Клайв Къслър
Сахара (37)

35.

Президентът гледаше през бюрото си в овалния кабинет към Сандекър.

— Защо не бях уведомен за това по-рано?

— Аз информирах, че това е точка с по-малка важност, за да не наруша официалната ви програма от срещи.

Президентът хвърли поглед към шефа на канцеларията на Белия дом Ърл Уиловър.

— Истина ли е?

Плешив, очилат, около петдесетгодишен, с широки червени мустаци, той се размърда от стола си, наведе се напред и погледна към Сандекър.

— Аз изпратих теорията за червения прилив и отлив в националния научен съвет. Те не са съгласни, че това е световно разпространено бедствие.

— Тогава как ще обяснят невероятния растеж, който е обхванал средата на Атлантическия океан?

Уиловър отвърна спокойно на президентския поглед.

— Уважаваните учени океанолози вярват, че растежът е временен и червеният прилив и отлив скоро ще започне да се прибира в нормалното си състояние от миналото.

Уиловър защитаваше интересите на държавните служители, както Хораций изправен срещу настъпващия въоръжен етрусец, е бранил моста към Рим. Някои се прехвърляха в овалния кабинет, някои се спасяваха от гнева на Уиловър, ако бяха просрочили срещата си или имаха смелостта да не се съгласят с президента и да спорят върху политиката. Това минаваше без коментар — почти всеки член на Конгреса ненавиждаше чиновниците си.

Президентът се загледа в сателитните снимки на Атлантика поставени на бюрото му.

— Струва ми се много ясно, че това не е феномен за подценяване.

— Оставен на своите собствени причинители, червеният прилив и отлив нормално ще изчезне — обясни Сандекър, — но върху западния бряг на Африка той се причинява от синтетична аминокиселина и кобалт, които стимулират растежа му в невероятни пропорции.

Президентът, бивш сенатор от Монтана, се чувстваше по-добре в къщи седнал върху седлото, отколкото зад бюро. Той беше висок и приведен, говореше с мек тембър и имаше изразителни сини очи. Обръщаше се към всеки мъж с „Господине“ и към всяка жена с „Мадам“. Когато напуснеше Вашингтон, той щеше отново да управлява ранчото си, разположено недалеч от Кастър, близо до река Йелоустоун.

— Ако този проблем е сериозен, както казвате, целият свят е изправен пред риск.

— Ако нещо сме успели да определим със сигурност, това е потенциалната опасност — каза Сандекър. — Нашите компютърни експерти ежедневно следят степента на разрастване. В случай, че не може да се справим и да спрем растежа на червения прилив и отлив, целият живот, който познаваме на земята, ще умре от липса на кислород в атмосферата най-късно до следващата година, а вероятно и по-рано. Океаните ще умрат до пролетта.

— Това е смешно — възрази Уиловър. — Съжалявам, генерале, но това е класически пример от приказката за малкото пиле, което искало да се качи на небето и паднало.

Сандекър изгледа Уиловър кръвнишки.

— Аз не съм малкото пиле и настъпващата опасност е твърде реална. Ние не говорим за потенциалните рискове от озоновата дупка и нейния ефект върху рака на кожата, познат от две столетия, нито за геоложки катастрофи, падащи метеори върху планетата, които предизвикват катаклизъм. Докато не се спре растежа на червения прилив и отлив и това не стане бързо, ние ще унищожаваме кислорода от атмосферата и ще причиним пълно унищожение на всяка жива твар върху лицето на земята.

— Вие рисувате забавна картина, генерале — каза президентът, — тя е завършена, но ми е невъзможно да си я представя нагледно.

— Нека ви обясня по този начин, господин президент. Ако сега ви преизберат, вие няма да можете да довършите мандата си. Нито пък ще имате заместник, тъй като няма да има избиратели.

Уиловър не обърна внимание на това.

— Хайде, адмирале, защо не напишете всичко това на един лист и не тръгнете да го разнасяте, обяснявайки, че светът свършва в полунощ, ако не се справим с някакви си микроскопични организми, които ни отнемат кислорода и ни заплашват със смърт до края на следващата година.

