Клайв Къслър
Сахара (42)

40.

Съвещанието при закрити врати в главната квартира на ООН започна в десет часа сутринта и продължи до късно в полунощ. Двадесет и пет водещи световни учени в областта на океанологията и атмосферата, заедно с тридесет биолози, токсиколози и експерти по токсичните замърсявания следяха с подобаващо внимание краткото експозе на Хала Камил. След нея щеше да продължи секретното съвещание с адмирал Сандекър, който щеше да наблегне върху проблемите на най-голямото екологично бедствие.

Сандекър стана и представи на публиката доктор Дарси Чапман, който запозна съвещанието с разрастването на червените приливи и отливи в химичен аспект. След него Руди Гън изнесе данните за токсичното замърсяване, които бе събрал сам във водите на река Нигер. Хирам Йегър запозна присъстващите накратко със сателитните снимки, показващи нарастващите площи на червения прилив и отлив в океана и сравнителната им статистика. Информационната сесия продължи до два часа след обяд. Когато Йегър седна и Сандекър се върна на подиума, настъпи странна тишина на мястото на нормалните протести на учените, които рядко биваха единодушни в теориите и хипотезите си. За щастие дванадесет от тези присъстващи бяха вече запознати с необикновения растеж на червените приливи и отливи и бяха направили собствени публикации по темата. Те си избраха говорител, който съобщаваше откритията, подкрепящи резултатите, събрани от хората на НЮМА. Малцината, отказали да приемат настоящото катастрофално бедствие също бяха тук и споделяха загрижеността си от изнесеното от Сандекър. Крайната цел на съвещанието бе да се формират комитети и изследователски екипи, които да обединят своите сили и ресурси в обработката на текущата информация, с цел да се намери решение на този тревожен проблем.

Въпреки че знаеше, че това е неуместно оправдание, Хала Камил се върна на подиума и помоли учените да не говорят пред представителите на масмедиите по проблема, докато ситуацията не бъде овладяна и контролирана. Последното нещо, от което те се нуждаят, подчерта тя, е да предизвикат световна паника.

Камил закри съвещанието с пожелание до времето на следващата конференция информацията да бъде обработена и да настъпи някакъв прогрес, водещ до вземане на решения. Нямаше обичайни ръкопляскания. Учените се бяха разделили на групи, говорейки си необикновено тихо и ръкомахайки си обясняваха своите гледни точки.

Сандекър се настани уморено в креслото върху подиума. Лицето му беше удължено и морно, но излъчващо сила и воля. Той чувстваше накрая, че е преодолял бариерата и няма повече да се оправдава за случая пред глухи и нечуващи уши.

— Беше великолепно представяне! — каза Хала Камил.

Сандекър се надигна леко от стола си, когато тя седна до него.

— Надявам се това да свърши работа.

Хала кимна и се засмя.

— Вие внушихте на водещите глави и на обикновените учени в областта на океанологията да намерят решение, преди да е станало твърде късно.

— Информирах ги, може би. Но да съм им внушил, е твърде силно.

Тя поклати глава.

— Не сте прав, адмирале. Те всички бързат. Ентусиазмът да открият противодействие е изписан по лицата им.

— Нищо нямаше да се получи, ако не бяхте вие. Само женската интуиция може да разпознае опасността.

— Каквото е ясно за мен, изглежда абсурдно за другите — каза тя спокойно.

— Чувствам се по-добре сега, че дебатът и разискванията свършиха и ние можем да концентрираме усилията си да спрем това нещо.

— Следващият проблем, към който ще се обърнем, е да запазим в тайна дебата и разискванията в това съвещание. Историята може много бързо да стигне до публиката за 48 часа.

— Една инвазия на армия репортери е почти неизбежна — кимна Сандекър. — Учените не са достатъчно твърди, за да си държат устата затворена.

Хала погледна празния сега подиум. Духът на сътрудничество витаеше над всичко, което тя виждаше в Общото събрание. Може би имаше надежда след всичко това за един свят, разделен от толкова много етнически култури и езици.

— Какви са вашите планове сега? — попита тя.

Сандекър отвърна:

— Да измъкна Пит и Джордино от Мали.

— Колко дни изминаха, откакто ги арестуваха в завода за токсични отпадъци?

— Четири.

— Нещо ново за съдбата им?

— Страхувам се, че нищо. Разузнаването ни е слабо в тази част на света и нямам представа къде са отведени.

— Страхувам се, че най-лошото е, ако са попаднали в ръцете на Казим.

Сандекър не можеше да приеме в себе си загубата на Пит и Джордино. Той смени темата.

— Следствието откри ли някакво доказателство за нечиста игра при смъртта на вашия екип от Световната здравна организация?

За момент тя не отговори.

— Те все още изследват останките от самолета — каза тя накрая. — Но представителните доклади сочат, че няма доказателство, че катастрофата е предизвикана от бомба, това е мистерия.

— Не, д-р Хопър и неговите хора са загинали заедно с екипажа на самолета.

