Клайв Къслър
Сахара (14)

12.

Ако Пит си беше представял в своите сънища висока класа, стил, комфорт и достатъчно въоръжение, за да се превземе Шести американски флот, то всичко това се въплъти в реалност с кораба, който Сандекър им достави, както бе обещал. Един поглед върху изящно изтеглената му линия, мощния обем на двигателите, невероятно здравото укрепване на корпуса и модерната електроника стана причина Дърк Пит да забрави предишните си тревоги и да приеме това опасно пътуване.

Майсторски изработен, с отлична аеродинамика, корабът, който всъщност бе супермодерна спортна яхта на външен вид, представляваше комбинация между фибростъкло и неръждаема стомана. Кръстиха го „Калиопа“, музата на епическата поезия. Той бе проектиран от инженерите на НЮМА и построен в един док в щата Луизиана при строга секретност. Имаше 18-метров корпус с ниско изнесен център на гравитация и почти плоско дъно, потъващо само на метър и половина във водата, което го правеше идеален за тесните и затлачени ръкави, каквито имаше по течението на Нигер. Корабът притежаваше три V-образни 12-цилиндрови двигателя, които му осигуряваха максимална скорост от 70 възела. Нищо не беше пропуснато при изработването му. Притежаваше всички качества за специфична работа.

Пит стоеше изправен на румпела, наслаждаваше се на сигурната работа на мощните двигатели и се радваше на спокойната разходка с тази суперяхта при скорост 30 възела в тъмната синьо-сива вода на делтата на Нигер. Очите му безпогрешно сканираха водите почти до бреговата линия. Той дежуреше редовно при проверката на дълбочините върху картата и цифровите показатели върху уреда за измерване на дълбочината. Задмина един патрулен кораб и екипажът беше възхитен от отличните плавателни способности на яхтата, която се носеше по повърхността на реката. Един военен хеликоптер изненадващо закръжи над тях, както и един военен самолет „Мираж“ — френско производство.

Пит се наведе да огледа още веднъж яхтата и продължи видимо доволен. Те се бяха отдалечили. Колкото по-далече, толкова по-добре. Нямаше опит да ги спрат или задържат.

Долу, в просторния интериор на яхтата, Руди Гън седеше в средата на малка, но отлично обзаведена лаборатория, проектирана и изпълнена от висококвалифициран екип учени, включили в оборудването всичко най-ново, разработено в НАСА в областта на инструменталната екипировка. Лабораторията не беше само място за изпитване и анализи на водните проби, но можеше да предава събраните данни чрез сателита директно до един научен екип на НЮМА в САЩ, който работеше с базисни компютърни данни при определяне на комплексните компаунди. Гън беше учен и вярваше, че сега е попаднал на много интересна работа. Разчиташе на подкрепата на Пит и Джордино. В случай, че нещо би могло да ги заплаши, Джордино беше поел отговорността за двигателите и бойната система. Той се беше запознал с всичко и беше направил проверка на компетентността на хората от екипажа.

Всички те вършеха своята високоотговорна работа с хладна пресметливост и с едно интуитивно усещане, че са се посветили на сигурността и успеха на мисията, както и за своето индивидуално оцеляване. Адмирал Сандекър беше избрал най-добрата. Той не би могъл да избере по-добър екипаж, който да се стреми да изпълни дори невъзможното. Тяхната упоритост граничеше с фанатизъм.

Километри останаха зад яхтата. Планините на Камерун и хълмовете на Йоруба изникваха и се скриваха от очите. Големи храсти от акации и магнолия обгръщаха дългия бряг. Села и малки градчета се появяваха и изчезваха, докато „Калиопа“ пореше водата, оставайки пяна след себе си.

Около обяд те преминаха под големия 1404-метров мост, който свързваше през реката пристанището и пазарния град Онича със земеделския град Асаба. Романските католически катедрали стърчаха самотно над пустите улици на Онича, които отвеждаха към индустриалната част на града. Доковете на пристанището бяха пълни с кораби и лодки, транспортиращи храна и стоки нагоре по течението от делтата на Нигер.

