Клайв Къслър
Сахара (32)

30.

18 май 1996 г.

Вашингтон, окръг Колумбия

Свръхзвуковият лайнер „Конкорд“ на „Ер Франс“ кацна на летище Дълес и спря пред един правителствен хангар в близост до терминалите за обработка на товари. Небето беше облачно, но пистата беше суха и нямаше никакви следи от дъжд. Сложил на гърба си пътническия сак, който беше неразделна част от него, Гън излезе от самолета и бързо стъпи на подвижната стълба, за да стигне до чакащия го черен „Форд Седан“ на столичната униформена полиция. Със запалени светлини и виещи сирени фордът незабавно го откара в главната квартира на НЮМА в столицата.

Гън се чувстваше като заловен престъпник, седнал на задната седалка на полицейската кола. Той забеляза, че река Потомак изглежда необикновено зелена, когато прекосиха моста „Рошамбо Мемориал“. Потокът от минувачи така беше свикнал със светещи лампи и вой на сирени, че изобщо не се впечатли от преминаващия с бясна скорост „Форд“.

Шофьорът не спря пред главния вход, а зави зад западния ъгъл на сградата на НЮМА и влезе направо в подземния гараж, като спря точно пред един асансьор. Двама дежурни от тайната охрана отвориха вратата и придружиха Гън в асансьора до четвъртия етаж на агенцията. Когато излязоха, те спряха пред една врата във фоайето и я отвориха. Това беше представителната конферентна зала на НЮМА с нейните визуални дисплеи и компютри.

Няколко мъже и жени седяха около дълга махагонова маса, вниманието им бе фокусирано в д-р Чапман, който провеждаше лекция изправен пред един екран, на който се виждаше средата на Атлантическия океан по дължината на екватора откъм Западна Африка.

Залата утихна напълно когато Гън влезе. Адмирал Сандекър стана от стола си, втурна се напред и прегърна Гън като брат, който е оцелял след чернодробна трансплантация.

— Да благодарим на бога, че си тук — каза той с неподправено чувство. — Как беше полетът от Париж?

— Чувствах се като отшелник в „Конкорд“ само за мен.

— Нямаше военни самолети под ръка, за да те докарат незабавно, чартирането на конкорда беше единствената възможност да се върнеш бързо.

— Хубаво, но дано данъкоплатците не научат за това.

— Ако те научат, че съществуването им е поставено на карта, съмнявам се дали ще се оплакват.

Сандекър представи Гън на присъстващите в конферентната зала.

— С изключение на трима, мисля, че повечето ги познаваш.

Д-р Чапман и Хирам Йегър приближиха и се ръкуваха, показвайки явното си задоволство, че го виждат. Те представиха на Гън д-р Мюриъл Хоаг — директор по морска биология в НЮМА и д-р Евън Холанд — експерт по развитие на връзките с учените в агенцията. Мюриъл Хоаг беше представителна, висока, с тяло на модна манекенка. Тя имаше гъста черна коса, спускаща се грациозно назад и завършваща под раменете. Кафявите й очи гледаха живо през кръгли очила. Тя не носеше грим, който във всички случаи би й подхождал, помисли си Гън. Най-известния козметичен салон в Бевърли Хилс би увеличил клиентелата си, ако тя го посетеше.

Евън Холанд беше химик и изглеждаше като ловджийска хрътка в работата си. Ушите му бяха големи, несъразмерни за главата. Имаше дълъг нос като клюн. Очите му бяха дълбоки и меланхолични. Той беше един от най-големите специалисти по водните замърсявания. Другите двама мъже, Чип Уебстър, специалист по анализите на сателитните връзки в НЮМА, и Кейт Хъдж, главен океанограф на агенцията, Гън вече познаваше.

Той се обърна към Сандекър:

— Някой се изложи на много голям риск, за да ме евакуира от Мали.

— Хала Камил лично даде съгласието си да използваме отряда за бързо реагиране на ООН.

— Офицерът, който отговаряше за операцията, полковник Левант, не беше твърде щастлив, за да ме поздрави.

— Генерал Бок, неговият началник, и полковник Левант имаха известни търкания преди операцията — обясни Сандекър. — Но когато тя трябваше да се реализира по спешност те ги изгладиха.

