Клайв Къслър
Сахара (13)

11.

Пит погледна Сандекър, не беше сигурен дали го беше чул добре.

— Денят на Страшния съд. Адмирале, разбрах ли ви правилно?

— Аз не говоря на шапката си — отговори Сандекър. — Морето от западна Африка нататък умира и морът се разпространява заради някакъв непознат замърсител. Ситуацията се развива динамично във верижна реакция с потенциал, който унищожава всеки отделен жив вид на морския свят.

— Това може да доведе до необратима промяна на климата на земята — каза Гън.

— Последното нещо, за което ще се тревожим — отбеляза Сандекър. — Крайният резултат е в постепенното измиране на всички форми на живот върху земята, което включва и нас самите.

Гън подхвърли с укор:

— Не пресилвайте нещата.

— Пресилвам нещата — прекъсна го Сандекър кисело, — същите приказки, които кретените в Конгреса ми отправят, когато изразявам тревогите си, когато пледирам да се проучи и реши проблемът внимателно. Те са повече загрижени да запазят устоите на собствената си власт и ще обещаят и луната на електората си, за да бъдат преизбрани.

Да потънеш от срам от техните дребни боричкания да отстояват популярни мерки заради собствения си престиж и в същото време да водят нацията към банкрут. Двупартийната система се превръща в стагниращо блато за измамни и престъпни обещания. Също като комунизма, най-големият експеримент на демокрацията (да не говорим, че комунизмът сам по себе си е илюзорна представа на лумпенизираното човечество за демокрация), който рухна от корупцията. Кой ще поеме отговорността пред хората, ако океаните загинат? Добре, за бога. Аз… Дори да ме разпънат на кръста, ще се боря за тяхното спасение.

Очите на Сандекър излъчваха горчивина. Пит бе зашеметен от дълбочината на неговите чувства. Това бе странно за неговия характер.

— Опасни промишлени отпадъци се изхвърлят в почти всяка река на света — произнесе спокойно Пит, връщайки дискусията към началото. — Какво е особеното в замърсяването на Нигер?

— Особеното е това, че се установява един феномен, най-общо казано, при който приливите и отливите стават червени и се репродуцират във все по-застрашителни размери.

— „… омайната вода блести огряна

спокойна, аленочервена…“

— цитира Пит.

Сандекър хвърли поглед към Гън и след това фокусира Пит.

— Вие улучихте посланието.

— Но не и връзката — отбеляза Пит.

— Вие, господа, всички сте водолази — каза Чапман, — така че вероятно знаете, че червеният прилив и отлив се получава от микроскопични образувания, наречени динофлагелати — микроорганизми, които съдържат червен пигмент, оцветяващ водата в червеникавокафяв цвят, когато се размножават и плават на големи маси в океана.

Чапман натисна бутона за смяна на картината на екрана и продължи лекцията си. Появи се изображение на странно изглеждащ микроорганизъм.

— Червените приливи и отливи са били описани още в древността от Моисей, най-общо казано, превръща водите на Нил в кръв. Омир и Чикеро също споменават червен цъфтеж в морето, както прави и Дарвин по време на своето пътуване на борда на „Бийгъл“. Нашествия в ново време се получават из целия свят. Последният случай дойде в Западния бряг на Мексико — водата там е станала лигава и отровна. Образуваният червен прилив и отлив причинил смъртта буквално на милиарди риби, раци и костенурки. Дори малките раковини са били умъртвени. На една площ от 200 мили са били принудени да затворят плажовете. Стотици местни жители и туристи са се натровили, а някои и починали от ядене на риба, замърсена от вид смъртоносно токсични динофлагелати.

— Спускал съм се с леководолазен апарат при червен прилив и отлив — каза Пит, — но не съм установявал признаци на заболяване.

— За щастие, вие сте влизали във водата при една от многото безвредни разновидности на явлението — поясни Чапман, — но скоро бе открит един мутантен вид, който продуцира най-смъртоносните биологични токсини, които някога сме познавали. При контакт с него изчезва всякакъв морски живот. Няколко грама от този вид, ако евентуално бъдат консумирани, са в състояние да изпратят всеки от нас на оня свят.

— Толкова ли е силен?

Чапман отвърна:

— Да, изключително силен. Ако пък не бъде достатъчно силен, тогава става нещо невероятно.

— При втория случай — продължи Сандекър, — малките твари се самоизяждат в един разгулен морски канибализъм, което пък от своя страна води до драстичното намаляване на количеството на кислорода във водата и предизвиква задушаване на оцеляла риба и водорасло.

