Чарлс Пърси Сноу
Лустро (10)

X

Няколко минути след като Хъмфри си тръгна, в къщата на лейди Ашбрук влезе главният инспектор Франк Брайърс, началник на отдел в криминалната полиция. Той тихо зададе два въпроса на застаналия пред входа полицай и след това все така тихо даде нарежданията си. Има ли други входове? Има ли полицай пред вратата на градината? Да му се предадат тези нареждания. Никой да не влиза в къщата освен неговите хора и експертите. След това Брайърс огледа ключалката на входната врата, каза, че трябва да се смени, и се качи горе. Придружаваше го младият инспектор Шинглър, който беше седял до него в полицейската кола. На Шинглър бе възложено да ръководи групата за оглед на местопрестъплението.

Самият Брайърс нямаше още четиридесет години. Движеше се неспокойно, с пружинираща походка, излъчваща сила и енергия; беше среден на ръст и с телосложение на професионален футболист — тънък в кръста, с мускулести бедра. Правилните черти на лицето му не правеха впечатление, докато човек не се вгледаше в очите му. Нямаше остър и съсредоточен поглед, какъвто се очаква да бъде погледът на един следовател. Такова нещо човек би открил у Хъмфри Лий въпреки спокойното му държане. Брайърс имаше много ясни, изненадващо тъмносини очи. Такива очи, разположени под красиви вежди, наивните хора очакват да видят у художници или музиканти, но очакванията им рядко се оправдават.

Разследването беше възложено на Брайърс случайно. След първоначалния оглед в полицейския участък решиха, че не бива да губят време. Беше ясно, че убийството на лейди Ашбрук ще се превърне в сензация. Опитаха се да се свържат с главния инспектор на района, но той бе зает с друг случай. Няколко минути по-късно служителите от участъка поискаха помощ от Скотланд Ярд. Оказа се, че в този момент Брайърс е свободен; той имаше подходящ чин, добра репутация и се очакваше да бъде повишен. В девет и двадесет разследването бе вече в ход. Брайърс беше изпратил двама свои сътрудници в районния участък, за да подготвят там кабинета му. Всеки момент щяха да пристигнат фотографите и лаборантите. А също и един от патолозите, към когото Брайърс имаше предпочитания.

Брайърс влезе сам в гостната на лейди Ашбрук.

— Нужни са ми десет минути — тихо каза той на Шинглър и застана неподвижно на около един метър от трупа. Сетивата му бяха изострени. Трупаше впечатления, както бе правил и Хъмфри преди по-малко от два часа. Някои от впечатленията на Брайърс бяха сходни с тези на Хъмфри, но той изучаваше обстановката по-целенасочено и съсредоточено. Не му се случваше за първи път да попадне в стая, преобърната наопаки: на такова място има какво да се види. Някои негови мисли бяха различни от мислите на Хъмфри. Едно подозрение се зараждаше в главата му, но все още не бе се оформило и се таеше дълбоко в съзнанието му.

Той продължи да стои неподвижно, само погледът му шареше из стаята. Тъй като беше далекоглед, различаваше много ясно разпилените на десетина метра пред него предмети, сякаш ги гледаше през увеличително стъкло.

Не си водеше бележки. Не обичаше да си записва нищо на местопроизшествието. Струваше му се, че по този начин впечатленията, които трептят в периферията на съзнанието, се заличават. А може би просто беше малко суетен, тъй като разчиташе на паметта си. Макар че в джоба си носеше диктофон, рядко го използуваше. Предпочиташе да съобщава някои неща на Шинглър, който ги записваше на собствения си касетофон. И бездруго за него снимките бяха най-добрият документален материал.

След малко първите снимки бяха направени. Той постоя сам още една-две минути и повика Шинглър.

— Готови ли сте?

Шинглър влезе с един от фотографите. За първите серии снимки нямаше нужда от указания. Камерата щракаше — никога в миналото лейди Ашбрук не е била снимана толкова често и от толкова различни ъгли, дори и на младини, когато като известна красавица журналистите я бяха открили след една вечеря с Уейлския принц. Щом приключиха с трупа, Брайърс каза на Шинглър какво още трябва да се снима в стаята. Камерата продължи да щрака.

Минаваше десет без десет, когато полицаят пред вратата пропусна в стаята още един човек. Той носеше чанта. Лицето му пламтеше. Първата му работа беше да си съблече сакото и да го хвърли на полицая.

— Много е горещо за такива забавления — каза той с приятен тенор. — Извинявай, че закъснях, Франк.

— Ти винаги закъсняваш.

Всъщност той бе дошъл възможно най-бързо. Това беше Оуън Морган, професор по съдебна медицина, който поради странната неспособност на англосаксонците да измислят оригинални прякори, бе известен като Уелшеца. Беше едър мъж, русокос и кръглолик. Двамата с Брайърс често работеха заедно. Уважаваха се и изпитваха някакви покровителствени приятелски чувства един към друг. Всеки смяташе, че другият е майстор в професията си. Намираха за необходимо да дават израз на чувствата си чрез словесни двубои или, както се казва понякога, чрез заяждане. И на двамата това държане не им подхождаше особено.