— Те изпълниха блестящо една много рискована операция — каза Гън. — Невероятно е как са могли да я планират и да я приведат в действие през нощта.

Ако Гън, мислеше Сандекър, би могъл да знае всички подробности, той щеше да се разочарова. Неуредиците при всяка криза оставяха отпечатък върху лицето на генерала. До тях имаше поднос с кафе и сладки, но той не предложи на Гън. Хвана го за ръката и го сложи на един стол в края на дългата заседателна маса.

— Да забравим случилото се — каза адмиралът бързо. — Всеки с нетърпение очаква да чуе за твоето откритие на компаунда, причиняващ разрастването на червения прилив и отлив.

Гън седна на масата, отвори сака си и започна да изпразва съдържанието. Много внимателно той извади стъклени колби водни проби и ги постави върху покривката. След това разопакова дискетите със записаните данни и ги постави встрани. Когато всичко беше пред него, той започна:

— Пред вас са водните проби и резултатите, получени от уредите и компютрите, с които разполагах на борда на яхтата. За късмет, аз можах да идентифицирам стимулатора на червения прилив и отлив като най-необикновения органометален компаунд — комбинация на синтетична аминокиселина и кобалт. Открих също така и следи от радиация във водата, но не вярвам, че има някаква пряка релация към влиянието на замърсяването, предизвикващо червения прилив и отлив.

— Като имаме предвид трудната ви одисея в тази част на Западна Африка — каза Чапман, — цяло чудо е, че сте могли да постигнете успех в работата си по този случай.

— Това стана благодарение на уредите, с които разполагах и на това, че те останаха невредими при схватката с флота на Бенин.

— Аз получих запитване от ЦРУ — каза Сандекър с усмивка, — дали не зная нещо за някаква тайна операция, след като вие бяхте унищожили половината флот на Бенин и свалихте един хеликоптер.

— И какво им отговорихте?

— Излъгах ги. Моля да продължим.

— Огънят на един боен кораб на Бенин успя да повреди нашата трансмисионна система за предаване на данни — продължи Гън. — Това направи невъзможно предаването на моите резултати в компютърната мрежа на Хирам Йегър.

— Искам да повторя опитите с твоите водни проби, докато Хирам повтори анализа на твоите данни — каза Чапман.

Йегър приближи до Гън и нежно вдигна компютърните дискети.

— Не мога да бъда много полезен на това съвещание, така че отивам да работя.

В момента, в който компютърните данни напуснаха залата, Гън се обърна към Чапман:

— Аз съм проверявал моите резултати по два и три пъти и съм абсолютно убеден, че твоята лаборатория и Хирам ще потвърдят моите открития.

Чапман усети напрежение в тона на Гън.

— Повярвай ми, когато казвам, че не подлагам на съмнение твоите опити нито за минута. Ти, Пит и Джордино свършихте адска работа. Благодарение на вашите усилия, сега ние знаем как да продължим. Сега президентът може да упражни своето влияние върху правителството на Мали, за да открием източникът на замърсяването и да спрем по-нататъшното разрастване на червените приливи и отливи.

— Не слагай тигана на печката, докато рибата е в морето — отвърна Гън сериозно. — Това, че сме открили компаунда и неговата входна точка в реката, както и че сме разбрали неговите свойства, е само едната страна на задачата. Но ние сме длъжни да открием местонахождението на неговия източник.

Сандекър барабанеше с пръсти по масата.

— Пит ми съобщи лоши вести, преди да прекъсне връзката. Аз се извинявам, че не предадох информацията. Но разчитах на сателита да попълни липсващата част от нея.

Мюриъл Хоаг погледна Гън право в очите.

— Аз не мога да разбера по какъв начин сте успели да установите компаунда по протежение на хиляда километра водно пространство, а след това сте го изгубили на сушата.

— Това е лесно — отвърна Гън. — След като отминахме точката на най-високата концентрация, данните от уредите за замърсяването станаха нулеви и започнаха да отчитат само обикновеното замърсяване на водата. Ние направихме няколко връщания назад, за да се убедим, че уредите работят точно. Направихме визуални проучвания в различни посоки. Не установихме химически складове, манифактурни производства или някаква площадка за опасни промишлени отпадъци в близост до реката. Никакви постройки. Нищо. Единствено голата пустиня.