— Става дори по-лошо — допълни Чапман, — седемдесет процента от целия нов кислород се получава от диатоми, тънки растителни форми, подобни на водораслите, които живеят в морето. Всички вие знаете същността на фотосинтезата още от училище. Задушаващата токсичност на динофлагелатите, когато те растат на групи и цъфтят в червения прилив и отлив, убива диатомите. Няма диатоми, няма кислород. Трагедията е, че ние приемаме количеството кислород за гарантирано и никога не мислим за плъзгавото неравновесие на това количество, създавано от растенията, което превръщаме във въглероден двуокис, а това може да се окаже последната ни въздишка.

— Не съществува ли възможност малките морски товари да не се самоизяждат? — попита Джордино.

Чапман поклати глава.

— Загубите при тях са десет смъртни случая към едно раждане.

— Евентуално не спада ли нивото на прилива и отлива и той не се ли разсейва? — заинтригува се Гън. — Трябва напълно да изчезва, когато по-хладните водни потоци влязат в съприкосновение с динофлагелатите.

Сандекър допълни:

— За съжаление, нещата не се осъществяват при нормални условия. Мутиращият микроорганизъм, с който се занимавам, изглежда имунизиран към промените в температурата на водата.

— Това означава ли, че няма надежда да се спре червеният прилив и отлив? Нима в такъв случай Африка ще загине и изчезне?

— Не, ако той изчезне от само себе си — отговори Чапман.

— Като безбройно клониращи франкенщайновци, динофлагелатите се репродуцират с астрономически цифри. Първоначално от няколко хиляди на галон вода, те достигат почти милиарди. Един растеж, който никога досега не е забелязван. И това прави в момента тяхното размножаване неуправляемо.

— Някаква теория върху причините, предизвикали тази мутация в червения прилив и отлив? — попита Пит.

— Причинителят засега е неизвестен. Но ние сме уверени, че това е някакъв вид замърсител, изпускан в река Нигер, който мутира динофлагелатите, които се намират в морската вода, и възбужда техния репродукционен цикъл.

— Подобно на атлет, който взема стероиди — забеляза уместно Джордино.

— Или афродизиак — вметна Гън.

— Или стимулиращи таблетки — подхвърли Пит.

— Ако този червен прилив и отлив се движи неконтролируемо и се разпространи из океана, той ще покрие като огромна пелена от токсични динофлагелати — обясняваше Чапман — цялото световно количество кислород, като го снижи до твърде ниско равнище за поддържане на живота.

— Вие сте написали твърде безжалостен сценарий за апокалипсис, д-р Чапман! — каза Гън.

— Разказ на ужаса би могъл да се напише по-подходящо — добави в същия дух Пит.

— А не би ли могло такива динофлагелати да се унищожат с химикали? — внимателно подхвърли Джордино.

— С пестицид — уточни Чапман. — Честно казано, това може да влоши нещата. По-добре е да се отстрани първоизточника възможно най-бързо.

— В какъв срок предвиждате това бедствие? — попита Пит Чапман.

— Ако смъртоносният поток на замърсяването на морето не може да бъде спрян до следващите четири месеца, ще стане твърде късно. Задушаването на планктона в океана ще излезе извън контрол. Хранителната среда във водата също ще бъде унищожена поради самоизяждането на микроорганизмите, предизвикано най-вероятно от абсорбираната силно химична отрова от водите на река Нигер. — Той спря да говори, за да включи екрана и покаже друга цветна графика.

Джордино подхвърли скептично:

— Почти невъзможно е да се възприеме мъртъв свят поради загуба на кислород.

Пит стана и се доближи до екрана, изучавайки студените цифри, които отчитаха изминалото време на човечеството. След това се обърна и погледна Сандекър.

— И така, защо, по дяволите, настоявате Ал, Руди и аз да плаваме заедно по Нигер с изследователски кораб, да анализираме водните проби, за да установим източника на замърсяването, който предизвиква червеният прилив и отлив?

Сандекър уточни:

— Налага се. Междувременно ние от НЮМА ще работим върху откриването на субстанция, която да неутрализира червените приливи и отливи.

Пит направи няколко крачки към стената и започна да изучава картата на река Нигер.

— А ако не открием първоизточника в Нигерия?

— Тогава ще продължавате да търсите докато го откриете. Пряко през Нигерия на североизток, където реката разделя държавите Бенин и Нигер, а след това — в Мали.

— Ако се наложи… — каза Сандекър.

— Каква е политическата обстановка в тези страни? — попита Пит.

— Трябва да подчертая, че е леко нестабилна.

— Какво разбираш под „леко нестабилна“? — попита Пит скептично.

— Нигерия — започна Сандекър — е най-голямата африканска нация, състояща се от 120 милиона, и е след процес на рязка промяна. Новото демократично правителство беше свалено от военните преди месец. Тези, които извършиха преврата, са двадесетгодишни, без опит и знания в управлението. Вътре страната е разяждана от обичайните етнически конфликти и вражди между мюсюлмани и християни. Опозицията се състои от посредствени държавни чиновници, потънали в корупция.