— Фактите говорят сами за себе си — каза Сандекър разпалено.

— Апокалипсисът, който вещаете, не е нищо повече от паника — отговори Уиловър. — Дори и ако сте прав, нашите учени ще имат достатъчно време да намерят решение.

— Ние нямаме време. Разрешете да ви представя малка илюстрация на гореказаното в опростен вид. Представете си, че червеният прилив и отлив може да се удвоява от само себе си всяка седмица. Ако следва този порядък, той ще покрие всеки квадратен километър от световния океан за сто седмици. Ако историята се повтори, световните правителства ще решат да избутат проблема встрани, докато океанът е засегнат наполовина. Едва тогава те ще изработят спешна програма в някой институт, за да елиминират червения прилив и отлив. Въпросът ми към вас, господин президент, и към вас, господин Уиловър, е през коя седмица Световният океан ще бъде обхванат от червения прилив и отлив и колко време ще е необходимо, докато светът бъде предпазен от това бедствие?

Президентът и Уиловър размениха сконфузено погледи.

— Нямам представа.

— Нито пък аз — каза Уиловър.

— Отговорът е, че Световният океан ще бъде обхванат наполовина от това бедствие през деветдесет и деветата седмица и на вас ще ви остане само една седмица за действие.

Президентът осъзна ужасяващата възможност с подобаващ респект.

— Мисля, че и двамата сме на ваша страна, адмирале.

— Червеният прилив и отлив не показва признаци на изчезване — продължи Сандекър. — Сега ние знаем причината. Това е стъпка в правилна посока. Следващият проблем е да спрем източника на замърсяването и след това да потърсим друг компаунд, който ще спира или ограничава този растеж.

— Извинете, господин президент, но ние трябва да прекъснем разговора. Поканени сте на обяд с лидерите на горната и долната камара на Сената.

— Нека почакат — каза президентът с тон, нетърпящ възражение. — Имате ли представа откъде идва източникът на замърсяването, адмирале?

Сандекър поклати глава.

— Не още. Но подозираме, че той изтича под земята в река Нигер от френски завод за слънчева детоксификация в Сахара.

— Как може да бъдем сигурни?

— Моят директор по специалните проекти и неговата дясна ръка сега се намират във форт Фуро.

— Имате ли връзка с тях?

Сандекър се смути.

— Не. Не съвсем.

— Откъде тогава знаете това? — притисна го Уиловър.

— Снимките от разузнавателния спътник ги идентифицираха, че те са проникнали в завода за унищожаване на опасни промишлени отпадъци.

— Вашият директор по специални проекти — попита президентът, — това не е ли Дърк Пит?

— Да, и Ал Джордино.

Президентът направи пауза за момент, сякаш си спомняше нещо. След това се усмихна.

— Пит беше човекът, който ни спаси от Кайтен, когато ни заплашиха да ни взривят с бомба.

— Той самият.

— А дали не е замесен в потопяването на два бойни кораба на бенинския флот в река Нигер? — попита Уиловър.

— Да, но вината е моя — отвърна Сандекър. — Тъй като на моите тревоги не бе обърнато внимание и не получих разбиране от вас или Пентагона, аз изпратих Пит и двама от най-добрите мъже на НЮМА в река Нигер, за да установят източника на замърсяване и самия замърсител.

— Вие сте наредили неодобрена от властите операция, без разрешение, в чужда страна — експлодира Уиловър.

— Убедих също така Хала Камил да ми предостави отряда за бързо реагиране на ООН, който да влезе в Мали и да прибере моя главен учен и неговите данни невредими.

— Могли сте да рискувате нашата политика към Африка.

— Не зная, че имате такава! — атакува Сандекър, без да се плаши от Уиловър.

— Вие сте погазили всички правила, адмирале! Това може да ви струва кариерата.

Сандекър не беше от тези, които избягват борбата.

— Аз изпълнявам дълга си към Бога, страната и президента, Уиловър, и няма защо да се грижите за моята кариера.