— Би ли могло площадка за опасни отпадъци да е била изгорена преди това? — предположи Холанд.

— Не открихме никакви доказателства за подобно нещо.

— А някаква възможност за природен токсичен замърсител? — попита Чип Уебстър.

Мюриъл Хоаг се засмя.

— Според анализите на нашия господин Гън и изпитанията, които е направил, става въпрос за синтетична аминокиселина. Такава може да бъде получена в биохимична лаборатория. Не може да става и дума за природен замърсител. Не за пръв път инцидентна интеграция на химикали предизвиква получаване на непознат компаунд.

— Но как, за бога, може да се получи такъв екзотичен компаунд в средата на Сахара? — чудеше се Чип Уебстър.

— И да достигне океана, където действа като стероид на динофлагелатите — добави Холанд.

Сандекър се обърна към Кейт Хъдж.

— Какъв е последният доклад за растежа на червения прилив и отлив?

Океанографът беше към шейсетте, с тъмнокафяви очи, които гледаха от едно издължено интелигентно лице. Беше облечен модерно, но изглеждаше като благородник от миналия век.

— Растежът се е увеличил за последните четири дни с 30%. Страхувам се, че ако продължава с този темп, ще надмине и най-смелите ни предвиждания.

— Но ако доктор Чапман може да открие компаунд, който да неутрализира замърсяването, а ние открием източника му, в такъв случай няма ли да може да контролираме експлозията на червения прилив и отлив?

— По-добре е да го направим скоро — отговори Хъдж. — Ако до следващия месец открием компаунда, ще имаме първото доказателство как действа.

Мюриъл Хоаг каза със съмнение:

— Може да отнеме и три месеца.

Хъдж направи безпомощна гримаса.

— Когато се занимаваме с нещо непознато, единственото сигурно средство е случайността.

Сандекър се разположи удобно на стола си и се загледа в сателитните снимки от Мали, прожектирани на стената.

— Къде точно компаундът попада в реката? — попита той Гън.

Гън се изправи и отиде до него, за да види снимките. Той взе молив, очерта малка точка от река Нигер над Гао и каза:

— Точно тук. При едно старо корито, което някога се е вливало в Нигер.

Чип Уебстър натисна бутоните върху малката конзола, закрепена на масата, и извади на екрана мястото, което Гън маркира.

— Никакви структури не се виждат. Никаква индикация за евентуално замърсяване. Нищо, което да бъде доказателство, че има някакъв склад или се изгарят опасни материали.

— Това е загадка — промърмори Чапман. — Откъде, по дяволите, може да идва източникът на това замърсяване?

— Пит и Джордино са все още там и разследват — спомни си Гън за тях.

— Нещо за последното им състояние? — попита Хъдж.

— Никакви новини, откакто Пит се обади от яхтата на Ив Масар — отговори Сандекър.

Хъдж го изгледа с любопитство.

— Господи, не този мошеник.

— Ив Масар?

— Познавате ли го?

Хъдж продължи:

— Кръстосах си пътищата с него след един неприятен скандал с химикали в Испания преди четири години. Едни от неговите кораби, който пренасяше отпадъчни канцерогенни химикали, познати като РСВ, за разтоварване в Алжир, се разби и потъна при буря. Аз лично мисля, че корабът беше умишлено потопен, за да се получи застраховка и да се укрие нелегален товар. Както се оказа, алжирските власти не са настоявали да получат опасни химически отпадъци на склад. Тогава Масар направи всичко възможно да укрие документите, лъга и извърта, като не позволи да излезе нито едно доказателство за изясняването на тази бъркотия. Когато се ръкувате с този човек, трябва да преброите пръстите си, след като си тръгнете.

Гън се обърна към Уебстър:

— Разузнавателните спътници могат да разчитат вестници от космоса. Защо ние да не изстреляме един над пустинята северно от Гао, който да търси Пит и Джордино?

Уебстър поклати отрицателно глава.