— Трудно ми е да повярвам, че Казим не стои зад това.

— Той е човек дявол — каза Хала, лицето й помръкна и стана замислено. — Аз също мисля, че е отговорен. Д-р Хопър трябва да е разкрил нещо около странната болест, разпространена в Мали — нещо, което Казим не е разрешил да бъде оповестено, специално между чуждите правителства, които му оказват помощ.

— Да се надяваме, че Пит и Джордино ще имат отговорите.

Тя погледна към Сандекър с израз на симпатия в очите си.

— Трябва да се обърнеш към много реалната възможност те да са убити по заповед на Казим.

Умората явно вече беше налегнала Сандекър, но той намери сили да се усмихне.

— Не! — каза той бавно. — Аз никога няма да приема смъртта на Пит, никога, дори да съм го идентифицирал лично. Той се връща от смъртта при всички случаи.

Хала взе ръката на Сандекър в своята.

— Нека се помолим да го направи отново.

 

 

Феликс Верен чакаше на летището Гао, когато Исмаил Йерли слезе по стълбата на самолета.

— Добре дошли отново в Мали! — каза той, подавайки ръка. — Чух, че сте бил тук преди няколко години.

Йерли не се усмихна, поемайки подадената му ръка.

— Извинете, че пристигам късно, но самолетът на Масар Ентърпрайсиз, който изпратиха да ме вземе от Париж, имаше повреда.

— Чух за това. Наредих друг самолет да замине, но вие вече бяхте отпътували с полета на Ер Африк.

— Имам впечатлението, че г-н Масар иска да ме види колкото се може по-бързо.

— Бяхте ли информиран от Бордо за възложената ви задача?

— Запознат съм, разбира се, с неприятните разследвания на ООН и НЮМА, но Бордо само инсинуира, че работата ми може да ме направи близък с генерал Казим и ще го предпазвам от намеса в операциите на Масар.

— Този идиот предизвика цялата проверка по замърсяването. Да се чудиш как световните медии не обелват и дума за това.

— Дали Хопър и неговия екип са мъртви?

— Възможно е да са. Те работят като роби в секретната златна мина на Масар в най-вътрешната част на Сахара.

— А хората от НЮМА?

— Те са заловени и изпратени в мините.

— Тогава вие и г-н Масар държите всичко под контрол.

— Това е причината, заради която г-н Масар ви извика. Да предотвратите повече провали от страна на Казим.

— За къде трябва да тръгна оттук? — попита Йерли.

— До форт Фуро за инструкции от самия Масар. Той е уредил едно представяне пред Казим, славолюбивия и ужасяващия малък човек, който изпитва респект пред разузнаването. Казим е луд по шпионските новели. Той ще приеме възможността да използва вашите услуги, без да знае, че вие ще докладвате всяко негово движение и действие на г-н Масар.

— Колко далече е форт Фуро?

— Два часа полет с хеликоптер. Хайде, ние ще вземем вашия багаж.

Както японците, които ръководят своя бизнес не купуват продукти, произведени от нациите на които продават, Масар също подтикваше френските инженери работници по монтажа да използват френско оборудване и транспорт. Френският хеликоптер „Екюрей“ беше близнак на другия, който Пит разби в река Нигер. Верен вече бе докарал багажа на Йерли и го качи на борда.

Когато той и неправещият впечатление турчин се разположиха в кожените кресла на хеликоптера, стюардът им поднесе ордьовър и шампанско.

— Малко прекаляваме, нали? — попита Йерли. — Винаги ли спускате килим за редовните посетители?

— Нареждания на г-н Масар — отговори смутено Верен. — Той пренебрегва американската практика да се предлагат безалкохолни напитки, бира и ядки. Настоява като французин да демонстрира изтънчен вкус, съобразен с френската култура, в зависимост от статуса на гостите.

Йерли вдигна чашата шампанско.

— За Ив Масар.

— За нашия бос! — каза Верен. — Дано никога не престава неговата щедрост към онези, които са лоялни.

Йерли свали чашата и я поднесе да му я напълнят.

— Някакво възражение за действията ви във форт Фуро от страна на екологичните специалисти?

— Почти никакви. Те приветстват нашия автоматичен, задвижван със слънчева енергия завод, но се страхуват до смърт от изгарянето на токсичните отпадъци открито в атмосферата, въпреки че сме в сърцето на пустинята.

Йерли изучаваше мехурчетата в чашата шампанско.

— Вие сте убедени, че тайната на форт Фуро е все още опазена? Какво ще стане, ако европейските и американските държави научат за същността на вашата работа?

Верен се засмя.

— Шегувате ли се? Повечето от страните в индустриалния свят са твърде доволни от това, че не се вдига шум за индустриалните им отпадъци и унищожаването им не е публично достояние. Административните власти и бизнес изпълнителите на ядрени и химични инсталации навсякъде по света ни дават своето одобрение.

— Те знаят ли? — попита изненадан Йерли.

Верен го погледна с учудена усмивка.

— А кои, мислите, са клиентите на Масар?