— Господа — прекъсна ги президентът, — господа. — Студенината на лицето му беше по-скоро театрална, отколкото показваща гняв. Той тайно се радваше, че вижда своите помощници и членове на кабинета да дискутират. — Не желая да виждам по-нататъшни търкания между вас. Убеден съм, че виждаме реалността на проблемите и е по-добре да работим заедно за общото им решаване.

Уиловър отвърна с разочарование:

— Разбира се, ще следвам вашата инструкция.

— Тъй като няма да ми се наложи да викам повече, за да бъда чут и разбран — каза Сандекър спокойно, — и ще мога да получа подкрепа за моите начинания, вие няма да имате повече проблеми с мен.

— Какво ще ни посъветвате да направим? — попита президентът.

— Моите учени от НЮМА работят по откриването на контра активен химикал, който или ще неутрализира, или ще убие червения прилив и отлив, без да наруши екологичния баланс на океана. Ако Пит докаже, че замърсяването действително идва от форт Фуро, оставям на вас, господин президент, да използвате всички средства, които са във вашата власт, за да унищожим този обект.

След известна пауза Уиловър каза спокойно:

— Въпреки блестящите перспективи, издигащи в момента адмирала на пиедестал, няма да бъде проста работа да изчезне една инсталация, струваща стотици милиони долара и засягаща френските бизнес интереси в една суверенна държава като Мали.

— Ние бихме могли да имаме някакво солидно обяснение, за да го направим — отвърна президентът с разбиране, — ако аз наредя на военновъздушните сили да изравнят завода със земята.

— Бъдете предпазлив, господин президент — каза Уиловър. — Нямам нищо против, но ще настъпи брожение във вашата администрация.

Президентът се обърна към Сандекър.

— Какво правят учените в другите страни? Наясно ли са с проблема?

— Не в цялата му сложност — отговори адмиралът, — не още.

— Какво показва разследването ви?

— Преди двадесет дни един от експертите океанолози на НЮМА установи необикновено широка площ на червен прилив и отлив върху снимките, получени от камерите на нашия геостат, и започна да изследва неговия растеж. Установил невероятната му скорост на увеличаване, той веднага ме уведоми. След старателно проучване взех решение да не го съобщаваме публично, за да може да държим нещата под контрол.

— Вие нямате право да държите такива неща в собствените си ръце — констатира Уиловър.

Сандекър отвърна ледено:

— Официален Вашингтон остана глух за моите тревоги. Разбрах, че нямам друг изход, освен да действам сам.

— Какви стъпки за незабавно действие предлагате? — попита президентът.

— За момента може да направим малко, но ще продължим със събирането на данни. Генералният секретар Хала Камил възнамерява да свика специално съвещание при закрити врати на водещите световни океанографи в главната квартира на ООН в Ню Йорк. Тя ме покани да изясня ситуацията и да организирам международен комитет, в който учени по проблемите на морето да координират получените резултати и постъпващите данни, докато открият необходимото решение.

— Солидарен съм с вас, адмирале. Моля, дръжте ме в течение за развитието на нещата по всяко време на денонощието.

След това президентът се обърна към Уиловър:

— Вие по-добре предупредете Дъг Оутс от Държавния департамент и съвета по национална отбрана. Ако се докаже, че форт Фуро е източникът на това замърсяване и ако в бъдеще не получим съгласие от засегнатите страни, ние ще трябва да действаме и сами да унищожим това място.

Уиловър се изправи на крака.

— Господин президент, настоятелно ви съветвам да проявим търпение. Убеден съм, че съществува замърсяване на океана, или както искате го наречете, и това ще надделее при вземането на решение, но искам да се съобразявате с мнението на учените, което аз уважавам.

— Вярвам на адмирал Сандекър — каза президентът, гледайки Уиловър. — През годините, които съм във Вашингтон, го познавам като човек, който винаги казва истината.

— Благодаря господин президент — каза Сандекър, — има още един проблем, изискващ вашето внимание.

— Да.

— Както споменах, Пит и неговата дясна ръка Ал Джордино са проникнали във форт Фуро. В случай, че бъдат заловени от малийците или френската охрана, това ще бъде основното, което ще позволи да се намесим за спасяването им и да получим информацията, която те вероятно са събрали.

