Чарлс Пърси Сноу
Лустро (18)

XVIII

Сутринта Кейт беше казала на Хъмфри, че доктор Периман има нужда от съвет. Само няколко часа по-късно Хъмфри се досети какво би могло да тревожи лекаря. По телефона му се обади Франк Брайърс — приятелски настроен, енергичен, деловит.

— Отбийте се при нас по някое време, ако не сте много зает. Тук възникна един дребен въпрос, не си струва да говорим за това, но може би вие сте по-осведомен от мене. Все пак бих искал да дойдете да видите как сме се настанили.

Голямо удоволствие ли е да гледаш как в някоя чужда служба кипи работа? Първите минути след като влезе в Кабинета, Хъмфри се почувствува отчужден, странно смутен, сякаш го измъчваше неловкост, от каквато обикновено не страдаше. Брайърс седеше по риза, с грижливо навити ръкави; силните мускули на ръцете му и широките китки привличаха погледа. На бюрото му имаше цяла редица телефони. Той държеше до ухото си слушалката на единия от тях, снабден с устройство срещу подслушване. По стените висяха карти на югозападната част на Лондон, осеяни с червени кръгчета и стрелки.

В Кабинета влезе инспектор Бейл, почтителен и благоразумен, какъвто се бе показал и преди.

— Изглежда добро момче — каза Хъмфри, след като Бейл тактично ги остави сами.

— Точно такъв е — весело се усмихна Брайърс. Облегна се на стола и с широк жест посочи стаята. — Е, това вече е нещо друго, нали? Значи сериозно сме се захванали с работа. — И се разсмя мрачно и подигравателно. — Не че това е довело до някаква промяна.

— Така ли?

— А вие какво очаквахте! — Брайърс зададе въпроса си небрежно, между другото, сякаш само за да поддържа разговора, но гледаше съсредоточено, така че думите му едва ли бяха изречени между другото.

Хъмфри отговори:

— Това е ваша работа, а не моя. Аз смятах, че ще отнеме известно време.

— А може би вече отнема прекалено много време. — Брайърс отново се изсмя. — Сега ще ви разкажа какво сме направили.

Хъмфри си помисли, че Брайърс се държи също като голям бизнесмен по време на преговори. Вероятно в даден момент ще заговори по същество — ако изобщо има да каже нещо съществено, но в това, както и преди, Хъмфри не се съмняваше. Въпреки всичко, първо — церемонията.

От време на време в Кабинета влизаха полицаи, задаваха се въпроси, даваха се кратки нареждания с приятелски тон — Брайърс беше в добри отношения с подчинените си, — после разговорът продължаваше. Неговите момчета (това общо определение включваше и жени) били посетили седемстотин петдесет и седем къщи в продължение на петнадесет дни. Такава била цифрата от предната вечер. Може би предстоели още много посещения. Някои къщи били посетени няколко пъти. Обиколили местните пивници и кръчми. Говорили с всички престъпници, за които имали сведени, и по край тях открили и други.

— От години насам не сме залавяли толкова престъпници в първи и трети югозападен район, колкото сега. Един ден може да се окаже и полезно. Полезно, но не за тях, разбира се. Обаче всичко това е дребна работа, капка в морето.

Хъмфри нито за миг не повярва, че Брайърс споделя най-голямата си тревога. Въпреки всичко това беше част от задължителната работа.

Брайърс не бе нито уморен, нито обезверен. Бейл още веднъж прекъсна разговора им. Хъмфри вече не се чувствуваше изолиран. Ако си водил активен живот, изпитваш задоволство, като наблюдаваш как хората се потапят в работата си, независимо каква е тя. Това беше една утеха, дребна, но все пак утеха сред хаоса, абсурда, студенината. Хъмфри бе съхранил любопитството си. Би било интересно да отиде с някои от тези полицаи и да види как върви разследването. Да чуе отговора на въпросите, които донякъде можеше да си представи: кой къде е бил, какво е правил час по час; показания на роднини, на жени, сравняване на показанията. Никакво съкращаване на процедурите, а масови проверки, анонимни, колективни действия. Отделните личности се обезличават в полицейския апарат. Има твърде много хора. Тълпата е твърде голяма. Обществото е безименно, но все пак от отделните разпити понякога може да изплува едно конкретно име.

— Извършили сте много системна работа — забеляза Хъмфри.

— Че какво друго можете да очаквате?

— В моята стара служба никога нямаше такива възможности — усмихна се Хъмфри. — Не бихме могли да предприемем такова разследване.

Независимо че изпитваше голяма професионална гордост, Брайърс гледаше реално на нещата.

— Понякога нищо не научаваме. Ежедневните операции не винаги са от полза.

— Аз бих искал да наблюдавам само един ден работата на някои от вашите момчета.