Пит наблюдаваше внимателно речния трафик, надсмивайки се на себе си, че малко се ядосва, когато трябва да се размине с малките лодки или други речни съдове, доближаващи „Калиопа“. Веднъж излязъл от пристана той отпусна за малко ръце, за да раздвижи пръстите си. Беше на румпела в продължение на шест часа и забелязваше, че го наляга умора. Столът му до контролните прибори беше удобен и той се отпусна в него, сякаш бе седнал в седалката на скъп луксозен автомобил.

Джордино се появи с бутилка бира и сандвич от риба.

— Помислих, че се нуждаеш от подкрепа. Не си ял, откакто напуснахме „Саундър“.

— Благодаря. Не можах да чуя дали ми къркори стомаха от шума на двигателите. — Пит освободи румпела на своя приятел и мина встрани до кърмата. — Бъди внимателен с онези баржи, които плават срещу нас. Те риболовуват из целия канал.

— Ще държа широка дистанция от пристана — отвърна Джордино. — Имаме ли вид на хора, които си почиват?

— Ние сме такива, каквито винаги сме били. Някакви съмнения да предизвикваме?

— Вероятно не. Само няколко наблюдения от нигерийските военновъздушни сили и няколко приятелски ръкомахания от минаващи патрулни кораби. В противен случай денят щеше да бъде много скучен.

Джордино хвърли поглед към френския трикольор, опънат на мачтата.

— Много по-добре бих се чувствал, ако се вееше знамето със звездите или някое друго знаме.

— Студена ли е бирата? Сложих я в хладилника преди час.

— Достатъчно студена — отвърна Пит, дъвчейки сандвича. — Какво ли е изследвал Руди?

— Той е кисел и не бива да го закачаш. Може да те наругае.

— Мисля, че мога да го…

Джордино се прозя и се загледа напред.

— Внимателно, защото може да те срита.

Пит се засмя и слезе надолу по стълбите към лабораторията, където беше Руди. Дребното човече се беше надвесил над разпечатката на компютъра и анализираше данни.

— Имаш ли някакъв успех? — попита го Пит.

— В тази страшна река какво ли няма — отвърна Гън. — Тя много по-мръсна от Хъдсън или Джеймс.

— Изглежда сложно — каза Пит, разглеждайки наоколо.

— Откъде взе тази бира?

— Искаш ли една?

— Разбира се.

— Джордино я измъкна от хладилника. Почакай за минута.

Пит излезе и влезе с още една бутилка бира. Гън я пое и каза:

— Окей, да отговоря на въпроса ти. Има три ключови елемента при нашия изследователски подход. Първият изисква механизиран микроинкубатор. Аз използвам това съоръжение, за да вадя малки проби от речната вода заедно с други, съдържащи проби от червения прилив и отлив, които получавам от брега. Микроинкубаторът след това оптично показва растежа на динофлагелатите. След няколко часа компютърът ми показва с каква активност става размножаването и колко голям е растежът на определена малка площ. Малка игра с числата е вероятният причинен резултат, по който се ориентираме колко близо сме до решаването на проблема.

— Значи причинителят на червения прилив и отлив не идва от Нигерия.

— Цифрите показват, че източникът е по-нагоре по течението на реката.

Гън накара Пит да се обърне към една двойка кутии с формата на кубове. Те бяха приблизително с размери на малък телевизор, но без капаци откъм страната, където би трябвало да бъдат екраните.

— Тези два уреда са за определяне на замърсената сфера, както казах, или за комбинация от сфери, която стои зад нашия проблем. Първият е газ-хроматограф/масспектрометър. С него обикновено се идентифицират взетите речни проби, като се поставят вътре. Системата след това автоматично екстрахира и анализира съдържанието. Резултатите се обработват от нашите бордни компютри.

— Какво точно ти показва този уред?

— Той определя синтетично органичните замърсители, включително разтворители, диоксини и редица други химични компаунди. По този начин, момчето ми, се надявам да проникна в химията на компаунда, която предизвиква мутация и стимулира червения прилив и отлив.

— А ако замърсителят е метал?

— Тогава ползваме втория уред — плазма/масспектрометъра — каза Гън, посочвайки втория уред. — Неговата цел е автоматично да определи всички метали и техните елементи, които могат да се съдържат във водата.