— Невъзможно. Според моите сведения, нашето военно разузнаване използва най-добрите в момента, за да наблюдава най-новите китайски оръжия. Гражданската война в Украйна, граничната вражда между Сирия и Ирак. Те не биха искали да си губят времето, за да търсят двама цивилни в Сахара. Аз мога да направя опит с последния модел геостат, но въпросът е дали той ще може да различи човешки форми в неправилните терени на пустинята, каквато е Сахара.

— Значи, ако са зад някоя пясъчна дюна, той не би ги различил? — попита Чапман.

Уебстър поклати глава.

— Никой, който пътува през Сахара и я познава добре, няма да тръгне през меките пясъци на дюните. Дори номадите ги избягват. Попаднеш ли в морето на дюните, означава истинска смърт. Пит и Джордино са достатъчно умни, за да не си позволят това.

— Но ти желаеш ли да ги потърсиш и откриеш? — настоятелно попита Сандекър.

Уебстър замълча. Той беше почти плешив, с малък белег на врата.

— Аз имам добър приятел, който е главен специалист в Пентагона и е експерт по сателитно търсене в пустинни райони. Мисля, че бих могъл да разговарям с него, за да направи няколко снимки на този район и ги предаде чрез компютъра в нашия геостат.

— Благодарен съм за вашето съгласие — отвърна искрено Сандекър.

— Ако те са някъде там, той ще ги засече както никой друг — обеща му Уебстър.

— Засичал ли е вашият сателит самолета с екипа на Световната здравна организация? — попита Мюриъл.

— Страхувам се, че още не. Нашият последен сеанс над Мали не показа нищо, освен облак дим, идващ странично на нашата камера, надяваме се, че при следващия сеанс ще можем да получим по точна картина. Може да се окаже, че е номадски огън.

— Не съм много уверен, че в тази част на Сахара се движат номадски племена — каза Сандекър.

Гън се обади последен:

— За какъв екип на Световната здравна организация говорите?

— За група учени от същата организация, които са с мисия в Мали — обясни Мюриъл. — Те разследваха случая на странни заболявания, които предизвикват полудяване. Техният самолет изчезна някъде между Мали и Кайро.

— Имаше ли жена в техния екип? Биохимичка?

— А, доктор Ева Роджас е биохимичката на групата — отговори Мюриъл. — Някога работех с нея върху един проект в Хаити.

— Познаваш ли я? — попита Сандекър Гън.

— Аз не, но Пит. Той се запозна с нея в Кайро.

— Може би ще е добре той да не знае — каза Сандекър. — Той има достатъчно проблеми, мъчейки се да оцелее, за да му създаваме нови.

— Няма потвърждение за катастрофа досега — каза Холанд с надежда.

— Може би са направили принудително кацане в пустинята и са оцелели — каза Мюриъл в същия тон.

Уебстър поклати глава.

— Честно казано, аз се страхувам и мисля, че генерал Затеб Казим има пръст в тази кална работа.

Гън се обади:

— Пит и Джордино имаха разговор с генерала по бордно радио, малко преди да скоча в реката. Имам впечатление, че е жесток човек.

— Като всеки близкоизточен диктатор — каза Сандекър, — той не желае дори да се срещне и разговаря с дипломати от нашия държавен департамент, освен ако те не му връчат дебел чек чуждестранна валута.

Мюриъл добави:

— Той игнорира Обединените нации и отказа външна хуманитарна помощ за своя народ.

Уебстър вметна:

— Всеки борец за човешки права, който влезе в Мали и протестира, бива пращан в затвора.

— Казим и Масар са обвързани взаимно — каза Хъдж. — Страната тъне в пълна мизерия, а те двамата трупат големи богатства.

Сандекър ги прекъсна:

— Това не е наша грижа. Няма да има Мали, Западна Африка или която и да е друга част на света, ако ние не спрем бедствието с червения прилив и отлив.

Чапман заключи:

— Сега ние имаме всички данни, за да ги сверяваме. Трябва да фокусираме цялото си внимание в общата работа, за да намерим решението.

— Намерете го бързо — каза Сандекър. — Ако вие пропуснете тридесет дни от днес, никой от нас не ще има втори шанс.