Брайърс отговори незабавно и категорично:

— Много е опасно, Хъмфри. Ако са по следите на някой изпечен престъпник и след време го заловят, и някой също така изпечен адвокат се заеме със защитата му, ще се хванат за вас. Вмешателство на външно лице. Ще разберат с какво сте се занимавали. Ще ви обявят за шпионин. Не можем да рискуваме такова нещо.

Хъмфри кимна.

— Но с удоволствие ще ви покажа няколко протокола от разпитите — предложи Брайърс. — Въпроси, отговори. Ще понаучите нещо. Когато постъпих в полицията, едно ме изненада най-много — около деветдесет процента от нашите съграждани не се изразяват добре. И то не само когато са уплашени, което е обяснимо. Но и когато се разприказват. — И тогава Брайърс каза: — Впрочем този лекар, доктор Периман, той се изразява добре, нали? Познавате ли го?

Най-сетне: значи тези думи беше чакал Хъмфри, но те не прозвучаха толкова зловещо, колкото бе предполагал. Темата бе неутрална.

Хъмфри изказа неутрално мнение. Пациентите хвалели Периман. Бил в крак с времето, съвестен лекар, добър диагностик. Що се отнася до неговото лично мнение, Хъмфри смятал, че докторът е интелигентен, но не е симпатичен. Докато говореше, Хъмфри си даде сметка, че в думите му се прокрадва неприязън — неведнъж бе забелязвал, че Кейт отделя прекалено голямо внимание на този човек.

Брайърс сякаш се съгласи с него. Каза, че получили сведения от болницата, където Периман е стажувал. Бил един от отличните студенти. Не можели да разберат защо практикува като общ лекар.

— И какъв е смисълът на всичко това? — попита Хъмфри.

— Никакъв. Не е ясно. Просто има нещо странно и това е всичко. Но в нашата професия не е разумно да се подминават странните неща. Нали знаете, че старата дама е държала в дома си пари в банкноти. Плащала е с тях сметките си, почти всички сметки, а те не са били чак толкова много. Прав бяхте, когато казахте, че е била крайно пестелива. Освен това е записвала номера на всяка банкнота, която е притежавала. Записвала е внимателно и старателно в тефтерчето си. Ние знаем номерата на всички банкноти, които са били в дома й, когато са я убили. Името на банката й е „Кутс“. Но нито една от банкнотите, които са се намирали в дома й онази нощ, не е пусната в обращение. Проверили сме всички магазини в столицата. Нищо. Но излязоха наяве две банкноти от по десет лири, които е изтеглила преди една година. Номерата им бяха записани в малкото тефтерче за 1975 година и отметнати, което означава, че с тях е платила някаква сметка. След това същите са били използувани да се плати друга сметка. Напълно естествено. Парите са изплатени от доктор Периман. В едно магазинче за вестници на Пимлико Роуд. От години купува вестниците си там. Собствениците го познават добре. Често плаща с банкноти.

— Той не е единственият от тази професия, който постъпва така.

— Разбира се. И понеже не исках да остане нещо неизяснено, извиках го тук. Беше доста смутен, но напълно искрен. Тя винаги му плащала в банкноти. Той не отчитал тези пари. Естествено искал да избегне данъците. Каза същото, което вие току–що казахте — не бил единственият частен лекар, който обичал да му плащат в брой. На старата дама правел тридесет процента отстъпка от обичайната си тарифа. Изглежда, и двамата смятали, че това е много хубаво и удобно, изгодно и за единия, и за другия. — Брайърс продължи: — Разговорът с него беше полезен. Той не е случаен човек. Честно си призна всичко. Смятате ли, че това има някакво значение?

Брайърс, изглежда, смяташе, че има значение. Иначе защо така подробно го осведомяваха. Ако бе станало дума за някои други познати на Хъмфри, той щеше да бъде по-въздържан.

Хъмфри се усмихна саркастично, невесело и каза:

— Едно време си мислех, че по отношение на парите повечето хора са честни. А сега понякога си мисля, че никой не е честен. Като разговаряш с Периман, ще си кажеш, че е благороден човек. И сигурно е така. А за лейди Ашбрук ще си кажеш, че е безсърдечна, но излиза, че е имала благородна душа. И сигурно е така. Това обаче и на двамата не им е попречило безгрижно да участвуват в едно дребно мошеничество. Всички са полудели за пари. О, да, съгласен съм с вас — това има значение.

Брайърс остана доволен и с тържествен глас благодари на Хъмфри, че му е отделил толкова много време. След това не толкова тържествено, но с голямо удоволствие заговори за любовните неволи на един свой служител. Полицаите не били светци: сред тях имало жени, и то млади, някои от които доста отворени. Едно от момчетата загазило, каза Брайърс: тръгнало с едно момиче, а момичето си го бивало и не го пускало. Какви ли не опасности дебнели един следовател. Ето най-пресния пример за това.

Брайърс говореше както едно време, когато беше по-млад. Не пожела да каже на Хъмфри кой е полицаят, нито защо му разказва за него с такова голямо удоволствие.