Клайв Къслър
Сахара (60)

58.

След като съобщи на високопоставените власти на Мали лъжата, че Казим е негов заложник, Харгроув беше спокоен, че няма да последва никакво военно действие срещу него, докато евакуира своята част. Освободен от съмненията и съпътстващото го напрежение, той можеше да бъде сигурен за крайния етап на своята освободителна мисия. Полковникът също така съвсем се развесели, когато кукленият президент на Мали го помоли да екзекутира генерал Казим.

Но Харгроув нямаше представа как ще осигури един персонален хеликоптер „Сикорски Н-76 Ийгъл“, екипаж и още шест от своите рейнджъри, без да преодолее бариерата на обиграните бюрократи. Единственото, което можеше да направи по молба на Пит, беше да изпрати официално запитване до Специалното оперативно командване във Флорида чрез комуникационната система на Казим, сигурен, че началниците му ще се изсмеят.

Той онемя, когато отговорът пристигна почти незабавно. Не само че молбата беше уважена, но беше одобрена с президентска заповед.

Харгроув каза язвително на Пит:

— Трябва да имате високопоставени приятели.

— Аз не съм безгрижен турист — отвърна Пит, като едва сдържаше задоволството в гласа си. — На вас не ви е казано, но има далеч по-важна задача за изпълняване, отколкото нелегалната спасителна операция.

— Вероятно е така! — въздъхна Харгроув. — За колко време искате моите хора и „Чопъра“?

— За два часа.

— И след това?

— Ако всичко е съгласно плана ми, ще ви го върна заедно с вашите хора и екипажа.

— А вие и Джордино?

— Ще поостанем.

— Няма да ви питам защо — каза полковникът, клатейки глава. — Цялата тази операция е пълна загадка за мен.

— Чували ли сте за военна операция, която не се е състояла? — каза Пит сериозно. — Това, което направихте днес, има голям ефект, който трудно може да си представите.

Харгроув повдигна въпросително вежди.

— Да си призная, едва ли разбирам за какво говорите.

— За използването на един почтен метод на разкриване на държавна тайна — каза бавно Пит. — Ще прочетете за това в утрешните вестници.

След двадесеткилометрово летене до едно изоставено селище, откъдето взеха проби замърсена вода от един кладенец, Пит каза на пилота на хеликоптера да лети към завода за преработка на радиоактивни отпадъци във форт Фуро.

— Нека охраната види добре вашето въоръжение — каза Пит на пилота. — Но се пазете да не стрелят от земята.

— Служебният хеликоптер на Масар е на пътечката за кацане с въртящо се витло — забеляза Джордино. — Трябва да се готви за отпътуване.

— Масар може да не е получил съобщение за крайния резултат от битката — каза Пит, — но той е достатъчно прозорлив, за да разбере, че нещо не е наред.

— Кофти, ще трябва да си анулира полета! — подхвърли шеговито Джордино.

— Няма признаци за стрелба от земята — съобщи пилотът на Пит.

— Добре, да кацнем на пътечката за приземяване, нали? — попита един добре сложен сержант.

— Сега, когато охраната е здравата впечатлена, Ал и аз можем да се спуснем оттук. Задръжте машината над местността около двадесет минути, за да не му се прииска на някой глупак да се съпротивлява. И попречете на този хеликоптер на земята, ако се опита да излети. След това, като ви подам сигнал, се върнете при отряда на Харгроув.

— Цяла делегация е организирала посрещането ви! — каза пилотът сочейки пътечката за приземяване.

— Ай, ай! — възкликна Джордино, мижейки на яркото слънце. — Прилича на нашия стар приятел, капитан Брюнон.

— И неговата шайка разбойници — допълни Пит. Той потупа пилота по рамото. — Дръжте ги на мушката, докато ви махнем с ръка.

Пилотът застана на половин метър от земята, държейки охраната на прицел. Джордино скочи леко на бетонната пътечка и след това помогна на Пит да стъпи на земята заради ранения му крак. Те тръгнаха към Брюнон, който настръхна, когато ги позна, и замръзна от учудване.

— Не очаквах да видя вас двамата отново! — каза Брюнон.

— Обзалагам се, че е така! — измърмори заядливо Джордино.