— Моля, господин президент — намеси се Уиловър. — Ще стане голям политически скандал, ако изпратим специалните части или отряда „Делта“ в пустинята с такава опасна мисия в случай, че изтече информация в средствата за масово осведомяване.

Президентът отговори замислено:

— Съгласен съм с Ърл по този въпрос. Съжалявам, адмирале, но ще трябва да мислим за друга възможност за спасяване на вашите хора.

— Не казахте ли, че отрядът на ООН е спасил вашия човек, открил данните за замърсяването на река Нигер? — попита Уиловър.

— Хала Камил прояви пълно разбиране на ситуацията, нареждайки на отряда за бързо реагиране към ООН да изпълни тази мисия.

— Тогава вие ще трябва да я убедите отново да го използва, ако Пит и Джордино са заловени.

— Бог знае, че се разпъвам на кръст — каза президентът, — дали да изпратя американци в пустинята срещу хора от френска националност.

Лицето на Сандекър изрази разочарование.

— Съмнявам се дали ще мога да я убедя да изпрати отряда обратно за втори път.

— Аз ще й отправя лична молба — обеща президентът.

Уиловър беше рязък.

— Не може да стане всичко, както го искаш, адмирале.

Сандекър махна уморено. Ужасните последствия от растежа на червения прилив и отлив още не бяха обхванали всичко. Мисията му ставаше все по-войнствена всеки изминал час. Той стоеше и гледаше президента и Уиловър. Гласът му звучеше леденостудено.

— Гответе се за най-лошото, защото ако ние не спрем това бедствие, стигнало до северния Атлантик и разпростиращо се в Пасифика и Индийския океан, умирането ни е сигурно.

След това Сандекър се обърна и спокойно напусна Овалния кабинет.

 

 

Том Грийцуолд седеше в кабинета си и компютърът разчиташе изображенията, получени от разузнавателния спътник „Пирамида“. Чрез различните команди той се стремеше да се върне към сектора Сахара, където беше открил колата на Пит и Джордино. Никой не му беше дал разрешение, но откакто беше в състояние да изпраща спътника за наблюдение на Украинската гражданска война или в други част на света, нямаше кой да го спре.

Единствен, който се интересуваше от снимките за войната, беше вицепрезидентът. Съветът за национална отбрана при президентството се интересуваше повече от строящите се секретни ядрени обекти в Япония.

Поради тези причини Грийцуолд беше спокоен и затова си позволяваше да нарушава заповедите. Той искаше да получи ясни снимки на двамата мъже, които беше открил по-рано в момента на качването им във влака, за да влязат в завода. Използвайки „Пирамида“ можеше сега да извърши точна идентификация. Анализите му разкриха трагичния развой на събитията. Видя двамата мъже, водени от охраната, да се качват в хеликоптер. Беше малко изненадан. Грийцуолд ги позна лесно, тъй като Чип Уебстър от НЮМА му бе дал снимките им. Изображенията, получени от стотици километри в космоса, ясно свидетелстваха за залавянето на Пит и Джордино. Грийцуолд се отмести от монитора и набра телефона, поставен върху бюрото му. След две позвънявания Чип Уебстър се обади.

— Ало.

— Чип, аз съм Том Грийцуолд.

— Какво ново имаш за мен, Том?

— Лоши новини. Вашите хора са заловени.

— Не е това, което исках да чуя — каза Уебстър. — По дяволите!

— Получих отлично изображение и видях, че ги качват на един хеликоптер, оковани във вериги и придружени от дузина въоръжена охрана.

— Успя ли да определиш посоката? — попита Уебстър.

— Връзката със спътника пропадна минута, след като те бяха качени. Предполагам, на североизток.

— По-навътре в пустинята?

— Изглежда, да — отговори Грийцуолд. — Но не мога да кажа с точност.

— На адмирал Сандекър няма да му хареса този обрат на събитията.

— Съгласен съм с теб — каза Грийцуолд. — Ако хвана още нещо, ще ти се обадя допълнително.

— Благодаря, Том. Задължен съм ти много.

Грийцуолд остави слушалката и се загледа в изображението на монитора. Бедни копелета, мърмореше си той, не бих искал да съм на ваше място.