— Изглежда подобен на другия — забеляза Пит.

— В основата си принципът е същият, но технологията е различна. На всеки два километра аз отново поставям проби, за да ги проверя.

— И какво показва вторият уред?

Гън направи пауза за миг, след което продължи:

— Че в река Нигер се съдържат половината от металите, познати на човека — от медта до живака, злато и сребро, дори уран. Всички концентрации са в естествените допустими граници. Няма да е лесно да отсеем най-важното — забеляза Пит.

— Най-накрая данните се препредават на нашите изследователи в НЮМА, които преглеждат моите резултати в техните собствени лаборатории и търсят нещо, което може да съм пропуснал.

За времето, през което Пит познаваше Гън, не беше запомнил той да пропусне нещо. Трябва да се отбележи, че приятелят му беше от много години компетентен учен и анализатор. Той беше човек, който мислеше ясно и конструктивно, доколкото е възможно. Гън изпи бирата и хвърли празната бутилка в кошчето за отпадъци. След това продължи:

— Токсичността е само относителен термин. В света на химията няма токсични компаунди. Само токсични нива.

— Е?

— Аз идентифицирах много различни замърсители и естествено получени компаунди — както метал, така и органични. Системите показват шокиращи нива на пестициди, които са забранени в САЩ, но все още широко се използват в Третия свят. Досега не съм имал възможността да изолирам синтетични химични замърсители, които да причиняват светкавично размножаване на динофлагелатите. В момента дори не знам до какво ще достигна. Всичко, което мога да правя, е да продължавам същото.

— Не ти ли е идвало на ум, че може нищо да не открием? — каза Пит.

— Да. Но ти не можеш да си представиш колко много химикали се съдържат тук. Броят им надвишава със седем милиона познатите от човека химични компаунди, а всяка седмица в САЩ химиците създават повече от шест хиляди нови такива.

— Но не може всички те да са токсични.

— На някакво ниво повечето от тези химикали ще имат някакви токсични свойства. Нещо е токсично, ако е погълнато, инхалирано, или инжектирано в определени дози. Дори вода може да бъде фатална, ако не се консумира от организма в достатъчно количество. Твърде много ще се размият необходимите електролити от тялото.

Пит го погледна.

— Изглежда, нищо не е абсолютно, нищо не е гарантирано.

— Нищо — Гън поклати глава, — всичко, което зная по въпроса е, че не сме достигнали до отговора къде нашите отровни водорасли навлизат в реката. Единствената добра новина досега е, че контролирам бактериалните микроорганизми като причина.

— Как я елиминираш?

— Чрез стерилизиране на пробите речна вода.

Пит потупа леко Гън по рамото.

— Ако някой може да обуздае всичко това — това си ти, Руди.

— О, аз само пресявам възможностите. — Гън свали очилата за момент, за да изтрие запотените стъкла. — Всичко при тези изследвания е все още не съвсем ясно. Но аз ще пресея всичко положително. Обещавам.

Техният късмет ги напусна на следващия ден, само час след като прекосиха границата на Нигерия при пресечката на реката, която разделяше Бенин и Нигер. Пит наблюдаваше спокойно през кърмата на „Калиопа“ реката, оградена от плътната зелена джунгла. Сиви облаци с оловен цвят се носеха над водата. Реката нагоре извиваше в неправилна дъга. Джордино беше на румпела, забелязваха се първите признаци на умора по увисналите торбички под очите му. Пит стоеше подпрян на рамо в близост до него и наблюдаваше един корморан, който прелетя над тях и се скри в дърветата, обграждащи брега. Той вдигна бинокъла и видя кърмата на кораб, който плаваше почти зад тях.

— Местните имат намерение да ни удостоят с обществено внимание — забеляза той.

— Виждам — надигна се от стола си Джордино и сложи ръка над очите си, за да се предпази от слънцето.

— Корекция, корабите са два.

— Насочват се право срещу нас. Приготвят оръжието си в очакване на неприятности.

— Какви са и под какъв флаг плават?

— Корабите са руско производство, флагът е на Бенин — отговори Пит и свали бинокъла си, като се загледа в опознавателната карта на западноафриканските въздушни сили и военноморски единици — реверсна сила на атака, осигурена от две еднакви 30-милиметрови картечници с обхват на огъня около 500 изстрела в минута.