Пит се взираше упорито в Брюнон и прочете нещо в очите му, което Джордино пропусна — някакъв израз на облекчение въпреки гнева или страха.

— Вие изглеждате почти щастлив, че ни виждате.

— И съм. Защото ми беше казано, че никой досега не се е спасявал от Тебеца.

— Вие ли изпратихте инженерите проектанти и техните жени и деца там?

Брюнон поклати отрицателно глава.

— Не. Тази нелепа история се беше случила седмица, преди да пристигна.

— Но вие знаехте за тяхното затворничество?

— Аз чух само слухове. Опитах се да проуча въпроса, но г-н Масар спусна завесата на секретност около случая. Всеки свързан с провинение изчезваше от обекта.

— Навярно той им режеше гърлата, за да мълчат — каза Джордино.

— Вие не сте ли по-различен от Масар? — попита Пит.

— Този човек е свиня и крадец! — отсече злобно Брюнон. — Бих могъл да ви разкажа такива неща за този завод…

— Вече ги знаем! — прекъсна го Пит. — Защо не напуснете и си заминете вкъщи?

Брюнон погледна към Пит.

— Онези, които напускат „Масар Ентърпрайсиз“, след седмица ги погребват. Аз имам жена и пет деца.

Малко или много, Пит доби усещането, че може да вярва на Брюнон. Сътрудничеството с капитана можеше да се окаже ценно.

— От този момент вие не сте повече служител на Ив Масар. Вие ще работите за „Пит и Джордино Индъстрис“.

Брюнон се замисли върху предложението на Пит по-скоро като фактическо състояние за определено време, погледна към хеликоптера, разполагащ с бойна мощ, която можеше да унищожи половината завод и след това към откритите и вдъхващи доверие очи на Пит и Джордино.

— Считайте ме за постъпил при вас.

— А вашата лична охрана?

За първи път Брюнон се засмя.

— Хората ми са лоялни към мен. Те мразят Масар толкова много, колкото и аз, и няма да протестират за смяната на работодателя си.

— Подкрепете тяхната лоялност, като им кажете, че ще им се плаща двойно.

— А аз?

— Изиграйте правилно картите си — каза Пит — и вие ще бъдете следващият генерален директор на това предприятие.

— Аха, първокласен стимул! Можете да разчитате на моето сътрудничество изцяло.

— Какво искате от мен да направя?

Пит посочи административното здание.

— Първо ни заведете при Масар, за да му връчим уволнението.

Брюнон внезапно се смути.

— Забравихте ли генерал Казим? Той и Масар са партньори. Генералът няма да остане със скръстени ръце и да се оттегли от завода без борба.

— Генерал Затеб Казим не е повече проблем — увери го Пит.

— Как е възможно? Какво е настоящото му положение?

— Положение? — отговори Джордино с шеговит тон. — Последният път, когато беше видян, върху него кацаха мухи.

 

 

Масар седеше зад масивното си бюро, както винаги елегантен. Наблюдателните му сини очи изразиха изненада от появяването на Пит и Джордино, която по-скоро можеше да бъде наречена неудобство. Верен стоеше зад него изправен, с намръщено лице.

— Като античните чудовища от гръцката митология, вие никога не преставате да ми вадите душата — каза философски Масар. — Вие дори изглеждате като излезли от оня свят.

На стената зад бюрото висеше голямо старинно огледало, поставено в барокова рамка. Пит гледаше в него и можеше да наблюдава как Масар прави старателна преценка на вида им. Беше пълна противоположност на Джордино — с мръсна и дрипава униформа, с превръзки на рамото и на крака, просмукани от кръв. Ако беше излязъл на улицата, хората щяха да го помислят за бездомна жертва на току-що привършила война и биха му оказали помощ.

— Привиденията на мъртвите, които смущават живите — това сме ние — риторично отвърна Пит. — Ние идваме да ви накажем за вашите дяволски прегрешения.

— Спестете ми черния хумор — каза Масар. — Какво искате.

— Заводът за преработка на отпадъци във форт Фуро като начало.

— Искате завода? — каза той, сякаш това му се случваше всеки ден. — Тогава аз трябва да приема вашите нагли твърдения, че генерал Казим се е провалил при залавянето на избягалите от Тебеца.

