Клайв Къслър
Сахара (62)

60.

10 юни 1996 година

Вашингтон, окръг Колумбия

Две седмици след обсадата на форт Фуро адмирал Сандекър седеше в заседателната зала на главната квартира на НЮМА във Вашингтон, по средата на дълга маса. Доктор Чапман, Хирам Йегър и Руди Гън седяха редом с него, загледани в един широк екран, вграден в стената.

Адмиралът се взираше нетърпеливо в черния екран.

— Кога ще се появят?

Йегър държеше телефона на ухото си, докато наблюдаваше монитора.

— Сателитът ще предаде техния сигнал от Мали всяка секунда.

Малко преди Йегър да свърши да говори, мониторът светна и картината се появи на екрана. Пит и Джордино седяха заедно зад едно бюро с разтворени папки документи, докато позираха пред камерата.

— Приемате ли ни добре? — попита Йегър.

— Здравей, Хирам — отвърна Пит, — радвам се да видя лицето ти и чуя гласа ти.

— Ти също се виждаш добре. Всеки с нетърпение очаква да говори с теб.

— Добро утро, Дърк — поздрави Сандекър. — Как са раните?

— Тук е обяд, адмирале. Оздравявам, благодаря.

След като Пит размени приятелските поздравления с Руди Гън и доктор Чапман, адмиралът откри дискусията.

— Имаме добри новини — каза той ентусиазирано. — Сателитното проучване на Южния Атлантик, което компютърът анализира само преди час, показва, че растежът на червения прилив и отлив е преустановен. Всички резултати на Йегър сочат, че разпространението му намалява и се доближава до допустимите граници.

— И от седмица — каза Гън — установихме само пет процентен пад на общото количество кислород в света. Не след дълго ще започнем да усещаме ефекта от нашата работа.

— Всички автомобили от всяка сътрудничеща ни страна в света бяха спирани за двадесет и четири часа — обясняваше Йегър. — Самолетите не летяха. Всички индустриални предприятия спираха работа. Човечеството беше на косъм от настъпващата катастрофа.

— Но се оказа, че и двете наши усилия дадоха резултат — каза Чапман. — Ти и Ал открихте и унищожихте източника на синтетичната аминокиселина, която стимулираше експлозивната популация на динофлагелатите. Екипът учени на НЮМА на свой ред установи, че малките живи твари предизвикват репродуциране, смесвайки се с една милионна доза мед.

— Установихте ли значителен спад на замърсяването, вливащо се в река Нигер, откакто спряхме изтичането? — попита Пит.

Гън кимна.

— С почти тридесет процента. Аз недооцених миграционния поток на подземната вода южно от завода за преработка на отпадъци. Той се движи много по-бързо през рехавия пясък и чакъла на Сахара, отколкото предполагахме първоначално.

— Колко време ще бъде необходимо, преди замърсяването на околната среда да достигне безопасно ниво?

— Доктор Чапман и аз прогнозираме поне шест месеца, преди по-голямата част от замърсяването да се влее в океана.

— Отстраняването на замърсителя е първата жизненоважна крачка — допълни Чапман. — Това ни дава допълнително време да извлечем медните частици от въздуха над голяма част от заливите. Мисля, че не е достатъчно да кажем, че сме променили хода на екокатастрофата с опасни последствия.

— Но битката все още не е приключила — прекъсна го Сандекър. — Само Съединените щати консумират 58% от кислорода, който се произвежда — кислород, образуван предимно от планктона в Тихия океан. През следващите 20 години поради увеличаването на въздушния и автомобилен трафик и продължаващото унищожаване на горите в света, ние ще започнем да консумираме кислород по-бързо, отколкото природата може да го възпроизведе.

— Трябва да приемем фактите, че понастоящем все още тровим с химикали океаните — продължи Чапман след адмирала. — Ние преживяхме голяма заплаха, но преминалата трагедия с червените приливи и отливи показа колко много е зависим животът на човека и живите организми от количеството на кислорода.

— Може би отсега нататък — каза Пит — нашият въздушен превоз няма да бъде гарантиран.

— Изминаха две седмици, откакто превзехте форт Фуро — каза Сандекър. — Какво е положението с работата на завода?

— Работи добре — отговори Джордино. — След като преустановихме всички влакови доставки на отпадъци, ние включихме слънчевия реактор на денонощна работа. През следващите 36 часа всички индустриални замърсители, които Масар беше скрил в подземното хранилище, ще бъдат унищожени.

— Какво направихте с хранилището за ядрени отпадъци? — попита Чапман.

— След кратък отдих, за да се възстановят от заточението си в Тебеца — отговори Пит, — помолих френските инженери, ръководили процеса в хранилището, да се завърнат. Те се съгласиха, след като им предоставихме малийски работници да продължат прокопаването на хранилището на дълбочина един километър и половина.

— Тази дълбочина ще бъде ли достатъчно сигурна за съхраняване на високотоксичните радиационни отпадъци? Плутоний 239 например има разпад 24 000 години.

Пит се засмя.