— Не е добре — заключи кратко Джордино. Той погледна картата на реката. — Още 40 километра и ние ще сме извън територията на Бенин. Ако двигателите ни работят с пълна сила и имаме малко късмет, ще можем да преминем границата до обяд.

— Забрави за късмета. Тези приятели нямат намерение да ни махнат с ръка за щастливо плаване и ние да си продължим пътя. Те нямат намерение да правят рутинна инспекция. Не и с оръжията, които носят, готови да ни пратят в ада.

Джордино погледна назад и посочи над върха на мачтата:

— Играта загрубява. Те душат като лешояди.

Пит се извърна и забеляза един хеликоптер, който кръжеше около последната извивка на реката на не повече от десет метра над повърхността на водата.

— Всички съмнения, че те са приятелски настроени, току-що се изпариха.

— Мирише на капан — каза Джордино тихо.

Пит доближи Гън, който бе излязъл от електронната си кабина, за да обобщи ситуацията.

— Наполовина го очаквах — бе всичко, което каза.

— Те са ни очаквали — каза Пит, — това не е случайна среща. Ако те възнамеряваха само да ни арестуват и да конфискуват кораба, добре, но те ще ни осъдят и екзекутират като шпиони, след като установят, че сме толкова французи, колкото и акомпаниращо трио на Брус Спрингстийн. Ние не може да си позволим това. Каквито данни сме събрали от влизането си в реката досега, трябва да предадем на Сандекър и Чапман. Тези приятелчета носят неприятности. Никакво наивно желание за сътрудничество от наша страна. Това е случай, при който или ние ще бъдем потопени, или те.

— Аз мога да сваля хеликоптера и ако имам късмет най-близкия кораб — каза Джордино, — но не мога да ги ударя и трите, преди един от тях да ни забие под водата.

— Окей. Тук е гвоздеят — говореше Пит, наблюдавайки спокойно подхождащите бойни кораби. Той обясняваше своя план, докато Джордино и Гън слушаха замислено. Когато приключи, той погледна към тях. — Някакви бележки?

— Тук говорят на френски — коментираше Гън, — как си с речника?

Пит се засмя.

— Ще го взема.

— Тогава направи го — каза Джордино. Гласът му потрепна ледено.

Приятелите му бяха върхът, мислеше Пит. Гън и Джордино бяха професионално обучени членове на корпуса за бързо реагиране, бяха смели и компетентни хора, способни да се защитават по време на битка. Той не би се чувствал по-сигурен дори и да командваше ракетна база с двеста души състав.

— Добре — каза той с приветлива усмивка. — Сложете си наушниците и стойте на открито. Късмет.

 

 

Адмирал Пиер Матабу стоеше на мостика и се взираше през бинокъла в спортната яхта, пореща реката. Беше нисък, набит, в средата на тридесетте, облечен в спретната военна униформа, направена по собствена поръчка. Като командващ военноморския флот на Бенин — пост, гарантиран му от неговия брат, президент Тигури, той ръководеше състав от четиристотин човека, два речни бойни кораба и три океански патрулни катера. Капитан Бехназин Кету, шкипер на кораба, стоеше изправен до него.

— Много мъдро от ваша страна да прелетите от столицата и да поемете командването, адмирале.

— Да — забеляза Матабу, — брат ми ще бъде най-щастлив, когато му подаря един нов изящен кораб като тази яхта пред нас.

— Французите пристигнаха във времето, което предвидихте. — Кету беше висок, строен, с определено достойнство. — Нашата прогноза е съвсем истинска.

— Много мило от тяхна страна, че правят това, което аз искам! — злорадстваше Матабу. Той не каза, че негови платени агенти му бяха докладвали за движението на „Калиопа“ на всеки два часа от влизането й в делтата в Нигерия. Щастливият факт, че тя плаваше във водите на Бенин, се беше превърнал в истина.

— Трябва да са много важни хора, за да притежават такъв скъп кораб.

— Това са вражески агенти! — Лицето на Матабу отразяваше баланса на неочакваното и скептицизма.

