са си изградили цяла кула от примамливи и блестящи очаквания. А какво се е получило? Нищо, освен куп мръсни чинии върху кухненската мивка, неоправено легло и механична целувка, която младият съпруг открадва, преди да затръшне вратата зад себе си и да хукне стремглаво към автобуса, който ще го отведе в града. В такива минути животът изведнъж става горчив, безвкусен и нетърпимо скучен. И тъкмо тогава в подсъзнанието на всеки от тях може да се прокрадне предателската мисъл: „Дали постъпих разумно, като направих тая фатална стъпка? Нямаше ли да е по-добре, ако си бях запазил свободата?“.

На такава именно брачна двойка попаднах в една разхвърляна двустайна квартира в Бейсуотър. Бяха женени едва от година, но сега, разочаровани от жалките условия, при които живееха, от ограниченията, които трябваше да налагат на личните си амбиции, и от честите сблъсквания на различните си темпераменти, бяха вече решили, че е дошло време да се разделят. Той беше архитект, способен млад човек, който работеше в някаква голяма конструкторска фирма за строеж на съпритежателски жилища в покрайнините на града, но беше решил да отиде в Рим, за да продължи образованието си, защото си бе наумил да построи монументална катедрала. Тя, завършила колеж и обхваната от истинска страст към изящните изкуства, също така бе решила твърдо да ликвидира с такива омразни занимания като готвене, пране и гладене, за да поведе по-пълноценен и по-свободен живот край левия бряг на Сена в Париж. И двамата поотделно ми довериха намеренията си с горчиво вълнение, което изглеждаше още по-трагично, поради факта че и двамата се обичаха. Просто не можеше да се предвиди до каква глупост бяха способни да стигнат! За щастие природата бе казала тежката си дума и аз, като техен лекар, можах да им съобщя, че в скоро време ще имат дете. Този съвсем неочакван факт ги накара да се сепнат, да се замислят за отговорностите си и понеже имаха добри сърца, да се решат да направят „нов опит“. Днес те имат четири деца и макар че той не можа да построи италианската си катедрала, а тя да види картините си на почетно място в Лувъра, са поизгладили всичките си недоразумения и са изградили заможен и приятен дом.

Без съмнение децата са най-здравата спойка в брака — статистиката показва, че огромната част от разведените са хора без деца. Появата на едно дете в семейството създава в душите на младите родители чувство на задоволство — чувство, че са постигнали нещо в живота. Детето ги свързва по-здраво, сплотява ги, поражда у тях нови интереси и приятното задължение да се грижат за него, от първия ден им създава задача и възможност да изградят един индивид, който ще бъде чест и за обществото, и за самите тях. Да не се лъжем — децата съвсем не са някакви ангелски същества с ореол на главата, които могат да излекуват всички родителски тревоги и грижи и да изгладят всички семейни недоразумения. Много често дори раждането на едно дете обърква цялото ежедневие на семейството, нарушава „равновесието“ между съпругата и съпруга, създава нови рискове, проблеми и тревоги. Но детето се отплаща за всичко стократно. Колко мъдри са тия девойки, които, лишени от благодатта на плодородието, осиновяват чужди деца! Съпрузи, които бягат от отговорностите на бащинството, съпруги, които отказват да изпълнят функциите на майчинство, безсъмнено проституират с брака.

През последната година в университета имахме един професор по медицина от планинските области, който обичаше да изпраща абсолвентите със следния съвет: „Вървете и се женете, млади хора. Раждайте деца и направете от тях хубави, силни и здрави човешки същества. Възпитавайте ги така, че да ви правят чест!“. Той беше мъдър старец, който познаваше вълчите ями в тоя живот и който бе приложил на дело своята проповед; след години неговият син стана един от най-прочутите европейски лекари.

Такова отношение към живота изисква да се гледа много сериозно на женитбата и семейството. Ние трябва да работим, и то упорито, за да постигнем радостите и задоволството, които може да даде семейството. Трябва да свикнем и да се приспособяваме в добрия смисъл, да се справяме с изпитания и затруднения, да се учим да разбираме другите и да се владеем, да бъдем търпеливи и готови за саможертва… Колко често съм се изправял пред примери на такъв героизъм, прояви на смелост и преданост, невъзпети и негласни, които говорят красноречиво за силата и здравината на семейните връзки! Познавам една жена, която страдаше мълчаливо в продължение на месеци от мъчителна и опасна болест, но отказваше да открие истината на мъжа си, за да не го тревожи по време на някакви трудни търговски преговори, които бяха от съществено значение за кариерата му. При друг случай бях повикан да прегледам една възрастничка жена, вдовица и майка, която бе гладувала до пълно изтощение, за да спести малко пари за своя блестящ син, който завършваше в Тринити колидж. А как добре си спомням младия човек, който ме повика да акуширам жена му за първото им дете! Когато отвори нервно кесията си в кабинета ми, на бюрото паднаха две картончета. Вдигнах ги и неволно ги погледнах. Две разписки от заложната къща! Посетителят ми обясни смутено, че напоследък работел само по половин ден и бил принуден да заложи часовника си, за да плати част от хонорара ми. Казах му веднага, че няма защо да се тревожи и че може да ми се издължи, когато стъпи отново на крака. После попитах с любопитство:

— А другата разписка?

Младият човек се смути още повече и заеквайки, ми призна всичко. На следния ден жена му имала рожден ден и той не можел, просто не можел да го отмине така, без никакъв подарък. Затова заложил медалите си от войната и с парите купил малка сребърна брошка.