— Ако става въпрос за семействата, които бяхте изпратили там, да. Докато ние разговаряме, те вече пътуват към свободата благодарение на жертвите, дадени от специалния отряд на ООН и пристигналия навреме отряд на американските оперативни сили. Когато задържаните пристигнат във Франция, те ще огласят вашите престъпни деяния. Убийствата и нечовешките мъчения във вашата златна мина, вашите нелегални дъмпинг операции с радиоактивни отпадъци, причинили смъртта на хиляди хора в пустинята са достатъчни доказателства, за да ви обявят за престъпник номер едно на планетата.

— Моите приятели във Франция ще ме закрилят — каза Масар.

— Не се позовавайте на вашите връзки с високопоставени лица във френското правителство. Престъпленията ви ще станат публично достояние и никой няма да иска да чуе за вас. Следва углавно дело и край — към Дяволския остров или там, където французите изпращат днес криминалните си престъпници.

Верен се хвана за облегалката на креслото на Масар.

— Г-н Масар никога няма да допусне дело или да го пратят в затвора. Той е твърде могъщ. Прекалено много световни лидери се нуждаят от него.

— От джоба му, искате да кажете — забеляза Джордино, пристъпвайки към бара, за да вземе бутилка минерална вода.

— Аз съм недосегаем за дълго и оставам в Мали. Най-лесно ми е да продължа да управлявам „Масар Ентърпрайсиз“ оттук.

— Страхувам се, че няма да е възможно — каза Пит, притискайки жертвата. — Особено след заслужената смърт на генерал Казим.

Масар се загледа в Пит, устата му увисна.

— Казим мъртъв?

— Заедно със своя щаб и половината си армия.

Тогава Масар се обърна към Брюнон.

— А вие, капитане? Вие и вашата лична охрана оставате ли с мен?

Брюнон поклати бавно глава.

— Не, г-не, в светлината на последните събития аз реших да приема по-привлекателното предложение на г-н Пит.

Масар въздъхна дълбоко.

— Защо толкова настоявате да имате контрол върху завода? — попита той Пит.

— За да го преустроя и да се опитам да поправя екологичните вреди, които сте нанесли.

— Малийците никога няма да разрешат на външен човек да поеме контрола.

— О, аз мисля, че правителството ще се съгласи, ако неговата страна получи цялата печалба от работата. Тъй като Мали е една от най-бедните страни в света, няма начин да откаже.

— Вие искате да превърнете най-модерния в света завод за преработка на ядрени отпадъци в свърталище на варвари, които ще го изравнят със земята? Ще загубите всичко!

— Да не мислите, че ще се подхлъзна във вашето блато с внушения? Съжалявам, Масар, някои от нас не се ръководят само от лакомия.

— Вие сте идиот, Пит — каза Масар, ставайки от бюрото си.

— Седнете. Вие не сте чули най-добрата част от нашата сделка.

— Какво още може да искате, освен контрола на форт Фуро?

— В бъдеще да се скриете на Великденските острови.

— За какво говорите? — попита ядосано Масар.

— Милионите, може би милиардите ликвиден капитал, който сте натрупали през годините от вашите тъмни и безчестни манипулации в бизнеса. Очевидна истина е, че не вярвате на финансовите институции или не се съобразявате с обикновената практика на инвестиции, дори вашите пари да изтекат в Гранд Каньон или в Чанъл Айлъндс. Бихте могли да се пенсионирате много отдавна и да се радвате на охолен живот, като инвестирате в картини, стари автомобили или вили в Италия. Или още по-добре, ако станете филантроп и инвестирате в благотворителни цели. Но лакомията ражда лакомия. Вие не можете да се разделите с вашите печалби. Няма значение колко трупате. То никога не е достатъчно. Вие сте твърде болен, за да живеете като нормален човек. Това, което няма да запазите в „Масар Ентърпрайсиз“, ще скриете някъде на тихоокеанските острови — Таити, Муроа или Бора. Допускам, че в едни от най-малко населените острови във веригата. Близо ли съм до истината, Масар?

Той не отговори, за да не се издаде колко близо беше Пит до истината.

— Това е сделка — продължи Пит. — В замяна на това, че ни предоставяте контрола върху завода и ни кажете къде криете вашите нелегално натрупани печалби, аз ще ви разреша да се качите на борда на вашия хеликоптер заедно с вашата маша Верен и да заминете където пожелаете.