— Те се движат твърде очебийно, за да са вражески агенти. — Кету свали бинокъла си и изгледа Матабу.

— Не се съмнявай в информацията, капитане. Вярвай ми, че когато казвам, че онези бели чужденци са част от конспирацията по ограбване на естественото богатство на нашата страна, това е истина.

— Ще бъдат ли арестувани и отведени в столицата?

— Не. Вие ще ги застреляте, след това ще ги вземете и ще разкриете доказателства за тяхната вина.

— Господине?

— Забравих да напомня, че ти ще имаш възможността да водиш тази акция — каза помпозно Матабу.

— Не екзекуция — протестираше Кету. — Французите ще поискат разследване, когато научат, че техни влиятелни граждани са убити. Вашият брат може да не ни прости.

— Ти ще хвърлиш телата в реката и никакви въпроси на моите заповеди! — прекъсна го хладно Матабу.

Кету уклончиво каза:

— Както желаете, адмирале.

Матабу отново погледна през бинокъла. Спортната яхта беше само на двеста метра пред тях и забавяше ход.

— Стройте своите хора за прехвърляне. Аз лично ще приветствам шпионите и ще им заповядам да приемат вашата компания.

Кету предаде нарежданията на първия офицер, който ги повтори по мегафона на втория кораб. След това Кету прехвърли вниманието си върху спортната яхта.

— Има нещо странно — каза той на Матабу, — не се вижда никой, освен мъжа на румпела.

— Европейската сволоч вероятно лежи пияна долу. Тя не подозира нищо.

— Странно. Те като че ли не забелязаха нашето присъствие, нито пък показват някаква реакция към нашите оръжия.

— Стреляй само ако се опитат да бягат — предупреди го Матабу. — Искам да пленя яхтата без повреди.

Кету насочи бинокъла си към Пит.

— Кормчията ми махна с ръка и се усмихва.

— Няма да се смее много дълго — каза Матабу и зъбите му блеснаха. — След няколко минути ще е мъртъв.

 

 

— Елате в мрежата ми, казал паякът на трите мухи — мърмореше си Пит под носа, като махаше с ръка и се усмихваше със сарказъм.

— Каза ли нещо? — попита Джордино от вътрешността на ракетната куличка.

— Говоря на себе си.

— Не мога да видя целта от отворите на корпуса — обади се Гън от предната част. — Каква е моята линия на стрелба?

— Бъди готов да удариш стрелците, когато ти подам команда — каза Пит.

— Къде е хеликоптерът? — попита Джордино, който, заслепен от слънцето, спускаше сенника.

— Той кръжи на сто метра откъм кърмата и е на 50 метра над повърхността на водата.

Нямаше никакви полумерки при тяхната подготовка за отбрана. Нито един от тях не се и замисляше за момент, че бойните кораби на Бенин, както и хеликоптерът може да им разрешават да преминат невредими.

Три въоръжени кораба срещу един, но изненадата беше на тяхна страна. Пит забеляза, че офицерът на мостика ги наблюдаваше с бинокъл. Беше му благодарен, че направи грешка, като не разположи двата кораба по ширината на реката, така че всяка картечница да бъде насочена към „Калиопа“. Те я бяха наближили на разстояние пет метра. Пит можеше да види повечето от моряците, въоръжени с автоматични пушки. Пит погледна невинно към Матабу.

— Добър ден — изрече той на френски.

В същото време Матабу му крещеше на френски да спре яхтата и да го вземе на борда. Но тъй като Пит не разбираше нито дума, съчини нещо ново на френски:

— Разрешете ми да ви препоръчам един добър ресторант.

— Какво говори Пит? — попита Джордино Гън.

— Боже господи — възкликна Гън, — той току-що каза можете ли да ми препоръчате хубав ресторант!

Канонерките бавно застанаха отстрани на яхтата, докато Пит държеше спортния съд свободен от скорост срещу течението. Матабу отново му нареди да спре и се приготви за абордаж.

Пит се стремеше да бъде спокоен и да изглежда невъоръжен.

— Предпочитам бутилка „Мартин Рей Шардоне“ — изломоти той на френски.

— Сега пък какво казва? — заинтригува се Джордино.