— Звучи като място за наслади — забеляза Джордино. — Не мога да очаквам мирис на барут.

Сандекър го прекъсна.

— Народна република Бенин е диктаторска държава, управлявана с терор. Президент е Ахмед Тигури. От другата страна на реката, в Нигер, държавният глава е протеже на либийския лидер Муамар Кадафи, който управлява държавните уранови мини. Въоръжени партизански нападения между враждуващи групировки има почти навсякъде. Предлагам ви да държите курс по средата на реката, когато преминаването тази територия.

— А Мали? — подхвърли нетърпеливо Пит.

— Президентът Тахир е разбран и разумен човек, но той е свързан с генерал Затеб Казим, който е начело на тричленен Върховен военен съвет и фактически по този начин управлява държавата. Казим е много властна фигура, която налага скрита диктатура зад гърба на едно честно правителство.

Пит и Джордино се изсмяха цинично, като клатеха глави.

— Вие двамата да нямате проблеми? — направи се, че не разбира Сандекър.

— Едно приятно пътуване по река Нигер, а? — бавно повтаряше думите на Сандекър Пит. — Всичко, което ние имаме да вършим, е да пропътуваме почти 1000 километра по течението на реката, която оказва се, е обградена с кръвожадни разбойници, скрити в храстите край брега; добре въоръжени патрулни кораби могат да ни спрат, арестуват и екзекутират като шпиони и всичко това, докато си правим пробите и изследваме химичния състав на водата. Чиста екзотика. Никакви проблеми, адмирале, никакви проблеми въобще, ако това не е самоубийството.

— Да! — каза Сандекър съчувствено. — Това може да изглежда и по този начин, но с малко късмет могат да се избегнат всички неудобства.

— Да чакам да ми падне главата е повече от неудобство.

— Какво мислите за ползването на сателитните сензори? — попита Гън.

— Не могат да бъдат ефикасни, тъй като не работят достатъчно прецизно! — отговори Чапман.

— А какво ще кажете за нисколетящ реактивен самолет? — предложи Джордино.

Чапман поклати глава.

— Също несигурно. Драгажните сензори при свръхзвукова скорост не работят във водата. Знам това от личен опит.

— Има прекрасно обзаведена лаборатория на борда на „Саундър“ — каза Пит. — Защо не го закотвим в делтата на реката, за да установим поне вида и равнището на замърсяване?

— Опитахме се — отговори Чапман. — Но един нигерийски патрулен кораб ни върна, преди да достигнем на 100 километра от нея. Твърде далече е, за да могат да се правят точни анализи.

— Проектът може да се осъществи само с добре екипиран малък плавателен съд — каза Сандекър, — такъв може да премине през обичайните препятствия и неспокойни води. Няма друг начин.

— Нашият Държавен департамент направи ли опит да помоли тези държави да разрешат на един изследователски екип да проучи реката до основи, тъй като ще спаси милиарди живи същества? — попита Гън.

— Пряк контакт беше опитан. Но нигерийците и малийците не отговориха на апела. Авторитетни учени пристигнаха в Западна Африка, за да обяснят ситуацията. Африканските лидери не повярваха на доводите им, дори се изсмяха. В действителност вие не можете да им се сърдите. Манталитетът им е доста примитивен. Те не могат да виждат нещата в по-едър план.

Пит подхвърли:

— И така, вие мислите, че една тайна операция остава единственият шанс да установим източника на замърсяване.

— Да — отвърна Сандекър.

— Надявам се, че имате план как да преодолеем трудности, които евентуално ще възникнат.

— Разбира се, че имам план.

— Разрешено ли ни е да узнаем точно по какъв начин трябва да действаме, за да открием източника на замърсяване? И как ще останем живи? — постави въпроса Гън.

— Това не е тайна — каза уверено Сандекър. — Вашето присъствие ще бъде оповестено като работно посещение на трима съветници на богати френски индустриалци, които търсят поле за инвестиции в Западна Африка.

— Това ли е всичко? — възрази Пит. — Вашият план?

— Да, и считам, че е добър — потвърди Сандекър.

— Това е лудост! Няма да тръгна.

— Аз също! — отсече Джордино. — Приличам на французин, колкото Ал Капоне на почтен гражданин.

— Нито пък аз! — добави Гън.

— Естествено, не в един бавен, невъоръжен плавателен съд — уточни Пит.

— Оставете на мен тази задача! — изслушвайки всички, каза Сандекър. — Забравих да ви съобщя за най-хубавата част от моя план. Яхтата. Когато видите яхтата, аз ви гарантирам — ще оставите всичките си съмнения настрани и ще промените мненията си.