— Вие сте идиот! — каза язвително Верен. — Вие нямате нито власт, нито сила, за да изнудите г-н Масар.

Незабелязано от другите Джордино стоеше зад бара и говореше тихо по малък радиопредавател. Разпределението на времето беше почти перфектно. Само след няколко секунди хеликоптерът „Ийгъл“ застана от външната страна на прозореца на кабинета, висейки във въздуха, готов всеки момент да превърне кабинета на Масар на пух и прах.

Пит кимна към висящия хеликоптер.

— Власт не, но сила да!

Масар се засмя. Той не беше човек, който можеше да бъде победен без борба. Изглежда, не изпитваше никакъв страх. Облегна се на бюрото си и каза:

— Вземете завода, както пожелахте. Без деспотична подкрепа, като тази на генерал Казим, глупавото правителство ще разруши всичко и ще превърне завода в запустяло бунище, както става с всяка друга западна технология, построена в тази забравена от бога пустош. Аз имам други заводи и други компании, с които ще заместя този завод.

— Може би наполовина приключихме с нашата работа — каза хладнокръвно Джордино.

— Колкото до богатството ми, не си хабете труда. Каквото е мое, е мое. Вие сте прави за това, че ще бъда на някой остров в Тихия океан. Но вие и милиони други могат да го търсят хиляди години и никога да не го открият.

Пит се обърна към Брюнон.

— Остават още няколко часа от горещото следобедно време. Моля, запушете устата на г-н Масар и го съблечете. След това го вържете за ръцете и краката и го проснете на земята. Оставете го там.

Това подейства зле на Масар. Той не можеше да си представи, че ще се отнесат с него брутално — така, както той правеше с другите.

— Вие не можете да постъпите така с Ив Масар — каза той умолително. — За бога, вие не…

Думите му пресекнаха, тъй като Пит го хвана отзад за главата.

— Танто за кукуригу, приятел. Било, каквото било.

Масар не каза нито дума. Остана известно време там неподвижен, лицето му смени омразата със страх. Той гледаше Пит и разбра, че няма шега. Американецът действаше хладнокръвно и без емоции. Бавно той съблече дрехите му, докато го остави съвсем гол.

— Капитан Брюнон — каза Пит, — изпълнете дълга си.

— С удоволствие, г-не! — отвърна Брюнон с явна охота.

След като запушиха устата на Масар и го вързаха здраво за ръцете и краката, те го поставиха на земята извън административната сграда, под палещото слънце на Сахара.

Пит кимна на Джордино.

— Предай моите благодарности на хората в „Чопъра“ и им кажи да се връщат при полковник Харгроув.

След като получи съобщението, пилотът на хеликоптера се издигна и отлетя към мястото на бойното поле. Сега те бяха сами и разчитаха единствено на собствената си находчивост.

Джордино погледна надолу към Масар, и след това към Пит с любопитство.

— Защо му запуши устата? — попита той.

Пит се засмя.

— Ако ти се печеше на слънцето, колко би предложил на Брюнон и хората му да те освободят?

— Няколко милиона или повече — отговори Джордино, радвайки се на находчивостта на приятеля си. — Или още повече. Наистина ли вярваш, че той ще проговори?

Пит поклати глава.

— Не. Масар ще понесе мъките от изтезанието и по-скоро ще отиде в ада, но няма да разкрие къде държи богатството си.

— Но ако той не каже, кой ще го направи?

— Неговият най-близък приятел и послушник — каза Пит, сочейки Верен.

— По дяволите, не зная! — Гласът на Верен прозвуча отчаяно.

— О, мисля, че знаете. Може би не точното място, но вие можете да ни покажете пътя.

Мигането на очите и уплашеното му държание показваха достатъчно ясно, че Верен знае тайната.

— Няма да ви кажа нищо, дори и да знаех.

— Ал, докато аз се занимавам с кабинета на Масар и се поровя тук и там, защо не придружиш нашия приятел до някоя празна стая и го попритиснеш да ни направи скица на мястото, където Масар крие парите си?

— Звучи ми добре — каза Джордино. — Ще се поупражнявам във вадене на зъби без упойка.