— Без да съзнава, Масар не би могъл да избере по-добро място за дълбочинно съхраняване на този вид отпадъци. Геологията в тази част на Африка е много стабилна. Скалните пластове са неразрушими за стотици милиони години. Ние достигнахме почти до кристалночисти скали, а далеч по-надолу е подземната вода. Никой не бива да се безпокои, че отпадъците ще замърсяват отново водите.

— Как възнамерявате да съхранявате отпадъците, след като ги складирате под земята?

— Критериите за безопасност, създадени от френските експерти, са много сигурни. Преди заравянето на отпадъците в хранилището контейнерите се заливат с бетон и след това се поставят в цилиндри от неръждаема стомана. Те се покриват с пласт от асфалт и чугунена опаковка. И накрая всичко това се огражда с бетонен обръч, преди контейнерът да бъде поставен в хранилището.

Чапман се засмя до ушите.

— Моите поздравления, Дърк. Ние заедно създадохме площадка за съхраняване на отпадъци от световна класа.

— И още някои интересни новини — каза Сандекър. — Нашето правителство и това на Монголия закриха заводите на Масар в пустините Моджейв и Гоби след внезапна инспекция на международен екип специалисти, които дадоха заключение, че не отговарят на стандартите за безопасност.

— Австралийската инсталация също е спряна — добави Чапман.

Пит се облегна и каза:

— Щастлив съм да чуя, че Масар не е повече в този бизнес.

— Говорейки за Скорпиона — каза Джордино, — искам да знам какво е неговото състояние.

— Той беше погребан в Триполи вчера — отговори Сандекър. — Агентите на ЦРУ докладваха, че малко преди да умре, е полудял и се опитал да нападне лекаря.

— Перфектен край — каза язвително Джордино.

— Между другото — каза Сандекър, — президентът ви изпраща своите най-горещи поздрави и благодарности. Говори се, че той ще издаде специална грамота за вашия подвиг.

Пит и Джордино се обърнаха един към друг и се спогледаха безразлично. Сандекър се опита да скъси дистанцията на екрана.

— Сигурно ще ви е интересно да узнаете, че от две седмици нашият Държавен департамент има много тесни контакти с новия малийски парламент. Заслуга за подобряването на отношенията имате вие с предоставянето на всички печалби от завода на новото правителство за подпомагане на социалните му програми.

— Изглежда, това е най-реалното нещо, което сме направили — каза Пит със задоволство.

— Някаква възможност за бунт от страна на армията съществува ли? — заинтересува се Гън.

— Без Казим, вътрешната съпротива от страна на неговите офицери спадна. Те паднаха на колене и се заклеха в безпрекословна вярност на лидерите на новото правителство.

— Измина почти месец, откакто някои от нас видяха грозните ви физиономии лично! — засмя се Сандекър. — Работата ви в Сахара свърши. Кога мога да ви очаквам във Вашингтон?

— Дори шумът и навалицата в столицата ще ни бъдат приятни след това ужасно място — обади се Джордино.

— Една седмица отпуск ще бъде нещо хубаво! — отговори Пит сериозно. — Аз трябва да изпратя нещо вкъщи и да се погрижа за някои лични работи. А след това имам един малък исторически проект, който искам да разследвам в пустинята.

— „Тексас“ ли?

— Откъде знаете?

— Ст. Джулиън Пърлмутър ми каза на ухо.

— Ще ви бъда благодарен за една услуга, адмирале.

Сандекър прояви акт на разбиране.

— Досещам се, че ти дължа малко свободно време.

— Моля, уредете Джулиън да отлети за Мали възможно най-бързо.

— Джулиън с неговите 180 килограма — каза Сандекър. — Никога няма да можеш да го качиш на камила.

— Много по-лесно е за него да върви по горещия пясък под палещото слънце — пошегува се Гън.

— Ако не греша — каза Пит, гледайки през монитора към тях, — всичко, от което се нуждая, за да накарам Джулиън да направи двадесет крачки в пустинята, е бутилка студено „Шардоне“.

— Преди да съм забравил — обади се Сандекър. — Австралийците са много зарадвани от откриването на Кити Манок и нейния самолет. Ти и Джордино сте национални герои според техните вестници.

— Имат ли планове за връщане на останките й?

— Един богат фермер от нейния роден град е съгласен да спонсорира операцията. Той планира да възстанови самолета и да го постави в музей в Мелбърн. Екипът ще бъде на мястото, което определите утре.

— А Кити?

— Когато се върне тялото й, ще бъде обявен национален празник. Бях уведомен от австралийския посланик, че са осигурени помощи от цялата страна за мемориал, който ще бъде издигнат на нейния гроб.

— Нашата страна също трябва да помогне, и по-специално Югът.

Изненадан, Сандекър попита:

— Каква е нашата връзка с нея?

— Тя ще ни отведе до „Тексас“ — отговори Пит.

Сандекър огледа въпросително хората от НЮМА, седнали около него. След това отново погледна изображението на Пит в монитора и каза:

— Интересно ни е да научим как жена, която е починала преди 65 години, може да има нещо общо с нашата история.

— Намерих дневника на Кити при останките от самолета — отговори бавно Пит. — Тя описва откриването на кораб, преди да умре. Един броненосец, заровен в пустинята.