Гън извика силно:

— Мисля, че си поръча калифорнийско вино.

— Следващото ще бъде бурканче горчица — измърмори Джордино.

— Той трябва да се опитва да ги заблуждава, докато ни оставят на мира.

Върху борда на канонерката лицата на Матабу и Кету изразяваха учудване от това, че Пит им говори на някакъв неразбираем език. Последният му запас от думи на френски попадна в целта:

— Не разбирам суахили. Ще опитате ли на английски?

Матабу стоеше на мостика с нарастващо раздразнение. На него му липсваше чувство за хумор и той отговори на развален английски, който Пит можа да дешифрира с голяма мъка:

— Аз съм адмирал Пиер Матабу, командващ военния флот на Бенин — обяви той помпозно. — Спрете машините и се пригответе за проверка. В противен случай ще издам заповед да ви взривят.

Пит застана смирено и замаха с две ръце, сякаш поздравяваше:

— Да, да, не стреляйте, моля ви, не стреляйте.

Кокпитът^[1] на „Калиопа“ доближаваше до кърмата на канонерката на Матабу. Пит спазваше само достатъчна дистанция между двата съда, за да бъде невъзможно за някого, пък бил той и олимпийски скачач на дължина, да се прехвърли при тях. Двама моряци хвърлиха въжета към кила и кърмата на яхтата, управлявана от Пит, но той не направи никакво движение, за да ги хване.

— Завържи въжетата! — нареди Кету.

— Твърде далече са — отвърна Пит. Той вдигна ръка и направи полудъга. — Задръж. Ще заобиколя.

Без да чака отговор, той освободи приготвения тротил под седалката си и обърна румпела така, че спортната яхта бавно изви на 180 градуса около кърмата на канонерката, преди да се изправи и да мине от отсрещната страна на корпуса й. Сега двата кораба бяха на паралелен курс, киловете сочеха течението на реката. Пит забеляза с определено задоволство, че 30-милиметровите картечници не са насочени достатъчно добре, за да поразят кокпита на „Калиопа“.

Матабу погледна Пит, очите му се разшириха, триумфалната усмивка започна да изчезва от дебелите му устни. Кету не можеше да се освободи от някакво лошо предчувствие. Лицето му беше посивяло. Спокойно, все още маневрирайки, Пит изчакваше, докато бойната куличка с ракетите, където бе Джордино, застане на една линия с машинното отделение на канонерката. Държейки едната си ръка на руля, той държеше другата при освободените тротилни гранати, вързани на сноп, изчаквайки удобния момент да ги взриви срещу противника. В същото време разговаряше по микрофона, окачен на врата му:

— Ударете хеликоптера пред нас. Канонерката е до борда. Господа, време е за шоуто. Да им го покажем.

Докато Пит говореше, Джордино пусна една малка торпедна ракета право срещу хеликоптера, която попадна точно в резервоара с гориво. Гън пусна в действие двете „М16“ автоматични картечници право срещу екипажа на 30-милиметровите картечници на канонерката. В това време Пит хвърли във въздуха много близо до кораба на Матабу снопа гранати. Взривът бе оглушителен и корабът се оказа извън строя.

Матабу никога не се беше подготвял за такъв ужасен спектакъл. Струваше му се, че небето и земята са се слели в някакъв невероятен катаклизъм.

— Белите копелета ни изиграха — крещеше Кету, пожълтял от гняв. Той сочеше юмрук към „Калиопа“ и нареждаше: — Заредете оръжията!

— Твърде късно — извика измъчено Матабу.

Адмиралът беше паникьосан и съкрушен, замръзнал неподвижно, очакваше своя край от оръжията на Гън. Той беше изпаднал в неочакван шок. Съзнанието му просто не можеше да възприеме, че има насреща си въоръжен кораб, маскиран като невинна спортна яхта, която му нанесе такъв отблъскващ удар, че превърна неговия удобен малък свят в ужас. Той беше учуден и от отличната тактика на съпротива. Хората му бяха извън строя. Адмиралът разбираше, че е обречен да умре. Той усети това, когато от спортната яхта беше изстреляна още една торпедна ракета. Същата попадна точно в машинната зала на неговия кораб, преди да експлодира.