— Предполагам, че тук вече цари голям хаос — изрече дълбокомислено Морган своето встъпление. Той нямаше предвид нито жертвата, нито бъркотията по пода.

— О, да, навсякъде има наши следи и отпечатъци — отговори Брайърс в същия тон.

— Тук нищо не е пипано, професоре — намеси се Шинглър с помирителен тон; говорът му издаваше, че е роден на южния бряг на Темза. — Всичко е на ваше разположение.

— Е, това все пак е нещо — отговори Морган с престорено раздразнение. Той виждаше Шинглър за първи път и след като Брайърс ги запозна, добави: — Я да хвърлим сега един поглед.

Сложи си чифт полупрозрачни ръкавици, мина със слонска грация по осеяния с разни дреболии под и започна да опипва трупа. За разлика от внушителното му тяло, ръцете му бяха малки, деликатни, пипаха бързо и умело. Той дръпна клепача на едното око, огледа раните по главата, подуши въздуха като човек, току–що отворил бутилка хубаво питие. Подръпна едната ръка, която беше съвсем отпусната — вдървеността отдавна бе изчезнала. Обърна яката на роклята и видя една синина на рамото. Прокара внимателно пръсти по шията. Изсумтя и каза:

— За мен тук няма много работа. Вие ще трябва да се оправяте, не аз — обърна се той към Брайърс. — Освен ако вече всичко ви е ясно.

Брайърс поклати глава.

— Ти ще ни го изясниш. Нали затова ти плащат.

— Боже мой — избухна Морган, — вие, ченгетата, защо не изкарате един курс по медицина? Ако, разбира се, имате ум за тая работа. Не видя ли лицето й бе, човек? Не забеляза ли петната? И клепачите? Толкова е ясно. За мен тук работа няма.

— Хайде, стига. Смяташ, че е удушена?

— А какво друго? Много е лесно с жена на такава възраст. Действувано е отпред, откъм дясната й страна. Имало е малко съпротива. Една-две синини. На такава възраст не можеш да се съпротивляваш много. Искам, разбира се, снимки на синините. Преди да направя аутопсията.

— И на нас ще ни потрябват — каза Брайърс. — А какво ще кажеш за главата?

— Разбита е след смъртта.

— Колко време след това?

— Трудно е да се каже. Няма много кръв. Но е възможно скоро след смъртта.

— Може би става дума за някакъв пристъп на безумие. И друг път сме виждали такива неща, нали?

— Виждали сме.

И двамата бяха свикнали със злодеяния, извършени след убийства. И смятаха, че в повечето случаи е по-добре хората да не знаят за тях.

— Уринирала е, разбира се — продължи да обяснява Морган. Брайърс не беше забелязал как е проверил това, но професорът явно имаше остро обоняние. — Мисля, че изпражнения няма.

— А следи от сперма?

— Не мога да ти кажа, преди да я закарам в болницата.

И двамата бяха свикнали с такива изпълнения. В подобни случаи използуваха професионалните термини от учебниците. Те придаваха на всичко по-абстрактен, по-хигиеничен вид.

Брайърс постави още въпроси; Шинглър, който не искаше да остане по-назад, също зададе въпроси. Преместено ли е било тялото след убийството и след ударите по главата? Морган смяташе, че не е местено. Кръвта на пода и петното от урина потвърждаваха това.

— Искате да кажете, че някой просто я е убил, след това е разцепил главата й и е излязъл.

— Изглежда, че точно така е направил.

— Имаш ли представа кога точно е била убита? — попита Брайърс.

— И това ще ти кажа, след като я закарам в болницата. Толкова време е минало, че по температурата на тялото не може да се съди. Но по друго може. Момчетата от лабораторията ще имат много работа — ще видите на какво са способни. Сигурно са плъзнали много паразити. Червейчетата се развиват страшно бързо в такова време. Вижте ги. Моето предположение е, че е убита преди около тридесет и шест часа, плюс-минус три-четири часа. Значи в събота вечер. Но може би ще установим нещо по-точно. Тук нали нямате повече работа? Време е да се захванем с нещо сериозно.

Брайърс извика един лаборант, защото му бяха нужни още проби от пода и от стените около трупа. След това трупът бе положен на носилка и изнесен навън. На тротоара се бяха събрали хора, тъй като новината вече бе плъзнала сред жителите на Площада, а и по-надалече. Миниатюрната автоколона от три коли потегли — начело беше линейката, след нея полицейската кола на Брайърс и накрая частната кола на Морган.

Движеха се с полицейска скорост. Скоро навлязоха в една от широките улици на Ист Енд с ниски сгради, бедни олющени магазинчета, еврейски имена и еврейски звезди. Шинглър, който седеше до Брайърс на задната седалка, се опита да подхване разговор. Но Брайърс не откликна. Беше зает със собствените си мисли.