Семейното огнище се крепи именно върху такива прояви на внимание и саможертва. Край него няма място за себичните мъже и жени, които мислят само за своето собствено благо. Женитбата не е някакво пътуване за удоволствие. И ония, които не бягат от задълженията си, които не трепват пред затрудненията и се справят с тях, биват богато възнаградени и намират истинско щастие в топлотата и интимността на семейния живот, в радостите на един дом, който не представлява само място за спане, в общите интереси, чувства и удоволствия на едно сплотено семейно огнище. Ако говоря с такова чувство за всичко това, то се дължи на щастието, което ми донесе моята собствена женитба, на щастието, че намерих една прекрасна съпруга — търпелива, готова на жертви, мъдра жена, която ми е била толкова вярна и ценна другарка през последните тридесет години, че животът ми днес без нея би бил съвсем немислим.

Много пъти са ме питали кое качество играе най-съществена роля в съвършения брак. Моят отговор е: верността. Най-тежкото посегателство върху брачната институция — скалата, върху която най-често се разбива семейното щастие — е изневярата. За съжаление моралът в брака е паднал твърде много. Изневярата е жалко нещо, подъл удар върху взаимното доверие, най-позорният грях в историята на човешкото падение.

Има обаче и други отрицателни прояви, които макар и не толкова очевидни, са не по-малко опасни. От лекарската си практика познавах едно семейство — майка, баща, малолетни син и дъщеря — в което въпреки материалното охолство съществуваше постоянна и прикрита дисхармония. Съпругата беше безспорно напълно добродетелна. Тя би отхвърлила с презрение дори най-лекия намек, че може да изневери на мъжа си. Въпреки това сякаш непрекъснато се стараеше да го злепостави в очите на децата — повдигаше вежди, разменяше иронични погледи със сина или дъщерята, когато той правеше някаква най-обикновена забележка, критикуваше, макар и не открито, схващанията, облеклото и изражението му.

Тая своеобразна липса на вярност се среща у жени, които критикуват мъжете си зад гърба им, у съпрузи, които се оплакват пред чужди жени, че не ги разбират вкъщи; у съпруги и съпрузи, които търсят съчувствие от приятели, майки или други роднини, като разказват тъжни случаи на несправедливост, на екстравагантност от нейна страна или на жестокост от негова — с една дума, като обвиняват партньора си във всички грехопадения, без да виждат своите собствени пороци.

Нито едно семейство не може да оцелее при такива условия; дом, в който членовете са настроени един срещу друг, рано или късно се разпада. Такива хора трябва да потиснат своите недоразумения, да се помъчат да посрещнат с усмивка слабостите на другите, да погледнат с чувство на хумор на личните си недоволства, които — надути и изопачени — превръщат Джон в цяло чудовище, а Джейн в безсърдечна кучка.

От всички елементи, които крепят равновесието в едно семейство, най-ефикасното и ценното е чувството за хумор.

Спомням си добре една вечер през първите месеци на нашия брак, когато се прибрах в нашето бедно жилище в Тригени — неугледното уелско село, където всъщност изградих основите на лекарската си практика. Бях потиснат и разтревожен във връзка с един тежък случай, бях уморен до смърт след непосилната дневна работа и гладен като вълк. Чувствах се способен да изям цял вол. Вместо вол обаче моята млада жена ми поднесе… едно малко варено яйце! Едва успях да се сдържа да не избухна и обелих яйцето. То беше развалено. Това вече преля чашата. Нахвърлих се върху нея с всички епитети, които ми дойдоха на ума. Жена ми, която се беше борила със своите собствени затруднения през деня, ми отговори със същата мярка. Престрелката ставаше от ожесточена по-ожесточена, когато, в най-разгорещения момент, и двамата млъкнахме внезапно, загледахме се с кървясали очи и почувствали нелепостта на цялата сцена, избухнахме в гръмогласен смях и се намерихме в обятията си. Веднъж възстановили хармонията, ние взехме влака до най-близкото градче, на десет мили от нас, нахранихме се чудесно и после отидохме в едно кино с ламаринен покрив, за да видим Чарли Чаплин в „Кид“. Онова, което можеше да се превърне във фатален разрив, завърши с весело помирение, и то само защото двама млади хора бяха успели да схванат комичността на случката с разваленото яйце.

Добродушната търпимост представлява чудесна смазка за колелата на семейната каляска и спомага много — особено с напредване на възрастта — човек да добие оная дипломатична тактичност, която може да се нарече „изкуството да се държиш внимателно и мило със своя партньор“. Ако косата на съпруга ви почне да оредява, ако той се позадъхва, когато се изкачва на горния етаж, не говорете за тия брутални симптоми на почтената възраст. Ако жена ви почне да понаедрява — нещо, което представлява началото на омразното общо пълнеене на средна възраст — кажете й направо, че изглежда по-добре, отколкото в деня, когато сте се влюбили в нея. Когато децата ви вдигат голям шум, ходят с раздърпани дрехи, сядат на масата, без да си измият ръцете, или оставят стъпки върху лъснатия под, опитайте се „да ги вразумите“, без да избухнете гневно или да ги изгоните с крясък от стаята. Малко повече великодушие и известно насърчение могат да бъдат по-ефикасни от стотина пердаха с пръчка. Слава богу, ние не можем вече да изискваме от децата безпрекословното, сурово подчинение на викторианската епоха. Но можем да го заместим с другарско отношение, което дава несравнимо по-добри резултати.